Имало е нявга…

Имало е нявга един пещерняк.

И той бил, и той бил

с голям и кух крак.

Пещернякът – този можел изяде

вол, сърна, и яре

и едно прасе.

После се усмихвал,

пийвал си с мезе.

Буренце омитал

и овце – до две.

За десерт, горкият,

хапвал качамак,

с сиренце – три буци.

Всичко със мерак.

 

Пещернякът – този някога е бил

пещерняк, пещерняк

с голям и кух крак.

 

Минали години,

пещернякът – тоз.

Хапвал к’вото има,

даже и през пост.

И станал, и станал

кръгъл, като нас!

 

Ето го, отново,

има си кух крак.

Ама не, ама не,

не е пещерняк.