Имало е нявга един пещерняк.
И той бил, и той бил
с голям и кух крак.
Пещернякът – този можел изяде
вол, сърна, и яре
и едно прасе.
После се усмихвал,
пийвал си с мезе.
Буренце омитал
и овце – до две.
За десерт, горкият,
хапвал качамак,
с сиренце – три буци.
Всичко със мерак.
Пещернякът – този някога е бил
пещерняк, пещерняк
с голям и кух крак.
Минали години,
пещернякът – тоз.
Хапвал к’вото има,
даже и през пост.
И станал, и станал
кръгъл, като нас!
Ето го, отново,
има си кух крак.
Ама не, ама не,
не е пещерняк.