СЛАВЯНКА 2003

СЛАВЯНКА 2003

Дневникът
водил Александър Янев

10.05. /събота/
11.05. /неделя/
12.05. /понеделник/
13.05. /вторник/
14.05. /сряда/
15.05. /четвъртък/
16.05. /петък/
17.05. /събота/
18.05. /неделя/
19.05. /понеделник/

10.05. /събота/

Тръгване от София.

Разбрахме се да тръгнем по-раничко – в 8.00ч. от спирката на метрото, станция “К. Величков”. Но понеже моя милост не си чу часовника и се успа, се наложи Павката да ми дойде на крака до вкъщи и да ме събуди. Благополучно потеглихме в 9.15ч. в състав: аз, Стефчо, Павката и Боби с вартбурга на Боби Шанов. Юли трябваше също да пътува с нас /”90% тръгвам!”/, но върза тенекия.

Варбурджини се държа добре по пътя. Почти почна да ми харесва. Обърнахме всички газостанции по пътя за да заредим туристическата бутилка, но йок. Чак на Симитли съдбата се смили. В Сандански пиха по бира /аз само им завиждах!/ и хапнахме по супе. Там оставихме Павката за роднинско свиждане.

Останалите отидохме до Петрич. За пред властите се писах ръководител /като най-дърт/ и си похортувах с шефа на управление гранична полиция п.п. Петачки. Той беше твърде любезен и ни оказа необходимото съдействие.

В с.Петрово изчакахме Андрей, Нели и Киро Смолянски да ни догонят с андреевия бус, в който освен тях се возеше инвентара и храната. След 20 км. борба с пътя /първо”асфалтов”, после черен/ стигнахме местността “Ливаде”, където след кратък спор, организирахме лагера на миналогодишното място. Стефчо и Боби уцелиха правилното място – под една мура, на сянка, та да не ги буди слънцето рано-рано. Докато имаше слънце…

11.05. /неделя/

Жегата ме събуди в 8.30ч. и реших да се направя на кухненски работник, да отработя своето /повече не повторих номера с миенето на съдовете/. Сготвих кафе и чай и разбутах народа. След закуска, към 10.30ч. потеглихме нагоре, Нели остана в лагера.

Издирихме “Шипките” и ги маркирахме. Стефчо проникна в “Шипката2” и намери евентуално продължение. И Киро се завря при него. После започна люта борба със снежните езици по пътя за обект “Дф3”. Аз и Андро, като по-хитри, бяхме по сандали. Охладихме ходилата по доста. Както и да е, стигнахме в крайна сметка. На обекта имаше снежна тапа. Помаяхме се малко. Киро и Боби тръгнаха към Гоцев връх да се разходят и да “осеферят” GPS-а. Стефчо се хвана за лопатата, след две-три копки единият му крак пропадна. Оказа се, че дупката е стопила снега от долу и се е образувал “капак” с дебелина 50-60 см. Разрихме снега и покопахме малко. Но миналогодишния отвор се бе затрупал. Андрей замина към лагера да готви. Двамата от върха се върнаха и решихме и ние да се прибираме. Аз и Киро тръгнахме по горния път – през “Сухите езера”, а Стефан и Боби са минали през “Гарваница”, входът и бил затрупан. Изобщо тази година има доста сняг, в сравнение с миналата.

Малко преди да стигнем до лагера се обадиха Юли и Павката и ходих с вартбурга да ги взема от с. Петрово. През това време Андро бе сготвил чудна леща. Отпразнувахме и именния ден на Кире, който се беше подготвил с ракия, бира и ром.

12.05. /понеделник/

Станах към 9.30ч. Имаше готово кафе и почнахме подготовката за деня. Докато стане закуската и се организираме мина бая време. Андрей и Нели тръгнаха към “Марина поляна”, Юли и Павката – към “Гарваница” да пуснат паралелния отвес и да забият спит, а Стефчо, Боби, Киро и аз поехме към към големия дол под Голям Царев връх. Прецапахме едно дере под лагера и по него слязохме долу. Киро тръгна нагоре, а аз надолу по дола. След 50-на метра след сливането, на дясния географски бряг, видях вход на около 2м. над дъното на дола. Имаше слабо изходящо течение и много комари. Дойдоха Стефчо и Боби. Стефан, като единствен от компанията с гащеризон и осветление, размести 3-4 камъка и проникна в чисто новата дупка “Комарница”

Влиза се 2,5 м. в низходяща галерия и следва 6-7 м. камина, малко хоризонтална част с тесняче и заличка след него. Теснячето не е минато за сега. Над камината в ляво има тесновата хоризонтална част – около 3м., завой в дясно и още 4м., възходящи.

Продължихме до края на дола, в долната му част има черен път, натъкнахме се на ловилка за насекоми. Излязохме на пътя м/у с. Парил и с. Голешово. На чешмата преди с. Голешово седнахме да починем. Имаше няколко циганета, които ми изпросиха две цигари и бинокъла от Боби. Голяма радост настъпи като си поиграха с него. Прибрахме си го /бинокъла, де/ и продължихме. След селото ръшнахме направо по баира, уж по-напряко, пък и да поогледаме склона. След бая маане се качихме на пътя за лагера и – по него. Прибрахме се към 21.30ч.

Габарите не влезли в “Гарваница”, защото Павката си забравил каската, оставили инвентара при дупката и копали на “Дф3”.

Андрей не намерил “Марина поляна”.

13.05. /вторник/

Стандартното ставане и към 11ч. С Павката, Юли и Киро тръгнахме към “Дф3”. Киро продължи към Голям Царев връх, след като помогна да извадим няколко големи камъка. По копахме цял ден. И прекръстихме обекта на “Голямата безнадеждка”.

Стефчо и Боби не могли да извадят камъка в “Шипката2”

Андрей намерил пропадане близо до пътя за с. Петрово на 10-на минути от лагера. И към 14ч. си тръгнали със Нели.

Вечерта пристигнаха Цецката Остромски и Иво Тачев.

14.05. /сряда/

Разделихме се на три групи – Цецката, Стефчо и Боби /гр.1/, аз, Павката и Иво /гр.2/ и Юли и Киро /гр.3/. Тръгнахме в 12ч.

Гр. 3 е обходила дерето под Голям Царев връх от началото му до “Комарница”. По пътя, на поляна в долната част на рида, намиращ се м/у Царев връх и Салюва джамия, преоткрили “Блокажна”. В горната третина на дерето намерили зарязан марков куфар, с колелца. За съжаление в него имало само четка и паста за зъби. 😉 Малко под него намерили дупката “Куфара” с денивелация около 9м. Така и не успяхме да отидем повторно до нея.

Гр. 1 подсекли северозападните склонове на вр. Шабран, минали през местността “Шапатек”, пресекли едно голямо дере и в гората под границата намерили голям вход – 8х6 м. /работно име Е2 или 1000 метровата/. Боби слязъл 3-4м. по иманярския способ. Надолу се виждало отвес към 40м. Не го пуснали, защото не носели инвентар. Над нея намерили 3-4 метрова ниша. Изкатерили се на билото /93-та пирамида/. От там видели отвор в дерето с размери 2-3м. Продължили по границата до пещерата под вр. Егюптен. Маркирали я и слезли през кариерата, по кльона до чешмата, ориентир за пещерите “Стойковици”, после се качили по черния път до лагера. Прибраха се доста късно, но за сметка на това успяха да избягнат дъжда, който ни потопи в лагера.

Гр. 2 тръгнахме към “Дф3”, разделих ме се на второто дере след поляната на “Шипките”. Аз и Иво поехме нагоре по него, а Павката – към “Дф3” да вземе размери за укрепване на изкопа. Дерето е живописно, но безинтересно, само е горния му край, на левия географски бряг, намерих една “цепка” /с една страна/, позатрупана с камъни и с много мъх по тях. Поразрових малко, стори ми се, че подухна. Но мястото се затрупа и не ми се ровичкаше още. От там се качихме на пътя за местността “Сухите езера” и се срещнахме с Павката на “Дф3”. Той каза, че за укрепването са нужни поне половин кубик дървен материал и зарязахме идеята. Обекта бе официално закрит. После подсякохме източните склонове на вр. Салюва джамия и слязохме в дерето под “Гарваница”, по него се смъкнахме до нивото на лагера. Имаше няколко “входа” и “изхода”. На едно място изкопахме поне един кубик камъни в сипей, защото от една цепчица духаше яко и студено, но бе прекалено тясна и я зарязахме. Малко по-надолу ни заваля страшен дъжд с гръмотевици и се покрихме в една ниша за по кафенце и цигарка. Не помогна особено, в едно леко затишие решихме да бягаме към лагера. Намерихме едно пътекоподобно – и по него. После попаднахме на истинска пътека, която ни отведе до чешмата над лагера.

Изиграхме една игра бридж, докато чакахме гр. 1 да се върне – аз и Иво с/у Габарите. Паднахме катастрофално с 20-тина импа, защото се изсилихме на договор далеч над задължението ни, който естествено беше контриран.

15.05. /четвъртък/

Сутринта си тръгнаха пеша Юли и Киро. Подбъзикнахме ги, че сега ще делят намереното в куфара.

Към 11.15ч. с една “Нива” дойдоха двама от охраната на резервата. Казаха, че е трябвало да се обадим в РИОС Благоевград, че сме се качили, но не направиха проблем. Пораздувахме малко, написаха констативен протокол и си тръгнаха.

Решихме всички да ходим на “Е2” и успешно потеглихме към 13.20ч. Подсича се вр. Шабран на нивото на премката над лагера. Ходи се около 2ч., като се пресичат 3-4 големи дерета. Качихме се на връхчето на м. “Шапатек”, на което ясно личи разлом, после слезнахме в дерето под него и ръшнахме из гората да дирим дупката. Тя се намита близо до линията на разлома на 1789м. н.в. и на около 30м. денивелация от границата.

При търсенето с Павката попаднахме на около 5 метрово дупче, намиращо се на 80 м. по хоризонталата и на 20 м. нагоре от “Е2”

Помоткахме се, хапнахме и аз тръгнах да екипирам. Голямо чудене и “мислене” падна. В крайна сметка минах само с един спит и един клин, плюс няколко примки, вързани на разни издишащи халкички. Цецката слезе да картира и успяхме да се справим сумарно за три часа. Другите в това време са обходили дерето и прилежащите му склонове. Намерили само няколко ниши. Успяхме да финишираме към полунощ в лагера, където ни чакаше адски вкусен ориз с грах, приготвен от междувременно пристигналите русенци – Светльо, Коцето, Елена, Ицо и Диана.

16.05. /петък/

Към 10.30ч. натоварих Стефчо и Боби, които си тръгваха, и ги закарах с Варбурджини до с. Катунци, от където взех нагоре Катето и Коста. Донапазарувахме дефицитните в лагера сирене, вафли и чесън. Качихме се към 13ч.

Павката и Цецката тъкмо тръгваха към “Шипките”, “Гарваница” и “Гоцевата”.

Ние се помотахме из лагера, хапвайки и търсейки комплекта за картиране, който бе потънал нейде още с пристигането. Без резултат. На този комплект не му върви със Славянка. Миналата година същият беше изчезнал и се открил след 2-3 месеца под задната седалка на ЗАЗ-а на Дренката.

Решихме да се поразходим до “Комарница”, като по пътя “разчешем” няколкото останали дерета – продължението на дерето под “Гарваница”, което зарязахме заради дъжда, и левите, вливащи се в него. Не изкочи нищо интересно.

Влязох в “Комарница” и стигнах до мястото, което беше спряло Стефчо. Поогледах, без да минавам тесняка, и реших, че дупката е до тук. Но Катето се завря и намери продължение. Браво Кате! Следва тесняче и слизане около 2м. Вижда се тясна цепка с последващ 10-на метров отвес. Нищо не си носехме, така че дадохме отбой. На излизане Коста бутна един камък, който се беше заклещил във втория тесняк и той се ушири значително.

На дъното на входната камина намерихме пребил се таралеж, който вече беше почнал да понамирисва.

Иво в това време беше проверил развитието на дупката с багети и като разказа – то верно!

Русенската група се отправи сутринта към Голям Царев връх през дерето под него. Изходили склона му от сливането на двете основни дерета до горе, като се разпръснали. Ицо намерил “дупката с водата”, която представлява разломна цепка, в която овчарите събирали капещата вода. Елена се прибрала в лагера. Останалите се събрали на върха, починали малко и стигнали по билото до границата /104-та пирамида/. Изръчкали североизточните склонове, като Диана и Коцето минали по първото дере, като по някое време придобило каньонест вид и стигнали до непреодолим скален праг, там тръгнали по склона. Светльо и Ицо продължили още малко по границата и подсекли под скални прагове, като излезли под този, който спрял първата група. В основата му имало няколко ниши. После се пуснали по северните склонове. Ицо и Светльо се прибраха по тъмно, а Ди и Коцето малко се позагубили, слезли твърде ниско и се наложило да катерят чак до черния път за лагера. Малко се бяхме притеснили за тях, защото пак беше заваляло.

17.05. /събота/

Докато се намотаме пак стана 13 ч. И заваля. Та реших днес да го пиша “дъждовен” и си дадох почивка. Светльо, Коцето и Диана се качиха към “Гарваница”. Ди се върна по някое време, нещо не и харесал градът, който валял в по-високите части. Останалите са пуснали единия кладенец, а после отишли и маркирали “Сняговата”.

Иво, Ицо и Павката отидоха на “Шипките”. Пробили блокажа в “Шипката 2” и свързали двете дупки. След това минаха през лагера на път към “Андров въртоп”. Аз и Киро, който пак се качи, се пришихме към тях. Има някаква идея да се копае там, и багетите казаха така. Ицо и Павката останаха да ровят, а ние се прибрахме.

Цецката, катето и Коста отидоха да трошат тесняка в “Комарница”. Коста забил спит и Цецката, като по-гърчав слезнал. След тесняка следва отвес 12м. и надолу продължавало с къси прагове. На един от тях на Цецката му се сторило, че трябва да се екипира и се върнал.

18.05. /неделя/

Русенци си тръгнаха сутринта, а ние докато се нацецкаме… стана 14 ч.

Иво и Киро тръгнаха да проверят извор, някъде под м.”Марина поляна”, но нищо интересно не намерили.

Катето и Коста трябваше да картират “Шипките”, но Костата нещо се размърдосал и не отишли. Като се върнали Иво и Киро, Коста и Иво отишли да копаят на “Андров въртоп”, който скоропостижно е бил прекръстен на ГАБИ – голям, абсолютно безумен изкоп.

Аз, Павката и Цецката нахлухме в “Комарница”. Преекипирахме отвесчето и от там – надолу. Стигнахме кално дъно след слизане на 4-5 прагчета. Личи къде се завира водата и Павката влиза няколко пъти с главата надолу за да разгледа. Наложи се за го дърпам за ботушите. Докато цецката снима, аз се изкатерих по един страничен комин до една тясна галерийка и бях възнаграден за гърча с две кристални драперийки. Изобщо в тази пещера се наблюдават повече образувания, в сравнение с другите в района. После покопахме на дъното. На мен ми стана хладно и реших да кача едната торба до началото на отвеса, като пътьом проверя разни качвалца. Но за беда взе да ми свършва електриката и трябваше бързичко да се изнасям. Попъшках на вертикалния тесняк и сторих глупостта да тръгна с торбата на гръб по привходната камина, в най-горната част тя се стеснява и трябваше да помаймунствам, докато си махна торбата от гърбината. Операцията мина успешно. Докато изпуша две цигари и другите излязоха.

19.05. /понеделник/

С Павката почнахме да се стягаме за прибиране. А останалите заминаха да копаят и картират в “Комарница”.

След като натоварихме Варбурджини с остатъците от манджата и излишния инвентар, се понесохме надолу. Трябваше да наобиколим и маркираме дупките в ниското – “Сухомелите” и “Стойковиците”. Но като финиширахме на асфалта, установихме, че сме спукали предна лява гума, а и почна да вали нежно, тихо и напоително. Така че зарязахме пещерите и се спасихме. Залепихме гумата в с. Катунци. После спряхме в Кресненското дефиле за да изперем въжетата. И успешно финиширахме в 19.30 ч. в София.