Когато потегляхме за Украйна знаех не малко - пещерата е втората по дължина в света, широка е, освен мъничко пълзене на входа, че спокойно може да се влезе с раници, само леко ще се поизцапат на единствената кал която е в самото начало, лагерите са чисти и застлани с найлон и там се ходи по джапанки. Че ще картираме и копаем, неясно кой какво, но суров ръководител, в представите ми огромен мужик -украинец, ще разпредели задачите. Яневи ни бяха предали всичките си знания, защото са били в тази дупка и са наясно.