Събота бях на  Говора на водата с клуб Хеликтит.

От София потеглихме 2 коли, целта беше да картираме конкретни участъци в пещерата.

Разделихме се на две групи- аз с Ванката и Коста, втора група Живко, Марти и Цвети, трета група Паров и Пънкаря. Ицо (който при първа възможност ще кандидатства за членство при нас) остана да оправя лагера.

Пещерата е много тегава. Входа и е над десетина метрова преса, за щастие от мека глина. Ако заседнеш, изравяш. В  един момент разширява, но тогава се попада в така наречената Водосточна тръба. Това е меандър в който красиво тече рекичка, ширина на скалите между 35 и 80 см, височина до метър. Прониквачката определено пречи през цялото време, докато лежиш и се опитваш да пълзиш във водата.  В средата на Водосточната тръба се достига т.н. \"зала почивка\" което представлява малко разширение в тръбата- възможност  човек да обърне посоката ( въобще не става дума за зала). Малко след края на Водосточната тръба се достигат двата отвеса. Скалата в пещерата е ужасна- силно примесена с глина и това е затруднило много екипирането на отвесите. В първият отвес водата се изсипва във врата на слизащият, вторият е на сухо.

Навътре дупката продължава с големи обеми, лабилни блокажи и теснотии. На излизане Ванката успя да ми пусне върху каската доста голямо паве, врата ми потъна някъде в гръдният кош, камъка се претърколи по гърба ми и тежко тупна някъде долу. Голям късмет, че бяхме близо един до друг и падна не повече от метър и че уцели средата на каската.

Картирахме десетина отсечки, вързахме антената и излезнахме да празнуваме. Паров и Пънка са картирали някакъв голям отвес. Групата на Живко е открил нови части.

Нощта беше божествена- обсипана със звезди и светулки.