Химн на СПК “Академик”

1960г. - ...

Петнайсет серсема събрани на куп -

това e студентския пещерен клуб.

И вятър ни вее, и слънце ни грей,

на подбив ни взимат канари, върхове.

Въже сме опнали, на него висим,

ВНИМАВАЙ! Висиме на езика на Сим.

Въже сме опнали, на него висим

ВНИМАВАЙ!  Висим на мустака на Клим.

Пребродихме цяла Понор планина,

във ходене цялото ни време мина,

а дупките, пръснати околовръст,

дълбоки са колкото да бръкнеш със пръст.

Във пропасти тесни навираме се,

намираме по някое умряло прасе,

а който си има дебеличък бут,

отвътре излиза най-безсрамно събут.

А има един, не поглежда месо,

и този един е тревопасният Сом.

Прегазихме Искър, ръка за ръка,

наоколо плуваха стотици лайна.

Чорапи и гащи се сваляха там

и никой не сещаше ни капчица срам.

На Пирина пускахме пропасти с лед

и ядохме само макарони със мед,

а Филип ни хранеше само с пастет,

та всичките дрискаха без всякакъв ред.

В Несебър копахме музеен кенеф

и стоматоложките ни сваляха с кеф.

Във Куба картирахме метри безброй

и лъскаха дупета на всеки завой.

На преглед зонален явихме се пак

и всеки се пишеше най-първи юнак.

Тъй първи станахме без всякакъв труд,

но нямаше мацета от нашия клуб.

Във Полша ний сменяхме влак подир влак

и готини мацки ние сваляхме пак.

Към Птичата дупка тръгнахме отбор,

дъждът ни накисна, в туй нямаше спор,

а беше ноември, студено все пак,

и всеки мечтаеше за глътка коняк.

Голяма тълпа край Боснек се събра,

картирахме здраво не една пещера,

а там под каминатата във ППД,

ташаци висят върху кално паве.

Че който бе малко по дупки вършал,

се справяше трудно с пе-пе-дейската кал,

и калната пишка в реката си ми,

нали сме герои със космати гърди.

Кръстихме Шаманска, една пещера

Хубава си, пещернячко

23.08.1983 г. Красимир Гинчев 

(Отец Крейзи) и/или Отец Фоте

Хубава си, пещернячко,

външност сладка, вид красив,

чадо на майка и на татко,

гордост за “Академик”.

Хубави са ти ръцете,

окаляни до раменете,

хубаво ти е лицето,

гримирано с рядка кал.

Ах, да знаеш пещернячке,

колко много съм мечтал.

Ах, да знаеш пещернячке,

ти си моят идеал.

Недоспала, недояла,

ти пълзиш, пълзиш напред.

Квото търсиш ще намериш,

какво не знаеш ще разбереш.

Тамо вътре в пещерата,

пъхкаш, охкаш и сумтиш,

свойто нежно крехко тяло,

от тесняка да спасиш.