Пещерно-етнографска експедиция
16.06.07
Повечето се събрахме в уречения час, а имено в 7,30ч. сутринта. Докато натоварим буса и джипа и останалите се появиха. Оказа се, че с нас ще дойдат и Гаргата от бившия вече ПК „Еделвайс“ и кака Йовка, съпругата на Гошо Змея.
Натоварихме се и отидохме до паркинга на Билла, за да вземем Берон и за последни покупки от животоспасяваща бира.
Разпределихме се по колите и потеглихме. Изведнъж Жорж се сети, че не си е взел паспорта! Добре, че Таня още не беше отпрашила и я пратихме с Жорж да вземат паспорта. Изчакахме ги на бензиностанцията на OMV на околовръстното. Тамън да заредим с нафта и кафенца.
Пристигнаха и най-накрая потеглихме благополучно към 9 и нещо.
Стигнахме до границата и се оказа, че джипа е поизостанал, защото са спирали да пазаруват разни неща. По този повод пък ние хапнахме по една прясно сготвена пилешка супа в пограничната кръчма.
Дипломатическият паспорт на Берон ни помогна да минем границата с по-малко формалности, но на македонската граница изникна проблем. Оказа се, че зелената карта на буса е валидна само за евросъюза и за Сърбия и Черна гора. Последва яко попържане на господата застрахователи.
За наше щастие на нашата граница има офисче на Булстрад и от там успяхме да се сдобием със 15 дневна зелена карта за Македония и Албания срещу скромната сума от 39 лв!
Както и да е, продължихме. След няколко часово пътуване стигнахме охридското езеро. Джипа отново беше в неизвестност назад. Спряхме да препикаем езерото, да снимаме и да изчакаме останалите. Междувременно хапнахме малко. А Жорж си направи ето този забележителен сандвич!
След като пристигнаха, продължихме в пакет към албанската граница.
На албанската граница потрошихме пак към 2 часа. Понеже искаха някаква измислена декларация, колкото да ни вземат 20 евро. Цялата дандания се получи защото и джипа и буса са на Змея, а той си кара джипа. Та албанците ни накараха Ники, който караше буса, да подпише декларация, че Змея носи отговорност за щетите, нанесени от буса при катастрофа. Баси. Както и да е. Оправихме и това.
Продължихме към мястото на срещата – една кръчма в близкия град. Там вече няколко часа ни чакаше Хаджи Пируши, председател на дружество „Просперитет Голо Бурда“. Видяхме се с него на по кафе и поехме към с. Стеблево, където беше нашата база.
Скоро асфалта свърши и се почна едно безкрайно пъплене по едни черни пътища, по които тук там имаше остатъци от някакъв вид каменна настилка. 20 и кусур километра ги взехме за около 3 часа. Като при това на два пъти се отвори задната врата на буса и багажа го гонихме по стръмнината. Нещата се оправиха като завързахме вратата с един прусик. Както и да е. Най-накрая по никое време успяхме да стигнем до селото, където ни чакаше кмета Сабри.
p6200002Той ни заведе до къщата в която живяхме една седмица.Разхвърляхме багажа, всеки си заплю по едно парче под. Пийнахме по ракия и легнахме.
17.06.07
Събудихме се не много рано. След кафе и чае пиене, закусихме с домашно овче кисело мляко, помотахме се малко и поехме към къщата на Халил, където ни чакаше един 75 годишен певец с акордеон.
Похапнахме, попихме биричка и по-голямата част от пещерняците отиде p6170037да погледне пещерата „3-те Басамака“ и района около нея. Стигнахме входа на дупката – изглеждаше доста внушително с тази река, която влиза вътре. Сашо и Ники се екипираха и влязоха на предварително разузнаване. Дадохме им два часа. Останалите тръгнахме срещу течението на рекичката. Нагоре се запознахме с устройството и видовете бункери. След малко видяхме и едно доста голямо карстово блато.
Продължихме към близката премка, за да видим какво има оттатък.
С Жорж решихме да видим от къде идва кръшното поточе с очевидно искуствен произход, но след километър се отказахме. На връщане засякохме едно малко говедарче, което ни показа една дупка, намираща се малко над блатото. Обадихме се на другите, че слизаме надолу и пътьом минахме покрай дупката. От нея духаше яко студ. Оставихме я за следващия ден.
Стигнахме до 3-те Басамака, където Сашо и Ники тъкмо излизаха. Оказа се, че дупката свършвала доста бързо с някаква мижава перспектива за продължение.
Но мнението на Чироза като геолог беше, че няма особена перспектива в района, понеже има няколко големи разлома, тип отсед, които са надробили неимоверно варовика. освен това са го разделили на няколко „филийки“ с дебелина около 50м, които се ограничават от водонепропусклива тектонска брекча.