От 01.05. до 05.05.2010 г взех участие в Балканската експедиция \“Мижишница 2010\“.
На 01.05. сутринта взех от София двамата хървати, които бяха пристигнали предната вечер за да вземат участие в експедицията. За по-интересно минахме през Искърското дефиле, като спряхме да видим входа на Темната дупка край гара Лакатник. Пихме кафе на ханчето при Черепиш и успяхме навреме да се включим в пресконференцията за експедицията.
След това се качихме в лагера, който бе опънат на поляната при Танци. След като се оправих с палатката, няколко човека тръгнахме из гората с малко задачки – някои покопаха, а аз се включих в групата, която провери нивото на водата в пещ. Песопин камък.
Вечерта, разбира се, имаше ийху-аху, бяха се посъбрали доста хора за почивните дни.
02.05. С хърватите и още няколко човека отидохме на Барка 8. Пътьом се видяхме и с МОЕРПА-джиите, като Калоян ни демонстрира усъвършенствана техника за разширяване на тесняци.
На връщане от пещерата дадохме едно рамо на обекта на който работеха МОЕРПА – Барка 24.
03.05. Пацо ни заведе до едно губилище в местността Требежите, където поразмахнахме едни камъни и се покопа. Напреднахме около метър надолу.
04.05. Отидохме на същия обект от предния ден, обаче бяхме прекалено много хора и малко ни доскуча. За това с хърватите отскочихме до Песопин камък, да видим за какво става въпрос.
Входът е на около 15 м. по-високо от основата на венеца и водата е сътворила чуден травертинов водопад, по който се качваш до входа. Следва промушване и вертикална тясна цепка. После изпадаш при водата, има сухо дясно разклонение, което май води към другия вход. Продължаваш срещу течението на реката, като се движиш по тесновата диаклаза. Стигнах до място, където трябваше почти да легна във водата и се върнах. Хърватите ме изчакаха при началото на водата, защото бяха с обувки.
Върнахме се при обекта. Там младежите бяха във вихъра си и не щяха да починат и ние да покопаем малко. Така че след обаждане в лагера, разбрахме, че тръгва група за Съперницаиа и отидохме да се включим в нея.
От лагера забрахме едната от екскурзоводките, която трябваше да доставим на друга група, тръгнала да дири някаква нова дупка в района на Съперницата. Като стигнахме, се оказа, че хората, които вече едва ли не трябваше да излизат от пещерата, до преди малко безуспешно са търсили съответната нова дупка.
Докато се оправяха за екипиране се оказа, че майона ми твърдо отказва да се развие и моето влизане се провали.
05.05. Мислех преди обяда да отида да покопая, но на сутринта ми дойде друг акъл – реших, че ще ми е ден за \“почивка\“, предвид, че трябваше да се прибера до София и вечерта да пътуваме за Котел, та ми се събираха около 450 км. шофиране.