Бански суходол 2010г – СПК „Академик“

Александър Янев 26.10.2010

Експедиции

ПК “Хеликтит” и СПК “Академик”,

София

ДОКЛАД ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ЕКСПЕДИЦИЯ

“БАНСКИ СУХОДОЛ”

2010 г.

гр. София, 2010 г.

Съдържание

Място, време на пребиваване, условия за бивакуване и цели

на междуклубна експедиция “Бански суходол” 2010……………………………..стр.2-3

2. Участници…………………………………………………………………………………….стр.3

3. Списък на участниците…………………………………………………………………стр.3-4

4. Дневник………………………………………………………………………………………..стр.4-13

5. Резултати……………………………………………………………………………………….стр.13-16

Място, време на пребиваване, условия за бивакуване и цели на национална експедиция “Бански суходол” 2010 г.

Междуклубната спелеоекспедиция “Бански суходол” 2010 г. беше проведена в периода 21.08.–05.09.2010 г., с обща продължителност 16 дни. Експедиционният лагер беше установен в района на бившата ски база (2300 мнв). Изнасянето и свалянето на експедиционния багаж бе осъществено с наети за целта товарни коне. За по-комфортно бивакуване беше разпъната голяма тента над мястото, определено за хранене. Отделно бе разпъната и голяма складова палатка MSR, в която се съхраняваха хранителните продукти, техниката и експедиционния инвентар. В Национален парк Пирин е забранено паленето на открит огън, поради което бе използвана стара печка на дърва, останала още от времето на ски лагера. Тази година, за първи път от 10 години насам, снежникът, спускащ се по долината над лагера, достигаше въртопите, разположени на около 50 метра над лагера. Никъде по протежението му, обаче, нямаше течаща вода, и бяхме принудени да набавяме вода за нуждите на експедицията чрез топене на сняг. За целта бе изградена топилня за сняг от голямо парче PVC-плат и черни найлонови чували. За подсигуряване на проникващите групи, до входа на пропастната пещера-система БС-№9-11 бе изграден изнесен бивак, състоящ се от две двуместни палатки с опъната над тях тента от PVC-плат. В „щурмовия” бивак бяха качени храна, инвентар и бензинов агрегат. Връзка между влизащите и излизащи от пещерата групи и лагера бе установявана посредством радиостанции.

За бивакуване в циркус Бански Суходол се налага издаването на специално разрешение от управата на Национален парк Пирин.

Приоритет и задачи на тази експедиция бяха, както следва:

Цели и задачи на Национална експедиция „Бански суходол” 2010.
Цел на експедицията:

Главен приоритет. Система №9-11.

1.1.Разширяване на стеснението на настоящето дъно на пещерата.

1.2.Проверяване на паралелни отвеси в Голямата блокажна зала и търсене на път в дълбочина.

1.3.Картиране на пространството под блокажа в Голямата блокажна зала и на прилежащите отвеси и паралелни нива.

Второстепенни задачи:

Обекти във високата част на циркуса под вр. Кутело.

1.1.Изследване и картиране на Пропаст № 51.

1.2.Проверка на тапите на Пропасти №№ 6, 8, 33, 34, 41, 57, 68 и 71.

1.3.Покриване на някои перспективни обекти с „капаци”, за евентуално подпомагане топенето на снежните тапи в тях (№№ 57, 71 и др.).

1.4.Разкопаване на №74 и работа в така наречените „Полски дупки” под „Кончето”.

1.5.Проверка, снемане на GPS координати и фотодокументация на пещерите и пропастите в района на Кутело.

Ледниковата пропаст.

2.1.Проникване и вземане на проби от леда, ако пропастта е отворена.

Други.

3.1.Проверяване, картиране, номериране, снемане на GPS-координати и съставяне на фотодокументация на обектите в циркуса.

3.2.Биоспелеологични и климатологични изследвания на някои от обектите в циркуса.

Една седмица преди започване на експедицията беше проведено предварително (разузнавателно) качване в циркуса, осъществено от Ст. Стаменов от ПК “Хеликтит”. Беше установено, че през настоящата година снежниците в циркуса са значително по-големи спрямо предишни години. За първи път по това време на годината снежника, спускащ се от Кутело, достига почти до лагера. Не бе намерена и течаща вода, което доведе до затруднения за експедицията.

Участници

Основният състав на междуклубната експедиция “Бански суходол” 2010 г. беше от пещерняци, членуващи в ПК “Хеликтит”, София и СПК “Академик”, София. Участие взеха също така и пещерняци от ПК „Витоша”, София, ПК “Прилеп-1962”, София и ПК “Под ръбъ”- Церово, както и хора, нечленуващи в пещерни клубове. За периода 21.08. – 05.09.2010 г. участие взеха общо 20 души.

3. Списък на участниците

От ПК “Хеликтит” – Васил Марков, Иво Бусерски, Константин Стоичков (Главен ръководител), Михаил Хаджитодоров и Стефан Стаменов.

От СПК “Академик” – Александра Василева, Калина Петрова-Шанова, Кристина Домозетова, Лилия Маркова, Милен Кръстев, Павел Бакалов (Главен ръководител), Стоян Гошев, Таня Кръстева и Юлия Атанасова.

От ПК “Витоша” София – Николай Орлов.

От ПК “Прилеп 1962” –. Златинка Борисова и Цветан Благоев.

От ПК “Под ръбъ” – Церово – Кирил Георгиев.

Нечленуващи в пещерни клубове – Христо Христов и Радостина Георгиева.

4. Дневник

20.08.2010 г.

състав: Васил Марков, Калина Петрова-Шанова, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Николай Орлов, Павел Бакалов, Стефан Стаменов и Стоян Гошев.

-Тръгване от София към 20 часа вечерта. Пристигане на първите коли на „Пещерите” в 1:00 часа. Нощувка в местността “Пещерите” над гр. Банско.

-От с. Бачево пристига Боги с товарните коне за експедиционния багаж.

——————————————————————————————————-

Към 18:30 ч. се събрахме на паркинга при клуба и офиса на Сатори. Свалихме багажа и се разпределихме по колите. В колата на Венци беше разпределен почти целият експедиционен багаж за извозване. С нея потеглиха Павката и Калина. Останалите участници се разпределихме в колите на Ники и Тони. На Драгичево ни посрещна огромно задръстване, което забави предвижването, и пристигнахме на мястото за нощувка – местността „Пещерите” над гр. Банско – след полунощ. Там се срещахме с Боги от с. Бачево, който беше дошъл с товарни коне и помощници. Разбрахме се за ранно ставане и потегляне, затова си легнахме почти веднага. Последен пристигна Павката с товарната кола – някъде към 3 часа след полунощ.

——————————————————————————————————-

21.08.2010 г.

състав: Васил Марков, Калина Петрова-Шанова, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Николай Орлов, Павел Бакалов и Стоян Гошев.

-Ставане в 8.00 часа.

-Товарене на багажа.

-Тръгване от „Пещерите” в 9:00 часа.

-Пристигане в лагера 14:00 часа.

-Разпъване на складовата палатка MSR и подреждане на инвентара, храната и техническите средства.

-Прокопаване на хладилник в снежен въртоп над лагера.

-Група за вода.

——————————————————————————————————-

Сутринта натоварихме багажа, и в 9:00 часа потеглихме нагоре. По пътя нямаше проблеми с конете. Изкачването беше бързо и без традиционните дълги почивки. Боги с помощниците си избързаха напред, и се движеха на около половин час пред основната група. На поляната под ригелите си личаха ясно следите от огромни лавини, падали през зимата. На поляната бяха довлечени огромни мури и множество камъни, което е показателно за това, колко е опасен този район през зимата и пролетта. Първата група пристигна в лагера към 14:00 часа, а последната – час по-късно. Конете бяха разтоварени, и Боги и двамата му помощника тръгнаха обратно към Банско. Беше опъната складовата палатка, и бяха подредени храната, инвентара и техническите пособия. Бяха събрани дърва и опънати бивачните палатки. Във въртопа над лагера беше изкопана дупка в снега, приспособена за хладилник, в която бяха оставени месото и нетрайните продукти. Група от двама човека се качи да провери за течаща вода при снежниците, спускащи се под Кутело, но без успех. Огромна снежна маса беше неразтопена, и отникъде не се чуваше течаща вода. Беше направен опит да се налее вода от капчуци от преспа под лагера. Напълниха се и няколко торби със сняг, който да се стопи и превари на печката. Бе установено, че водата е с отвратителен вкус и доста замърсена. За следващия ден бе оставена първостепенната задача да се реши проблемът с добиването на водата.

——————————————————————————————————-

22.08.2010 г.

състав: Васил Марков, Иво Бусерски, Калина Петрова-Шанова, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Николай Орлов, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Христо Христов и Цветан Благоев.

-Подреждане на лагера и разпъване на тентата.

-Изграждане на система за топене на сняг.

-Изнасяне на багаж за щурмовия бивак до входа на № 9-11.

-Опъване на тентата над лагера.

-Вечерта към експедицията се присъединява Иво Бусерски.

——————————————————————————————————-

Ставане към 10 часа сутринта. След закуската започна подреждане на лагера и целия багаж. Тони се захвана да прави нови пейки за сядане. Павката и Васко отидоха на въртопа със сняг над лагера, и с помощта на PVC-плат и черни найлонови чували направиха система за топене на сняг с няколко сепаратора. Към системата беше прикачен и бидон, който да се пълни с вода, от който бидон да се прецежда водата, която в последствие се преварява в лагера. Тентата беше разпъната, за да изсъхне събралата се влага; Калина заши скъсани от миналата година части. В късния следобед Ники и Мишо се качиха до входа на № 9-11 и изнесоха оборудване и храна за щурмовия бивак. Привечер беше опъната тентата над мястото за хранене, а към експедицията се присъедини Ивчо. За следващият ден беше планувано екипиране на № 9-11.

——————————————————————————————————-

23.08.2010 г.

състав: Васил Марков, Иво Бусерски, Златинка Борисова, Калина Петрова-Шанова, Константин Стоичков, Кристина Домозетова, Михаил Хаджитодоров, Николай Орлов, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Таня Кръстева, Христо Христов и Цветан Благоев.

-Първа група в състав: Павел Бакалов и Николай Орлов – екипиране на № 9-11 до дъното.

-Втора група в състав: Васил Марков, Калина Петрова-Шанова, Константин Стоичков и Михаил Хаджитодоров – изнасяне на багаж и оборудване на щурмови бивак на входа на № 9-11.

-Привечер към експедицията се присъединяват Златинка Борисова, Цветан Благоев, Христо Христов, Таня Кръстева и Кристина Домозетова.

——————————————————————————————————-

Късно ставане – към 10 часа. Бе подреден инвентара за екипиране на № 9-11, както и за изнесения (щурмови) бивак. След обяда Ники и Павката тръгнаха към пещерата да я екипират, заедно с Васко, Калина, Коста и Мишо, които оборудваха изнесения бивак. Павката и Ники влязоха в 18:00 часа и излязоха от пещерата в 04:30 след полунощ. Във въртопа на №10 беше подравнена и удължена площадката за разпъване на палатки и беше опъната тента, която да пази бивака в случай на дъжд. В палатката бяха оставени храна и оборудване за работа на дъното на пещерата. Ивчо остана в лагера да топи сняг за питейна вода. Привечер към експедицията се присъединиха Златинка Борисова, Цветан Благоев, Христо Христов, Таня Кръстева и Кристина Домозетова; бяха качени и някои важни неща като тензух за прецеждане на водата, медикаменти за обеззаразяване, и др.

——————————————————————————————————-

24.08.2010 г.

-Проникване в №9-11, с цел оборудване на удобно място за почивка в дънните части.

-Изнасяне на багаж до №9-11 и дооборудване на щурмовия бивак.

-Локализиране на Полската дупка.

-Тръгват си Таня Кръстева и Кристина Домозетова.

——————————————————————————————————-

По обяд към София си тръгнаха Таня и Криси. При влизането си предишния ден Павката и Ники установили, че в средата на „Голямата блокажна зала”, някъде от тавана, се излива голям водопад с неустановен дебит. Същото е положението и в „Дънната каскада”, където имало поток с дебит около 3-4 литра в секунда. Двамата изказаха мнението, че това значително ще затрудни работата на дъното. Беше решено този ден да влязат Васко и Ивчо, за да оборудват навес и да изолират мястото за почивка в дънната част от изливащата се по последния отвес вода. При слизането си те свалиха и оборудването за разширяване на стеснението на дъното. Групата влезе в 19:00 часа и излезе в 3:00 часа след полунощ. Аз, Зиза, Цецо и Калина изнесохме още багаж до щурмовия бивак, продължихме подравняването на площадката, разпънахме втора палатка, подредихме багажа и допълнително укрепихме тентата. Слязохме до лагера по прекия път, и огледахме някои от пещерите в близост – №№ 7 и 8 – както и обекти №№ 42 и 57. Бе установено, че най-вероятно ще има възможност да се проникне в № 8. Виждаше се голяма пролука между снежната тапа и скалата. В № 7 бе установено наличието на голяма снежна тапа (може би най-голямата, виждана до сега). Същото бе и положението в обект № 57. В № 42 не бяха установени конкретни промени, освен че по цепката в южна посока цялото, тръгнало преди години, свлачище се е срутило, и вече спокойно могат да се предприемат действия за разчистване и евентуално проникване, усещаше се и силно въздушно течение през камъните. Вероятно № 42 ще е обект на работа в някоя от следващите експедиции в района. Същия ден Павката и Тони локализираха и екипираха Полската дупка под „Кончето”, за да продължи работата в нея в следващите дни. Останалите почиваха в лагера и се занимаваха с добиване на вода.

——————————————————————————————————-

25.08.2010 г.

състав: Васил Марков, Иво Бусерски, Златинка Борисова, Калина Петрова-Шанова, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Николай Орлов, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Христо Христов и Цветан Благоев.

-Проникване в №9-11 с цел картиране на некартирани участъци в „Голямата блокажна зала”.

-Проникване в №9-11 с цел работа на дъното.

-Обход в търсене на нови обекти в близост до лагера.

Този ден бяха определени две работни групи за №9-11. Първата група беше картировачна, в състав Калина, Цецо и Зиза, и имаше за цел връзване на антената на старата картировка с някоя от точките от новата картировка в „Голямата блокажна зала”. Основната задача, обаче, беше да картират едно от разклоненията в самата зала и приходящите към него отвеси. Групата влезе в 16:00 часа и излезе в 1:30 часа след полунощ, справили се със задачата да картират всички участъци. Втората група в състав Павката, Ники и Тони влезе в 19:00 часа и излезе в 5:00 часа след полунощ. Целта им беше работа по разширяването на дънния тесняк. Голямото количество вода, изливащо се в дънната част, затруднило работата, поради което бе взето решение при следващите прониквания групите да са от по двама души. Работата на дъното обаче потръгнала, и успели да напреднат. Същият ден с Мишо намерихме прясно пропадане в поляната под лагера, което започнахме да го разчистваме. От него се долавяше силно и студено въздушно течение, но разчистването му беше доста трудоемко, и ще бъде оставено като обект на бъдещи прояви. Проверен беше и „Обекта на Ицо”, където, за съжаление, се бяха сринали няколко кубика пръст и камъни, и на този етап също беше „замразен” за работа. Останалите почиваха в лагера.

——————————————————————————————————-

26.08.2010 г.

състав: Васил Марков, Иво Бусерски, Златинка Борисова, Калина Петрова-Шанова, Кирил Георгиев, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Николай Орлов, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Христо Христов и Цветан Благоев.

-Проникване в №9-11 с цел работа на дъното.

-Проникване в №8 с цел търсене на продължение на пропастта.

-Обход в търсене на Полската дупка с цел картиране.

-Вечерта към експедицията се присъединява Кирил Георгиев от ПК „Под ръбъ”-Церово.

——————————————————————————————————-

Разпределени бяха три групи за работа. Първа група в състав Васко и Ивчо има за цел да продължи работата на дъното на №9-11. Влязоха в пещерата в 19.30 часа; излязоха в 2:00 часа след полунощ. Започнали да разчистват камъни и да разширяват левия тесняк на сегашното дъно. Работата вървяла добре. И двамата потвърдиха, че се усеща отчетливо въздушно течение отвътре навън и много приглушено бучене, най-вероятно от падаща вода.

Втората група, в състав Цецо и Зиза, се качили до входа на №9-11 да вземат от там инвентар, с който Цецо да се спусне в близко разположената пропаст №8. След проверка на нивото на тапата открил проходима пролука между скалата и снега в западната част на тапата. Според него, мястото е проходимо и би било хубаво да се направи опит за влизане.

Третата група, Коста и Мишо, предприе неуспешен опит за намиране на Полската дупка, с цел картиране и проучване на пещерата. За съжаление, не успяхме да я намерим, а се залутахме няколко метра по-ниско в цепнатините и „винкелите” под нея. За отбелязване е, че самата пещера е разположена високо над циркусното възвишение под „Кончето”, и дотам на места се достига с катерене. Локализирахме другата описана от поляците дупка, която представлява гигантска цепнатина в масива, която на този етап, за съжаление, е доста тясна и непреодолима. Проверката показа, че в дълбочина има тесен отвес, в който камъкът пада поне десетина метра, долавя се и течение. Това също може да бъде обект на работа за бъдещи експедиции. На слизане към лагера бяха проверени № 73, за която се установи, че е запълнена до входа със сняг, и № 71, в която снежната тапа достигаше три метра под входа и за момента беше безнадеждна за работа. Тези наблюдения затвърдиха идеята да бъде поставен капак на № 71 и, след евентуалното стопяване на част от снега, да се започне работа в нея. Останалите почиваха в лагера. Вечерта към експедицията се присъедини Кирил Георгиев от ПК „Под ръбъ”-Церово.

——————————————————————————————————-

27.08.2010 г.

-Част от хората си тръгнаха от експедицията.

-Изследване на новите части в №8.

-Изследване и картиране на Полската дупка.

——————————————————————————————————-

Сутринта към София си тръгнаха Калина, Ники, Цецо, Зиза и Ицо. В следобедните часове към високата част на циркуса се качиха две групи. Първата беше в състав Павката и Киро; с инвентар от № 9-11 се спуснали в № 8, където установили, че тапата е стопена. Спуснали се около 20 -25 метра в пролуката, в нови части. Достигнали стеснение в снега, което изисквало разкопаване, но излезли, защото започнали да се преохлаждат. На дъното се долавяло слабо въздушно течение. Оставили пропастта екипирана, за да може да се работи по продължението й. Втората група, в състав Мишо и Тони, се качи до Полската дупка за изследване и картиране. Пещерата представлява зала с огромен блокаж и цепнатини, от които духало; дължината й възлиза на около 23 метра, с малка денивелация. Поради напредване на времето я оставили екипирана и се спуснали към лагера. Останалите почиваха в лагера.

——————————————————————————————————-

28.08.2010 г.

състав: Александра Василева,Васил Марков, Иво Бусерски, Кирил Георгиев, Константин Стоичков, Лилия Маркова, Милен Кръстев, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Радостина Георгиева и Стоян Гошев.

-Проникване в №9-11 с цел работа на дъното.

-Укрепване на тентата и складовата палатка.

-Вечерта към експедицията се пресъединяват Алекс, Милен, Лили и Ина.

——————————————————————————————————-

След закуска Павката и Киро тръгнаха към № 9-11. Влезли към 13:30 часа; излезли към 21:30 часа. На дъното пробили четири дупки и значително разширили тесняка; този път отчетливо чули шум на вода, най-вероятно водата, която влиза в десния тесняк, и пада от високо някъде в дълбочина. Поради прогнозите за влошаване на времето, останалите в лагера укрепиха тентата и складовата палатка с допълнителни въжета. Васко слезе до Банско да помогне с багажа на качващите се, и вечерта към експедицията се присъединиха Алекс, Милен, Лили и Ина.

——————————————————————————————————-

29.08.2010 г.

-Проникване в № 8 с цел изследване.

-Разекипиране на Полската дупка.

-Поставяне на пирамидки по пътя за № 9-11.

——————————————————————————————————-

По обяд Коста, Мишо и Тони се качиха до № 8. Мишо и Тони влизат в пропастта, а Коста се качи да зареди батерии и акумулатори на входа на № 9-11. Оказва се, че агрегатът не пали, и акумулаторът на перфоратора не може да бъде зареден – поради тази причина него ден е отложено влизането до дъното на № 9-11 с цел разширяване на дънния тесняк. Коста направи обход в местността и засне входовете на № 27 и № 28. Към 15:20 часа Тони и Мишо излязоха от № 8 и споделиха, че са слезли още малко между тапата и снега в сравнение с предишната кота, но са започнали да мръзнат, и затова са излезли. Според тях са стигнали на около -30 метра от входа. Беше направен нов опит да се запали агрегата, но безуспешно. На път за лагера бяха снимани входове на обекти, проверени въртопи и измерени нивата на снежните тапи в някои от пещерите в района. Същият ден Павката, Милен, Лили и Ина се качиха до Полската дупка; Павката разекипирал, а останалите изградили нагъсто пирамидки, за да няма проблеми с пътеката при евентуално разваляне на времето, за каквото говореха в прогнозите. Останалите почиваха в лагера.

——————————————————————————————————-

30.08.2010 г.

-Проникване в № 9-11, с цел работа на дъното.

-Проникване в № 8, с цел изследване.

-Прекартиране на № 1.

——————————————————————————————————-

През нощта бяха излезли облаци и времето се беше развалило. По обяд към № 9-11 тръгна група в състав Васко и Алекс. Те влезли в пещерата към 16:30 часа и излезли в 00:30 часа след полунощ. Установили, че дебитът на водата в дънните части е намалял значително, а водопадът в „Голямата блокажна зала” е спрял, вероятно поради рязкото падането на температурите средно с 8-10 градуса. Васко проверил един поток, който губел вода в „Изтръпналия блокаж”, преди последния отвес. Проверката показала, че водата се стича по отвеса и се влива в основния поток на дъното. На дъното продължили успешно с разширяването на тесняка, като все по-осезаемо се виждало уширение.

Същия ден Киро и Тони направиха поредното проникване в № 8. Те разбили ледената тапа на достигнатата кота и продължили в дълбочина. Минали през ледена кухина в тапата и слезли още около 10 метра. Натъкнали се на замръзнал блокаж, през който се усещало слабо течение. За момента това е и дъното на пещерата.

По също време Мишо и Милен се качиха до циркусното възвишение със задачата да направят актуална карта на № 1. Те прекартирали пещерата и установили къде точно е слуховата й връзка със съседната пещера № 45 А-Б. Останалите почиваха в лагера.

——————————————————————————————————-

31.08.2010 г.

-Проникване в № 9-11 с цел работа на дъното.

-Милен Кръстев, Лилия Маркова и Радостина Георгиева си тръгнаха от експедицията.

——————————————————————————————————-

Преди обяд Милен, Лили и Ина си тръгнаха към София.

Павката и Ивчо се отправиха към № 9-11. Те влезли в 15:00 часа и излезли в 02:00 часа след полунощ. Продължили с работата на дъното. Разширили стеснението още повече и, според тях, скоро би могло да се види напред. Засега на видимостта пречел завой на скалата.

Преди обяд времето съвсем се беше развалило, и в следобедните часове няколко часа валя проливно. Останалите участници в експедицията почиваха в лагера.

——————————————————————————————————-

01.09.2010 г.

състав: Александра Василева,Васил Марков, Иво Бусерски, Кирил Георгиев, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Таня Кръстева и Юлия Атанасова.

-Проникване с цел картиране и разекипиране на № 8.

-Слизане за багаж до Банско.

-Вечерта към експедицията се присъединяват Таня Кръстева и Юлия Атанасова.

——————————————————————————————————-

През нощта температурите паднаха под 0 градуса. Сепараторите за вода и част от бутилките, пълни с вода, бяха замръзнали. Сутринта времето беше ясно и студено, но малко след 10 часа заваля дъжд, който премина в суграшица и сняг.

Коста слезе към „Пещерите” да посрещне Таня и Юлето, и да качи в лагера бензиновия перфоратор, хляб и захар. Времето цял ден беше лошо, с постоянни валежи от суграшица и сняг. Въпреки това, Киро и Тони се качиха до № 8 да картират новите части. Те разекипирали пещерата. Останалите почиваха в лагера. Вечерта, заедно с Коста, се качиха Таня и Юлето.

——————————————————————————————————-

02.09.2010 г.

-Проникване в № 9-11 с цел работа на дъното.

-Проникване в № 1 и преглеждане на част от отворите, намиращи се на циркусното възвишение.

-Обход в района на Кутело.

——————————————————————————————————-

Цяла нощ духаше бурен вятър. Температурите паднаха до -5 градуса. Сутринта се оказа, че вятърът е откъснал от въжетата складовата палатка. Тентата беше сравнително добре запазена благодарение на това, че беше застъпена с дебели въжета. Сутринта търсихме голямата палатка и, след известно издирване, я намерихме на около 200 метра под лагера, сред клековете. Палатката бешесъбрана и повторно опъната. Беше решено в последните дни да бъде променена експедиционната тактика и максимално да се използва капацитета на щурмовия бивак за финалното усилие, при наличието на бензинов перфоратор. В късния следобед Павката и Тони се отправиха към № 9-11. Те влезли към 18:00 часа и излезли в 03:00 часа след полунощ; в пещерата продължили с разчистването на камъни от дънния тесняк и с разширяването му.

Същият ден Коста и Мишо проникнали отново в № 1, нанасяйки още корекции по картата й; проверили и нивото на снежните тапи на пещерите, намиращи се на циркусното възвишение.

Алекс и Васко предприеха изкачване през Кутело и Кончето. Снимали входовете на № 31 и № 33, и намерили близо до тях нов обект за разкопаване. Вечерта Ивчо се качи да преспи в щурмовия бивак пред № 9. Останалите почиваха в лагера. През деня и нощта времето беше стабилно и без валежи.

——————————————————————————————————-

03.09.2010 г.

-Проникване в № 9-11, с цел работа на дъното.

-Проникване в № 9-11, с цел картиране на дънните части.

-Изнасяне на мрежа до входа на № 8, с цел конструиране на капак.

-От експедицията си тръгват Александра Василева иВасил Марков.

——————————————————————————————————-

Към 05:00 часа сутринта Киро се качил към № 9-11; с Ивчо влезли в пещерата към 08:00 часа и излезли към 17:00 часа. Продължили с разширяването на тесняка; виждали се пад и малко прагче. Въздушното течение също било все по-осезаемо. Към 17:00 в пещерата влезе втора група, в състав Таня и Юлето, с цел да картират новите дънни части. Два часа след тях влязоха Павката и Тони, които да направят финални усилия за разширяване на стеснението – последното разширяване на тесняка за тази експедиция. Не оставала много работа, и стеснението може да бъде успешно преминато, но това ще е цел за работа на следващата експедиция. Таня и Юлето излезли в 02:30 часа след полунощ; останалите – към 04:00 сутринта.

Същият ден, Мишо изнесъл мрежа до входа на № 8, и заедно с Коста опънали въжета и самата мрежа над входа й – заготовка за направата на бъдещ капак, с който ще се направи опит да се стопи снежната тапа в пропастта. Коста и Мишо свалиха в лагера агрегата и багаж от входа на №9. Този ден от експедицията към София си тръгнаха Александра Василева иВасил Марков.

——————————————————————————————————-

04.09.2010 г.

състав: Иво Бусерски, Кирил Георгиев, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Таня Кръстева и Юлия Атанасова.

-Проникване в № 9-11, с цел разекипиране на пещерата.

-Събиране и пакетиране на багаж за сваляне.

-Пакетиране и прибиране на храна и оборудване в землянката.

-От експедицията си тръгва Кирил Георгиев.

——————————————————————————————————-

Сутринта от експедицията си тръгна Киро. Ивчо и Мишо се качиха към № 9-11 със задача, заедно с Павката и Тони, да извадят багажа от пещерата и да разекипират участъците, в които се налага да се вдигнат въжетата от отвесите; както и да извадят карабинерите и планките от част от закрепванията.

Първата група влязла следобед, втората – привечер. Пещерата била разекипирана, и от нея били извадени инвентар и оборудване, в това число бензиновият перфоратор. Двете групи излезли след полунощ.

Същият ден преди обяд завалява дъжд, и не спира да вали 8 чàса. В лагера Коста, Таня и Юлето пакетираха багаж за сваляне и зазимяваха храна и оборудване в землянката. Вечерта спира да вали.

——————————————————————————————————-

05.09.2010 г.

състав: Иво Бусерски, Константин Стоичков, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Таня Кръстева и Юлия Атанасова.

-Разоборудване на щурмовия бивак и сваляне на багаж в лагера.

-Разоборудване на лагера и прибиране на оборудване в землянката.

-Тръгване към Пещерите с Боги и 6 товарни коня.
-18:00 часа – пристигане на Пещерите.

——————————————————————————————————-

През нощта времето се изясни. Сутринта Павката, Тони, Ивчо и Мишо разоборудвали щурмовия бивак и свалиха багажа в лагера. В лагера Коста, Таня и Юлето прибираха и пакетираха багажа за сваляне. В землянката се занесоха и последните части от оборудването и храната, които ще останат в циркуса за следващата експедиция. Към 13:00 часа пристигна Боги с един помощник и 6 товарни коня. Багажа беше натоварен на конете, и към 15 часа всички тръгнаха към „Пещерите”. Слизането беше бързо и безпрепятствено, и към 18:00 всички участници бяха на „Пещерите”. Голяма група посрещачи ги чакаше; след кратко товарене на багаж и почивка всички потеглиха към механа „Орлето” в Банско, където след вечеря всички участници и посрещачи се отправиха да разпуснат на минералните бани над с. Градешница. С това експедиция „Бански суходол” 2010 на практика приключи.

——————————————————————————————————-

06.09.2010 г.

А. Колева, Венцислав Иванов,Живко Петров,Здравка Попова,Иван Петров,Иво Бусерски, Камен Кръстев, Константин Стоичков, Мартина Колева, Михаил Хаджитодоров, Павел Бакалов, Стоян Гошев, Таня Кръстева и Юлия Атанасова.

Всички благополучно се прибираха в София.

5. Резултати

Междуклубната експедиция „Бански суходол 2010” беше организирана от софийските клубове СПК „Академик” и ПК „Хеликтит”, участие взеха и членове на пещерните клубове „Витоша”-София, „Прилеп 1962”-София и „Под ръбъ”-Церово. За съжаление обаче, за поредна година много от хората, заявили участие, поради една или друга причина не успяха да се включат в инициативата. За времето на проявата – от 21.08 до 05.09 – се включиха 20 души, като някои от тях бяха дошли за първата седмица, а други се включиха в самия край на август и началото на септември.

Въпреки голямото количество задържал се сняг в циркуса, през голяма част от времето метеорологичните условия бяха отлични, и до края на август времето беше топло и стабилно. В началото на септември имаше две превалявания, и за кратко припръска дори сняг. Температурите се понижиха чувствително, но не фатално, и експедицията завърши успешно. За момента все още смятаме, че подходящият период за провеждане на експедицията е от 20-ти август до края на първата седмица на септември. Тук може да се добави обаче, че досега не е имало едно и също време в две поредни години, и на тази надморска височина винаги може да има изненади, но времето се задържа най-стабилно и е най-подходящо за провеждане на по-дълги експедиции в района именно през този период. Експедицията беше съпътствана и с някои трудности, касаещи материалната база. В момента на започване на експедицията се оказа, че федеративният и бензиновият перфоратори, на които разчитахме, са се повредили по време на албанските експедиции, и успяхме да заминем само с един акумулаторен перфоратор. Това доведе до значителни трудности, и в по-късен етап предопредели и резултатите от експедицията. Друга трудност, с която трябваше да се справяме в движение, беше липсата на течаща вода край снежниците. Този проблем беше решен с направата на топилня за сняг, която реши проблема, докато времето беше добро. При падането на температурите обаче, и при влошаването на времето, капацитетът й падна до минимум. За времето на експедицията беше работено основно по главния приоритет – пропастната система Бански суходол № 9-11; а също и по терен.

По главния приоритет – системата Бански суходол № 9-11 – бяха извършени следните дейности:

Основната цел на експедицията беше да се продължи с разширяването на стеснението на сегашното дъно. Бяха изградени два лагера: единият основен, на традиционното за целта място в ниската част на циркуса; вторият – щурмови, в близост до входа на БС № 9-11. Беше подравнена нова площадка и бяха опънати две палатки, над които допълнително бе поставена тента, в случай на проливни дъждове. Работата в БС № 9-11 беше организирана на смени, и въпреки малкия ни ресурс (в по-голяма част от времето работихме с перфоратор само с един акумулатор – перфоратора на Яни), беше постигнат напредък от около 3 метра. В началните дни работата на дъното беше доста тежка поради наличието на голям дебит на вода в пещерата – около-3-4 литра в секунда. За първи път се натъкваме на толкова вода в дънните части на пещерата. При застудяването в края на експедицията дебитът на постъпващата в дънната част вода падна драстично, а валежите не се отразиха на намалелия дебит. От тавана на „Голямата блокажна зала” също се изливаше водопад с неустановен дебит. Въпреки това, работата в пещерата не се спираше, и уширението зад тесняка вече се вижда съвсем отчетливо. Показателно е и силното насрещно въздушно течение. В последните два дни на дъното беше работено и с бензинов перфоратор. За съжаление, влизането в така бленуваните нови части се отлага с още една година, но това е и добра предпоставка да се сдобием със собствени инструменти и някои други нововъведения, с което ще вдигнем доста потенциала на експедицията. За времето на експедицията до дъното на пещерата беше слизано осем пъти с цел разширяване на тесняка. Бяха картирани и някои недокументирани досега участъци в „Голямата блокажна зала” и в „новите дънни части”, с което дължината и денивелацията й официално ще нараснат. Не остана време да се работи по задачите, свързани с проверяване на паралелните отвеси в „Голямата блокажна зала” и продължаване на работата по разширяване на тесняка в „Паралелния отвес” на старото дъно на пещерата. Пещерата беше дооборудвана с майони и планки, и остана стационарно екипирана.

По второстепенните задачи бяха извършени следните дейности:

Въпреки малкия брой участници в експедицията, беше отделено време и за работа по така наречените второстепенни задачи. По терен се установи, че въпреки многото сняг, в голяма част от перспективните пещери в района тапите са продухани, и има пролуки между скалата и снега. Най-голям интерес предизвика пропастта БС № 8, където беше стигнато до около -40 м. На тази кота обледенен блокаж засега спира пътя надолу, но се усеща въздушно течение. Подобно поведение беше забелязано и при снежните тапи на други перспективни пещери – БС №№ 6, 13, 33 и 41 – за които обаче нямаше хора и време да им бъде обърнато повече внимание. В други обекти и пещери нивото на снега беше в пъти повече от предни години. Такива бяха БС №№ 7, 57, 71, 73 и др. На част от пещерите и обектите бяха измерени нивата на снежните тапи, което в бъдеще ще служи за съпоставка с предните години и за преценяване на нивото на постъпващия в тях сняг през зимния сезон. Направена беше и нова актуална карта на малката пещера БС № 1, с което окончателно се доказа, че тя не е в система с БС № 2, и има само слухова връзка с намиращата се в близост БС № 45 А-Б. Най-сетне се локализираха така наречените Полски дупки, като в сметката на циркуса беше добавена и нова картирана пещера, а именно БС № 74 – Полската дупка, която представлява зала с огромен блокаж и цепнатини, от които духа. Тя се намира високо в циркуса, в близост до разломна пукнатина под „Кончето”. Дължината й се оказа 24 метра, при денивелация от -5, +3 метра. Втората „Полска дупка” представлява гигантска цепнатина, в която камъкът пада десетина метра, но ще трябва да бъде поразширен подходът към отвеса, който в сегашния си вид пречи на проникването в дълбочина. Откриха се и нови интересни обекти за работа, както в района на лагера, така и високо на премката в посока „Кутелата”. За поредна година, поради неголемия брой участници в експедицията и трудния подход, не беше изследвана и картирана БС №51. Направи се заготовка от мрежа и въжета за покриване на БС № 8, но, поради влошаването на метеорологичните условия и работенето по приоритетни задачи, затварянето й с капак (за евентуално подпомагане топенето на снежната тапа) също остана за следващата експедиция; това касае и другите набелязани за покриване входове на пещери. Не беше обърнато внимание и на перспективния обект БС № 74а. Самото наличие на огромно количество сняг предопредели и факта, че за трета поредна година не успяхме да влезнем в Ледниковата пропаст. Не бяха предприемани и дълги теренни обходи, освен едно изкачване през „Кутело” до „Кончето” и обратно, от което бяха направени панорамни снимки и бяха заснети входовете на някои пещери във високата част на циркуса. Панорамни снимки и снимка на входа на Пропастта на връх Бански суходол направи също и Стефан Стаменов. Систематичното заснемане на входове на пещери в циркуса и вземането на GPS-координати на нови обекти беше продължено. В дните преди експедицията Иван Петров, който имаше за задача да подготви научна програма, свързана с геологията на циркуса, получи травма на кракът, и поради тази причина замислената научна програма не беше изпълнена. Не остана и време за търсене и събиране на биоспелеологични проби, но в някои пещери, посредством термометър, бяха снети температури на въздуха, скалата и снега.

Като цяло, експедицията покри голяма част от поставените си задачи, колективът беше сплотен, и се постигната много добра атмосфера. Отсега се планира и следващата експедиция. Дано в нея вземат участие повече хора от други клубове – все пак, това е най-тежката експедиция, която се провежда в страната; потенциалът на пиринския карст е огромен, и си струва да се работи за подобряване на „брадясалия” дълбочинен рекорд в България, който и до момента се държи от Райчова дупка.

Ръководството на експедиция “Бански суходол” 2010 изказва специални благодарности на:

– Ръководството на Национален парк Пирин.

– Спонсорът на експедицията фирма „Експлоратор” ООД с управител инженер Благой Благоев.

– Юлий Пасков- за обезпечаването на експедицията и намирането на спонсор.

– Анна Тапаркова-Пенчева, Спортен магазин Алпи – за предоставе-ните майони за стационарно екипиране на пещерата, и за лопатата за сняг.

– Таня Кръстева – за скрояването и ушиването на денкове за багажа и организационната помощ.

– Инженер Георги Стайчев, Александър Янев, и Желязко Мечков – за материалната подкрепа.

Специални благодарности и на Виктор Стефанов, Ганчо Славов и Аглика Гяурова, които в периода 2000-2003 г. успяха да съберат и компилират информацията за района, и без които новите открития едва ли щяха да са факт в момента.

Ниво на снежните тапи в някои обекти, пещери и пропасти в циркус Бански Суходол

21.08-05.09.2010г.

Бански Суходол №1. Снежна тапа на дъното от фирнован сняг с максимална височина 2 метра. Тапата почва от -6 метра считано от входа. Измерени температури в пещерата в средната част варираща между 1.8^оС и5.5 ^оС. Долавя се силно въздушно течение идващо от разположената в съседство пропастна пещера Бански Суходол №45 А-Б.
Бански Суходол №6. Снежната тапа е на нивото на входа. Виждат се голями пролуки между снега и стената. Най-вероятно фирна в дълбочина да преминава в лед.
Бански Суходол №7. Снежната тапа е във входния въртоп и го запълва почки цялия (за първи път от 2000-та година в тази пещера се наблюдава толкова сняг). Тя започва от -5.50 метра считано от ръба на входа. Максималната височина на снега надвишава 2 метра. До края на експедицията се наблюдаваше динамична промяна в обема на тапата.
Бански Суходол №8. Забелязва се в западната част на тапата пролука между скалата и фирна. В пролуки между скалата и снега е слезнато до дълбочина -40 метра считано от входа. Тапата почва от -5.70 метра считано от входа. На -25 метра е направено замерване на температурата, като на топящата се тапа е 2^оС, а на въздуха е4 ^оС. Долавя се слабо въздушно течение.
Бански Суходол №9. Тапата във входната част на пещерата е отворена. Няма и запушвания по отвесите до „Голямата зала”. Забелязва се мащабно разтопяване на фирна и леда по входния отвес под които прозират сипеи. В „Голямата ледена зала” големите ледени сталагмити са стопени и има няколко малки останали. Леда на първия праг след залата е запазил обема си. Липсва снежната преспа на разклона при началото на „Наклонената галерия” и „Паралелния отвес”.
Бански Суходол №10. Тази година във въртопите на пещерата се забелязва много по-голямо количество сняг спрямо предходни години. Не са правени по-специални измервания на обема.
Бански Суходол №11. Същото се отнася и за Вход №11, като връзката с №9 е отворена.
Бански Суходол №13. Въпреки, че във входния въртоп снегът е повече от предходни години, пещерата е отворена и може да се влезне без копаене.
Бански Суходол №28. Забелязва се незначително количество сняг на дъното на входния отвес. Пропастта е проходима.
Бански Суходол №31. Във входния въртоп се забелязва тапа, която почва на -18 метра считано от най-високата част на входа.
Бански Суходол №33. В пропастта снежната тапа се забелязва отчетливо, като връхната и част започва на – 7 метра считано от най-високата част на входа.
Бански Суходол №41. В пропастта снежната тапа се забелязва отчетливо, като връхната и част започва на – 4 метра считано от най-високата част на входа. На -6.60 метра се забелязва пролука между скалата и фирна. Като цяло тапата изглежда „продухана” и най-вероятно ще може да се влезне в дълбочина.
Бански Суходол №42. Във въртопа на дъното има малка снежна тапа. За първи път се наблюдава навяване в този обект. Тапата е с малки размери и максимална височина 1.20 метра.
Бански Суходол №45 А-Б. В пропастната пещера е установено, че има тапа с малък обем в дънната зала. Усеща се силно въздушно течение идващо от съседната пещера Бански Суходол №1.
Бански Суходол №55. Снежната тапа покрива целия въртоп (за първи път от 2000-та година в тази пещера се наблюдава толкова сняг).
Бански Суходол №57. Снежната тапа е плътна до горе (за първи път от 2000-та година в тази пещера се наблюдава толкова сняг).
Бански Суходол №71. Забелязва се натрупатно голямо количество сняг в пропастта. връхната и част започва на – 2.50 метра считано от най-високата част на входа.
Бански Суходол №73. Снежната тапа е плътна до горе.