Written by Таня Кръстева
Събота минахме покрай Беледие хан с Иваело от Хеликтит и той ми посочи скалите и каза че там има пещерни системи. Аз от доста време обмислям къде могат да се наковат близко до София такива, за курсистите които пропуснаха доста въжени практики и трябва да наваксват, а и за тренировка за екипиране на желаещите.
Неделя с Камен, който от два дена развиваше сериозна температура и Лили решихме да посетим въпросните скали и да ги огледаме. За всеки случай метнах 5 карабинера и едно тънко въже в раницата си, заедно със седалката и джаджите.
Обядвахме в къщи и поехме. Пътят излезе 22 км от паркинга пред блока, идеално за следработно ходене на системи, стигането е по-бързо и от Комини.
С колата достигнахме хижа Люляк и поехме покрай пресъхналата река, нагоре към скалите. Преди години с Камен сме ходили там на катерене, но не ни хареса особено- всичко е в храсти и излъскан варовик. Паркирахме се под скалите, които на времето се опитвахме да катерим и Камен тръгна на дясно по пътечката която описва масива.Върна се след 5 мин и заяви, че няма минаване, но е попаднал на една маркирана пещера, направи същият опит и на ляво със същият резултат.
Оставих ги с Лили да си правят компания и отидох да видя пещерата. Много приятен вход, веднага съжалих че не си взех фото апарата. Поседях във вътрешната част за да привикнат очите ми с тъмнината и ми се стори, че едно малко разклонение на дясно излиза във втори вход. Проврях се и попаднах на люляците след една чупка в масива. От там по нещо като пътека, в повечето време на четири крака запълзях под храстите за да намеря края на скалите. Основният проблем който веднага забелязахме е, че няма някакво лесно качване над скалите. Те са високи и монолитни в по-голямата си част, но пещерната система идва от горе, а ние няма как да се качим. Провирайки се през люляците достигнах голо място където масивът прави плавен завой и там намерих две маркирани пещери. Там вече няма ясни катерачни турове и никой не би ни обвинил в окупиране на чужди обекти. Скалата е много висока, изглежда, като че няма нужда от чистене, а в основата и има и две пещери- прекрасно място за нас. Сега вече трябваше да намеря краят на масива, защото проблемът с качването си остава. Наистина винаги може да минем по някой от по-лесните турове с алпийско въже и примки, но това означава мъкнене на излишен инвентар. След още 5 минути достигнах желаният край на скалите, там има улей по който може човек да се качи над тях. Скалите от двете страни на улея са на тераси и пак е възможно да се наковат системи.
Вече се бях забавила много дълго време, странно как никога не носим радиостанциите когато ни трябват и се опасявах, че Камен ще започне да се притеснява. Прокапаха няколко капки дъжд, но той дори не успя да ме разхлади в страшната жега. Поех на обратно. Камен и Лили се бяха спасили от осемте капки в поредната пещера, до която не бях стигнала все още.
Вечерта докато разказвах на Коста по Скайпа какво сме правили, той ми изпрати книжка за пещерите на Беледие хан и не мога да ви опиша учудването ми когато прочетох „ от Академишките системи се тръгва на ляво…”
Явно преди години на някой както на мен му е хрумнала идеята, че са нужни системи на близко. От снимка на пещерите успях да локализирам евентуалното място на академишките системи , но ще трябва още една разходка до там, този път с някой ентусиазирян да мете паяжини из храстите заедно с мен.