Written by Калина Петрова Шанова
С малко закъснение ето и няколко думи за поредното пътешествие на клуб „Академик” – София извън границите на България.
По стара клубна традиция и отработена с годините стратегия 2005 г. и 2006г. бяха предвидени за осъществяване на международен обмен на пещерняци от нашия клуб и от Франция.
Този път завързахме връзки с Гренобълския клуб „Ла Тронш”, където известно време се е подвизавал и самият Жорж Марбак. Оказаха се готини и колоритни образи всички до един и ние подозирахме само една малка част от удоволствието от запознанството ни с тях .
Всичко започна след като миналата година за 12 дни разведохме 8 французи из някои от най-хубавите пещери в България: Ямата на Кипилово; Котел : Ужасът на иманярите, Академик и Ледника; Крушуна : Водопада, Урушка Маара, Бонинска; Боснек: Духла и Чучулян + попътна отбивка до Проходна. Организацията от страна на клуба беше на много добро ниво, нямаше гладни, недопили, ходещи пеша или недоволни. Имаше само малко недоспали накрая, но пък умората и напрежението си казаха думата след две седмици непрестанно скитане. Французите останаха много доволни и с усмивки и тъга поеха към Гърция за Спелеоконгреса.
В отговор на нашето гостоприемство тази година беше техен ред да ни разходят из най-красивите си пещери. И те наистина го направиха и често се налагаше да вървим с увиснали ченета от изумление пред подземни богатства на френските пещери.
Едва пристигнахме в Гренобъл и след ден почивка от пътя се впуснахме всички в една голяма група да правим траверс в системата Dent de Crolles. Тръгнахме от входа Trou du Glaz и след около девет часа рапели, парапети, тесни меандри, постоянно силно въздушно течение и 3 градуса студ изскочихме навън през Grotte du Chevalier за да се порадваме на залеза над долината на река Изер.
Следващите дни се качихме на платото Vercors. Влязохме в Scialet des Ancients (-200 m и дълго джапане по река), Grotte du Michelier (-100 m, малка, но много красива), Grotte du Berger (началото на една много голяма система), Grotte de Gournier (+680 m, продължителен подземен каньонинг в пенестите води на една от най-красивите подземни реки в Европа), Grotte de Chassillan (-160 m). Успяхме да посетим и склада на EXPE и да си накупим малко инвентар. В един слънчев ден за почивка се метнахме пак в седалките и се поразкършихме на една Via Ferrata с денивелация от 220 метра, дължина половин километър и висока степен на трудност (красиви ама все пак надвеси). Най-голямото разочарование обаче бе една малка локална буря в северен Веркор, която реши да се разрази в дните, който нашите приятели бяха резервирали месеци по-рано. Ставаше въпрос за резервация за влизане в Гуфр Берже. Имахме разрешението, инвентара, хората, подготовката, желанието, но не и късмета да се докоснем до тази митична пропаст с толкова интересна история.
С философски утешения, че ще дойдем пак, поехме на юг, към департамента Gard. В едно малко китно селце ни посрещна местния пещерен чорбаджия (има си една дупка в двора и е „купил” двете най-красиви благоустроени пещери в района). Първата пещера която посетихме тук бе Grotte de Soustelle. Освен това че привходните й части са били свинарник навремето, беше суха, тясна и скучна, докато не стигнахме крайната зала, изпълнена с големи арагонитни кристали и множество хеликтити. Беше красиво, но очаквахме повече. Все пак голямата изненада тепърва предстоеше – Grotte de Trabuc. Дълго скитане из широки галерии, богати на първични образувания, траверс по един скален мост, качване по стълба, опряна до огромен натек с височина около десетина метра, горички от арагонитни кристали и тавани, обсипани с няколко сантимертови хеликтити. Скоро попаднахме на благоустроената част от пещерата. И там дъхът ни спря. Изскочихме от едно скално прагче и набързо се смесихме с една туристическа група (едни такива чистички и объркани хорица). Залепихме кални гащеризони за оградата зад която се простираха осветени от прожектори поредица сухи синтрови езера, запълнени с невероятно малки образувания, подобни на елхички. Една гора от няколко квадратни метра се разкри пред погледа ни. В рекламната брошура този феномен бе описан като стоте хиляди войници. И може би наистина бяха толкова на брой. По-нататък излязохме в обширни зали с езера, цевични сталактити и дълги синтрови драперии. След един изкуствен тунел излязохме в помещение, подобно на рецепция на хотел с кафенета, магазини и т.н. Пошляпахме доволни с ботуши наоколо и излязохме навън с усмивки. Този ден посетихме една от най-хубавите пещери на Франция.
Следващата ни цел бе района на мощния карстовия извор Vaucluse. Качихме се на платото по тъмно и за наша изненада бяхме настанени в къмпинг, построен от големи военни палатки, във всяка една от която имаше по две едноместни легла. Не бяхме очаквали чак такъв комфорт, но не отказахме естествено. Следващите дни се пъхнахме в пещерите Le Souffleur (-610 m, отвеси и дълги меандри) и Aven d’Auriel (-106 m, отвеси, кал и въглероден двуокис). Дупките на бяха много красиви или пък вече се бяхме разглезили и нагледали на образувания. По-интересното бе, че входа на едната пещера бе един капак на тротоара до месарницата в центъра на близкото село – френска му работа, имат си дупки на най-невероятни места! Отидохме и до извора Воклюз, но уцелихме сушавия период и не останахме да се любувахме дълго на малкото застояло блато в дъното на внушителен отвор в основата на скалния венец.
Прибрахме се в Гренобъл и с носталгия по България и Франция се понесохме по пътя обратно. Бяхме наистина уморени, на моменти изнервени, но някъде дълбоко в себе си бяхме много доволни.
Написано от Боян Шанов по негови спомени и записки на Татяна Виналиева