На 14.04.07 г. тръгнахме за гр. Враца в състав: Александър Янев, Ивайло Мартинов, Татяна Виналиева, Боян Шанов и Тошито.
Във Враца се видяхме с Пламен, който успя да ни убеди да се откажем от първоначалния ни план – да влезем в Змейова дупка и да направим обход на повърхността. Вместо това Пламен ни показа входа на пещ. Съперницата, в която проникнаха Таня и Иво. А останалите направихме обход на левия склон на дола в който се намира Съперницата. Съответно нищо интересно не намерихме.
Вечерта спахме на поляната пред бившата столова на бившия пионерски лагер. Към нас се присъединиха Таня и Камен Кръстеви и Мартин Тодоров.
На другия ден, след доволно подмотване, решихме да променим плана отново и да се посети пещ. Резньовете. В нея проникнаха Иво, Таня, Таня, Камен и Марти. Обходната група в същия състав се зае с търсене на нови дупки на склона на вр. ? Наблизо до Резньовете намерих хубаво местенце за ръчкане, но то скоро ни отказа с големи камъни и липса на дори и най-малък полъх. Оставихме го за друг път и продължихме нататък.
Излязохме на премка и малко под нея в една заравненост забелязахме две перспективни цепки. Първо се поровихме в по-широката и след известно ръчкане и вадене на не леки павета от теснината се отказахме от нея за сега. Тя в дълбочина стеснява още повече, но осезателно се усеща студен полъх.
Втората е адски тясна, махнаме няколко камъка, Боби се завря, ама толкоз. Зарязах я и отидох до премката, да видя какво има оттатък. Като се върнах Боби в захлас пускаше камък след камък във втората цепка и броеше – 4-5 удара в тените (все по-заглихващи), като последният се чуваше чак след 14 секунди! При това надолу звъчи сякаш цепката отваря и има обем! Нищо повече не можехме да направим и си тръгнахме.