Written by Татяна Виналиева
Четирите почивни дни посветихме на една единствена пещера – т.н. засега “Новата” на Враца. Това е ултра тясната цепка, която на 14-15 април Алекс Янев, Боби Шанов и 🙂 Тошето откриха близо до премката в местността Мечи трапища, Враца. Дразнещото беше, че единствено Боби успяваше да влезе.
На Враца “академици” пристигахме на групи и поетапно. На 28.04 – събота, сутринта на обекта поработиха и то сериозно Боби, Коце и Диана, които са успели с нашия нефелен перфоратор да дадат началото на “изветрителния” процес по скалата – тоест, погърмели са малко.
Втората група – Петър, Криси, Тошето, Марти и аз (Татяна), пристигна след двукратно пукане на гума с невероятно, но фактически ужасно натоварения опел на Пешко и с два метални лоста, с които смятахме да повдигнем земята .. ако се наложи 🙂 На мястото на лагера се събрахме и група от бивши академици, сега част от МОЕРПА и други интересни хора.
След кратко съвещание с Боби и Коце, предаване на инвентара и лека задявка с Мара Академишка първата група потегли за София.
Вечерта край лагерния огън беше много приятно и задушевно. Поговорихме с по-опитните от нас и за наш късмет успяхме да принудим с чар и молби Мария да ни отпусне Калоян за следващия ден. Фактът, че той разполагаше с бензинов перфоратор, повече и по-големи капси, дълго шило и огромно количество разрушителен опит беше решаващ за нас – изпихме много вино, изприказвахме много приказки, но Мария все пак се нави, макар и само за малко, само за сутринта …
На другия ден – 29.04, Калоян, Ина, Таня, Камен, Петър, Криси и Мартин поеха относително рано за пещерата с все целия инвентар за къртене и проникване. Васко, Лили, Тошето и аз се присъединихме към тях след около 2 часа, носейки храна и други продоволствия. Трябва да се признае, че подстъпа към пещерата си е уморителен – между 45 мин и 1 час ходене по баира нагоре. По пътя за пещерата открихме Ина и Таня, които проучваха евентуален вход. А горе, при “Новата”, яко се гърмеше. Няма да изпадам в подробности. Ще кажа само, че на Калоян и Ина дължим ОГРОМНА БЛАГОДАРНОСТ. Те посветиха почти целия си ден на нашата нова пещера, пренебрегнаха Мария, въпреки че нейният гняв е страшен и неизбежен, и в крайна сметка направиха възможно проникването в пещерата от нормални, а не маломерни люде. До този момент освен Боби вътре влизаше само Ина, ама тя си е дори по-дребна и от Шанов.
Калоян си тръгна преди да сме разширили отвора достатъчно, че да може самият той да влезе. Ние поработихме още малко де с патроните, де с лоста и накрая Марти успя да проникне поне до края на първия отвес. Възползва се да обруши натрошените скали, така че да стане малко по-безопасно проникването надолу. Приключихме деня с един забит спит и се прибрахме в лагера. Вечерта от Разград при нас кацнаха Иво Малкия и Сашо Янев. Хапнахме, пийнахме и си легнахме.
30.04 – отново поемаме нагоре. Разделили сме се отново на две групи – Таня и Камен Кръстеви, Ваня, Лили и Васко отиват в Резньовете. Алекс, Иво, Петър, Криси, Татяна, Тошето и Марти – на “Новата”. Алекс, Иво и Пешко гръмнаха 2 пъти ( тя и машината умря де), поучукаха и … влязоха 🙂 Алекс – напред биеше спитове и екипираше, а Иво и Петър след него – поддържащ и проникващ екип.
Към 16 часа пещерата беше екипирана, тримата мускетари излязоха, а групата от Резньовете се присъедини към нас около огъня. Втора прониквачна група в състав Марти, Васко, Криси и Петър влезе малко след това, а останалите се смъкнахме към лагера. Алекс, Иво и аз отидохме до Пламен от Враца да вземем картировачен комплект, а и да напазарим неща от първа необходимост като бира и пържоли.
След 5 часово подмоткване групата от “Новата” се върна в лагера, доволна и щастлива, макар и леко поизмачкана на излизане.
На 01.05 – денят на труда – в ранни зари Янев отиде да се труди в София. Ние посъбрахме багажа, голяма част от който + детенце трябваше да потегли за София, и с леко логистично или по-скоро логично закъснение Таня, Татяна (аз) и Иво отидохме да картираме новата пещера. Започнахме картирането към 13 часа, и приключихме към 18. Първа влязох аз, като още при плъзването навътре пещерата чудодейно успя да ми глътне протриващия карабинер. Чувах го как пада и звънти безкрайно дълго време. Убедена бях, че за последен път го виждам. Влизането не е проблемно, гравитацията върши своето. След мен влезе Иво, накрая Таня. И тримата сме новаци в картирането на вертикални пещери, добре че Иво демонстрира увереност и авторитет. Приятно, забавно и относително експедитивно изкартирахме около 92 метра антена, и приблизителна денивелация на око – 60 метра, като приключихме мероприятието на дъното на залата с фалшивото дъно. Преценихме, че ако останем да картираме и последните тесняци, както и заличката с кристалите, ще излезем прекалено късно. Единственото затруднение при картирането идваше от постоянно падащите на определени места камъни, повечето от които резултат от разбиването на входа. Един доста голям камък мина на идея разстояние от тиквата на Иво и ме фрасна в крака. Фактът, че ме удари в ботуша, ми донесе късмет. Иначе спасителят в групата щеше да си има занимание 🙂 Това, че някой злонамерено ми пусна стоножка във врата, няма да забравя никога обаче!
Излизането беше бързо и приятно. Таня издрапа доста добре през входа, но прониквачката й се заклини по всеки възможен начин. Аз нямах проблем с прониквачката, но самата аз се заклиних по всеки възможен начин. Малкия излезе като намазан с грес. Препоръчвам все пак да се ползват наколенки при излизане, а може и налакътници, а може и телепортатор 🙂
Новата академишка пещера вече си има и номер – 5360. Остава само да й измислим име. Наличието на много, ама огромно количество охлювени черупки навежда на един вариант – Охлювната, Охлювената и т.н. Ненаситната паст на пещерата глътна нова ръкавица, запалка Зипо, шило, протектор за шило, карабинер … е, някои неща се намериха де .. но биде назована в определени моменти Гладната, Дълбокото гърло, Ламята и т.н. Довечера на клуб и бира ще дискутираме и мъдрим варианти.
Поне още едно ходене за докартиране ще има, като този път трябва да се включат кладенеца, кумина и Кристалната тронна зала (от снимките ще видите защо я наричам така). Заличката е тясна, а кристалите, макар и кафяви, са красиви и крехки. Трябва да се работи внимателно.
Аз лично харесах пещерата. Спортна, бърза, относително лесна, с добър обем, няколко големи бели натека, красиви кристали на дъното. Входът прави нещата ултра пикантни особено на излизане. Идеална е за курсисти, стига да се научат да не рутят пръст и камъни върху останалите .. че и стоножки!
Това е едно добро начало. Хайде да си намерим още няколко, ама по-дълбоки …