Някога, вече отдавна – в минали времена, /тези, които тогава вряха се в дупки в калта, /бяха си просто хора и имаха имена. /Бяха пещерняци – със стълби и петромакс, /с който, в тясно да лазиш – голям трябва мерак…
А сега, а сега, а сега-а,
е станала тя една-а…
Да плачеш, да се смееш –
със сълзи на това.
Че няма, че няма
вече “пещерняк”.
А само, напомпан –
гол спелео-мерак.
А сега, а сега, а сега-а,
е станала тя една-а…
Отпред – БФС пише,
а П-ъто е отзад.
Че няма, че няма
го Хера – туй е факт.
Роди се, недоносен –
гол спелео-мерак.
А сега, а сега, а сега-а,
е станала тя една-а…
Часовникът тиктака –
без полза от това.
И няма, и няма
да плаща никой пак.
За този, измислен –
гол спелео-мерак.
А сега, а сега, а сега-а,
какви ще ги вършим, а-а?
Ще можем ли върна –
добрите времена.
Да няма, да няма –
гол спелео-мерак.
Отново и отново –
да има “пещерняк”.