Written by Таня Кръстева
Преди време Здравеца ми даде папка за Стенето, тези дни имах възможност да я прегледам и там намерих доклад за откриването на Голямата гърловина от Цецката, заедно с членове на Академик.
НОВА 100-МЕТРОВА ПРОПАСТ В СТЕНЕТО
Ц. Остромски
За любителите на дълбоки пропасти в България Стенето не се нуждае от представяне. В тази красива и девствена част от Троянския Балкан се намират едни от най-дълбоките български пещери и пропасти, сред които и най-дълбоката – Райчова дупка. До 1999 г. в този район бяха известни 5 пещери и пропасти с дълбочина над 100 метра: Райчова дупка, Малката яма, Борова дупка, Птича дупка и Куманица. Към тях се добави шеста, която бе наречена Голямата гърловина. Пропастта бе открита и проучена на две малки експедиции през 1999 г., в които участваха Цветан Остромски, Константин Стамов, Неда Даскалова, Милен Братанов и Георги Георгиев.
История на проучването
Пропастта е открита на 25 юли 1999 г. от Цветан Остромски, Константин Стамов и Неда Даскалова. Същия ден групата екипира нейния 83-метров отвес, най-големия в района (за сега), и прави първото проникване до дъното на пропастта. Картирането, описанието и привързването й към най-близката голяма пропаст в района (Борова дупка) е направено на друга малка експедиция през есента на същата година (9 – 10 октомври), в която освен екипа на първата експедиция участват още Милен Братанов и Георги Георгиев. По време на втората експедиция е осъществено проникване и до дъното на Борова дупка, на което тя бе оборудвана за проникване на единично въже и й бе направено техническо описание.
Местонахождение и достъп
Входът на Борова дупка се намира в средната част на Боров дол, на десния му бряг на 3-4 м. от реката.
Входовете на пропастите Голямата гърловина и Борова дупка се намират много близо един до друг. Надморската височина на входа на Голямата гърловина е 1242 м. приблизително на нивото на Птича дупка. Азимутът към Борова дупка е 336g, разстоянието (проектирано в/у хор. равнина) е 228 м., а денивелацията – -82 м. . Затова маршрутите за достъп до тях са в голямата си част общи и са описани заедно в този раздел.
Има два основни маршрута за достъп до тези пропасти – от Беклемето и от с. Черни Осъм. Първият е за предпочитане, тъй като ходенето пеша е само 30 – 40 минути, но през зимата, както и при лошо време може да се наложи използването на подхода от с. Черни Осъм.
I маршрут (от прохода Беклемето):
Тръваме по асфалтирания път за арката, който напускаме при големия завой на дясно и продължаваме по билния път на изток. Преди вр. Лепенят пътят се раздвоява. Десният продължава по главното било към х. Дерменкая. Продължаваме по левия, който подсича северните склонове на вр. Лепенят и вр. Локвата и се спуска по станичното било към премката над Голям Чаушов дол – изходен пункт за пещерите Райчова дупка, Голямата и Малката яма. Продължаваме надолу по пътя, подсичайки вр. Писания камък. В ляво се отклонява пътя за х. Чучул. Продължаваме в дясно по пътя, водещ към три кошари. Подминаваме първата, където има чешма, и стигаме до втората. До тук може да се стигне с кола и да се остави при кошарата. Пеш до тук се стига за около 2 часа от Беклемето. От тук до входа на пропастта се стига за 30 40 минути. Продължава се по билния път зад кошарата, който скоро се разделя, както и самото било. Продължаваме по дясното било, което слиза стръмно надолу и скоро навлиза в горския пояс. Когато билото се изравни и дори започне леко да се изкачва, започваме спускане по диагонал в дясно. Търсим слабо изразено странично ребро, стръмно и скалисто отляво и по-полегато отдясно. Продължаваме надолу по него, оглеждайки склона под нас за характерна седловина с езерце, показани на Снимка 1. Водата му блести и се вижда отдалеч сред рядката букова гора. Езерцето е характерен ориентир, тъй като едва ли има друго такова в целия район. Входа на Голямата гърловина се вижда от езерцето – на по-малко от 30 метра в посока 25g и е с размери метър на 0,8 метра (Снимка 2).
За Борова дупка може да се продължи по дадените в началото азимут и разстояние. При липса на компас да се търси рядко използвана пътечка от седловината с езерцето, спускаща се диагонално на склона в северозападна посока към дъното на дола. Тя слиза на водослива на Боров дол със сухо дере (ляв приток на дола). Пресича се сухото дере и се продължава около 20 м. срещу течението на реката в Боров дол. Там на отсрещния (десен географски) бряг в основата на скалисто ребро се намира входа на Борва дупка. Пропастта започва със стръмен наклон, преминаващ в отвес.
Варианти:
А. От кошарата по дола до Борова дупка. От кошарата над Боров дол се слиза в южна посока до дъното на дола и се продължава по течението на реката. Достига се характерно разширение в средната част на дола. В края на разширението долът и реката завиват в дясно, заобикаляйки скалисто ребро на десния склон на дола. В основата на това ребро на 3,5 м. от реката е входа на Борова дупка. Малко по-надолу от ляво се присъединява сухо дере. Обикновено реката на Боров дол пресъхва стотина метра по-надолу. Водите й се губят в плитък вир след каскада от два прага.
B. От лагера в горния край на Чаушов дол. Изкачваме се по левия бряг, пресичаме Малък Чаушов дол под входа на Райчова дупка и продължаваме над горския пояс към Птича дупка. Достигайки билото между Чаушов и Боров дол, по което трябва да се спуснем към Птича дупка, се отклоняваме в ляво и се спускаме косо в Боров дол. От лагера до Борова дупка се стига за около 1 час.
II маршрут (от с. Черни Осъм):
От с. Черни Осъм се тръгва по шосето срещу течението на едноименната река. След 5 км. в м. Смесите пътят се раздвоява. В ляво е пътят за х. Яворова лъка и Зелениковския манастир. Продължаваме по десния път към мах. Нешковци, подминаваме я и достигаме до водослива с Голям Жидов дол. Там отново хващаме дясното разклонение, пресичаме Голям Жидов дол и продължаваме срещу течението на р. Куманица към х. Стенето. При водослива с Киселчов дол (на 8 км. от м. Смесите) пътят свършва и нататък може да се продължи само пеш. Пътеката се изкачва по левия бряг на р. Куманица, преминава през вратата на вододайната зона и покрай х. Стенето и пресича Боров дол в основата му. Тук напускаме пътеката и тръгваме нагоре по дола към Борова дупка. Долът е лесно проходим, въпреки наличието на теснини и малки прагове, които се заобикалят по склоновете. Отначало посоката на дола е северозапад, а след 1 километър тръгва на север. Достига се сухо дере (ляв приток на Боров дол). Над това място Боров дол се разширява и изравнява. Входът на Борова дупка се намира на десния му бряг на 3 – 4 метра в страни в основата на скално ребро.
От водослива със сухото дере в югоизточна посока тръгва слабо очертана пътека, която се изкачва по левия бряг на Боров дол и след около 250 м. излиза на малката седловинка с локвата, от която се вижда входа на Голямата гърловина. От края на черния път в основата на Киселчов дол до тук се стига за 1 – 1,5 часа.
На другия ден, изкачвайки се обратно по стръмния ляв бряг на дола (югозападния склон на рида Самара) попаднахме на същото малко езерце (с размери около 5 x 3 m., виж Снимка 1). То е разположено на малка седловина под открито скалисто възвишение на слабо изразено странично ребро. Малко над него се виждаше малък отвор, полузатрупан с шума. Бяхме проверили вече няколко подобни дупки в дола – нищо интересно, но тази ни привлече с въздушното течение и мъха на входа. Малкото табанче пред входа и счупените калцитни кори подсказваха, че някой се бе потрудил, за да направи отвора проходим (най-вероятно иманяри и то доста отдавна). Взех едно фенерче и влязох да я проверя. След входния тесняк, полузатрупан с шума, има прагче около 1,5 м., след което силно низходящата галерия преминава в малка зала. По-нататък блокаж раздвоява пътя през диаклазата, като по-широк и по-удобен е пътят над блокажа. След изкачването в ляво следва стръмно слизане по едрите блокове, завършвашо с малък праг, удобен за слизане на камина. Под този праг излиза и пътят, минаващ под блокажа. От площадката след прага светлината се губи в кладенец с колосални размери. Тръпки ме побиха като чух къде пада камъкът!
Сн. 1: Езерцето на входа на Голямата гърловина
Сн.2: Входът на Голямата гърловина
Оказа се, че чистия отвес на кладенеца е 83 метра, а диаметърът над 10 метра по цялата му дълбочина. Стените са покрити с дебела калцитна кора, а нишите са задръстени от образувания. Има и бели образувания, но преобладава кафявия синтър с глинести прослойки. Той създаде проблеми при екипирането, тъй като е трудно да се намери здраво място за забиване на спит. Дъното е слабо наклонено с добре улегнал блокаж, на места покрит със синтрова кора. В долния му край има плитки синтрови езера.
3. Техническо описание на Голямата гърловина
За екипиране на пропастта е необходимо 110 метра въже, 2 примки, 3 удължителя (или 2 удължителя и една планка) и 5 карабинера.
От масивен сталагтон в горния край на блокажа се подвежда парапет до площадката над отвеса. Там се прави основно закрепване с примка на друг сталагтон. На 2,5 м. под ръба на отвеса се прави прехвърляне на примка. Три метра по-надолу – прехвърляне на спит с удължител. По принцип отвеса е камбана, но е по-удобно да се раздели. Следващото прехвърляне е на 31,5 м. по-надолу на спит (над него има един лош – да не се ползва!), а последното – на още 33,6 м. по-надолу (тук може да се използва и планка). До дъното на отвеса остават 11 м., а до най-ниската точка – още 3,5 м.. Спитовете са забити на 25 юли 1999 г..
Опасности: Въпреки чистите стени възможни са падащи камъни, особено от площадката над отвеса.
Перспективи
Дъното на пропастта не дава надежди за продължение, но отвеса преминава в комин, на който таванът не се вижда. Възможно е да се отвори по-горен вход като се разкопае един малък въртоп с блокаж в непосредствена близост над сегашния. По-интересно е да се потърсят нови дупки наоколо. Дебитът на извора в Киселчов дол значително надвишава този на подземната река в Борова дупка. Районът е един от най-перспективните и по всичко личи, че не е достатъчно добре проучен. Лятото и есента са най-подходящите сезони за експедиции в района.