Written by Татяна Виналиева
За пореден път плановете се оказват не това, което са. Пещерата трябваше да е Яворец, да тръгнем в петък, да сме поне 4 женки … А се оказа Джебин трап, съботно и само три дами – Александра, Деси и аз – Татяна. Джебин трап се намира в махала Глогово над Градежница (да именно – на новата табела името е изписано със Ж). Взех двете сестри от тях около 8:00 сутринта и спокойно потеглихме към Глогово.
След кафета, палачинки и пазар се озовахме пред пещерата в 11:15. Обадих се на Янев с нереално контролно време в 16:00 и към 11:30 започнах първото си истинско цялостно екипиране на пещера. Осемдесет метровата пропаст пуснахме с една 100-метрова девятка, която много пазихме!!! Аз пообърках малко организацията на спускане, защото заради многото падащи камъни два пъти изчаквах Алекс и Деси на площадките. Те пък от своя страна също ме чакаха да открия закрепванията. Но така или иначе около 15:30 бяхме на дъното.
Пещерата може да се нарече дори красива, но поради факта, че резервното ми осветление изобщо не светна, а основното – Арианата – реши да капризничи и да дава минимален пламък, по пътя надолу не видях много. На дъното смених батериите. Алекс тръгна първа нагоре, след нея Деси, аз разекипирах. Към дъното Джебин трап ни беше наградил с много лепкава червеникава глина, по която и въже и прониквачка залепваха с мляскане, а се отлепваха с много труд. Разбира се, новата девятка никога вече няма да е така бяла. В 16:45 излязох от пещерата. Янев леко ни сджавка по телефона, че сме просрочили контролното време. Ама то щот ни либи!
След като развеселих селските дечурлига, преобличайки се пред тях, палнахме орела и отидохме да хапнем сръбска скара в Български извор.
След това поизпрахме инвентара на река Панега, но за съжаление въжето след 12 дръпки с една четка имаше нужда от още внимание. (Янев после го пра на душа в къщи, но …) Разделихме останалия инвентар за пране на ръка с накисване у дома и потеглихме към София. Около 22:00 ч. си бях у дома.