До Юбилейна и обратно 31.01.2010

Written by Eneq

Действащи лица – Калина, Хели, Лъчо

Обект на желания – Юбилейна

Време на телепортиране – 31/01/2010

В петък както винаги ни гони \”Уикендната неопределеност\”, която за мен е като мястото на гърба, което те сърби ама не можеш да се почешеш без чужда помощ. Така се случва и с ходенето по пещерите – ходити се, ама не можеш сам.
 
Събота получавам знак от съдбата – Калина ми звъни и ме пита какво ще се прави, до момента с Лъчко се опитваме да съберем група, но организацията, както винаги е дезорганизирана:).
 
Виждам провидението и след кратко колебание \”Да, отиваме. Среща в 8, Младост\”.
 
За неделя 8 часа си е постижение, но след кратко забавяне на една бензиностанция, аз и Кали потегляме доволни от живота и с песен на уста.
 
Пазарджик. Калинка ме изкарва почти за яката от местния супермаркет, където се чувствам като мечката и лоса от \”Ловен Сезон\” и се опитвам да изкупя щанда със сладки работи, които до момента не сме виждала в София. Кафенце, в мега гъзарско заведение и отново сме на път.
 
С Лъчко синхрона е пълен. Преобличаме се на разклона за Снежанка и тръгваме нагоре като три шарени телетъбиса на фона на бялата пелена наоколо.
 
Шляп, пътечка, шляп, мостче, шляп лед над реката и след около 20 минути сме пред Юбилейна.
 
Крачетата ми нещо не си ги чувствам и зъзна културно докато се обличаме:).
 
Входът е голям и достъпът е много лесен, та бързо се набутваме вътре.
 
Изненада. Температурата в Юбилейна е сигурно над 14 градуса и аз бързо започвам да изпитвам желание да се съблека по бельо и да танцувам Тунак-ТУнак сред пещерните образувания.
 
Още от самото начало сме изумени от красотата вътре. В пещерния сайт пише, че в тази дупка се намират почти всички карстови образования и накъдето ти шари погледа можеш да видиш някоя красота:)
 
Малко след началото в голямата централна зала има заспало пещерно прилепно семейство – 30-тина прилепчета дремят лежерно, без да хъркат, гушнали се едно в друго.
 
Минаваме малък тесняк, който явно е прекопаван и се озоваваме близо до реката.
 
Стените са невероятни, а толкова често откриваме причудливо форми и каменни градове, че спирките буквално са през пет минути.
 
Акулата, Носорогът и Големият бързо приковават вниманието ни:)
 
Пещерата по някакъв начин ни действа на всички премахвайки напрежението и болежките.
 
Енергията в групата е хубава. Няма ръш, няма нерви. Само забавление да сме заедно на такова хубаво място.
 
Стандартни снимки на дъното. После няколко стотин фотосесии из пещерата. по едно време нещо изхрясва. Разжда се мис \”Юбилейна\” или моя милост, която брутално си е праснала пещеризона и то в един мокър тесняк. Водата в моето четирибуквие, обаче не може да попречи на хубавото изживяване.
 
Излизаме. Очите ми привликнали с тъмнината се ослепяват почти от белия сняг навън. Оранжевите листа на дърветата създават нетипичен за това време контраст. Гледам пейзажа с погледа на новородено.
 
Стандартно добиране до базовата точка. Потърчкваме по бельо, колкото да ни видят от преминаващите коли и отиваме на бира, където аз културно не си свалям обувките, за да не скандализираме стоящите наоколо туристи.
 
Денят завършва в Пазарджик, където съм решила да ги водя в любимата ми сладкарница. Тя, разбира се, не работи, но аз усилено се смея на непрестанните въпроси на Лъчко \”ама това ли е сладкарницата? Ама кога ще стигнем до сладкарницата\”.
 
Накрая забиваме, типично по нашенски, в най-гъзарското кафене на центъра, с цел да скандализираме местната, наконтена младеж и да изпием по един чай.
 
Снимки ще намерите във FB
 
http://www.facebook.com/album.php?aid=16094&id=1831291636&ref=mf