Written by Татяна Виналиева
АЗ СЪМ ГОРЕЩ ПРИВЪРЖЕНИК на всяка информация в медиите, която популяризира клуба и пещерното дело. ДОБРЕ Е, ЧЕ ИМЕТО НА СПК АКАДЕМИК е споменато в ПРЕСТИЖНО ИЗДАНИЕ като “Капитал” и Е ОЩЕ ПО-ДОБРЕ да се споменава по-често, особено КОГАТО Е С ДОБРО. Попаднах случайно на тази статия – може да е интересно и за останалите членове. Публикувам статията с идеята да я има в архива, както навремето публикувах и статията с интервюто на Боян Шанов. ЗАГЛАВИЕТО Е ОРИГИНАЛНОТО, ето и оригиналният източник:
http://www.capital.bg/light/lica/2009/08/14/769998_tania_krusteva/
“Не е дискриминация, просто липса на достатъчно информация”, това беше заключението на Таня, когато заговорихме за жените и тяхната страст към тъмните, дълбоки пещери, стометровите скални отвеси и затрупаните от сняг планински върхове. Оказа се, че хобито й далеч не е мъжка работа. Таня Кръстева е ръководител и част от групата на едни много усмихнати и вечно готови да тръгнат нанякъде хора, обединили любовта си към свободата и неизвестното под името “Академик” – първият пещерен клуб в България, основан преди 51 години. Оттогава се случват много неща – стотици дълбини са покорени, а още повече са преборените страхове. Ние пък попитахме тази смела жена защо предпочита неизследваните скални хралупи и сладкия сън под звездното небе пред шезлонгите и другите звезди – тези на лъскавите хотели.
Какво е общото между пещерите и любовта?
Еднакво е. Винаги има любов при нас, навсякъде. При мен се случва едновременно. Любовта при катеренето и пещерите се изразява в общите интереси, общите желания, стремежите към едни и същи места и оценяването им… заедно. А аз дори съм абсолютният пример за връзката между двете – срещнах съпруга си по време на катерене. Оттогава не съм спирала – само започнах да правя все по-сериозни неща.
Кое е най-страшното място, на което сте била?
Страхът е нещо естествено и първото чувство, което се появява при екстремни занимания, за каквото се приема и моето. Най-страшно ми беше, когато трябваше да вляза първа в една пещера. Но това беше отдавна, когато започвах. Бяхме открили нова пещера, на входа влязохме на разстояние около 3 метра, за да се огледаме и да преценим какво ще се прави по-натам. Умирах от ужас. Там пострада мой близък приятел. След като го закарахме в болница с премазани пръсти от камък, който беше паднал, аз трябваше да се върна и да въведа групата. Изпитвах истински ужас.
А вие самата претърпявала ли сте инциденти досега?
Аз самата не, но мои близки приятели – да. Най-големият инцидент, който може да се случи на човек, едва ли ще е в пещера. Най-екстремното нещо, което правя, е да шофирам по софийските улици. По-опасно е, категорична съм.
Най-важното условие за един успешен екстремист според вас е…
За мен лично е да се чувствам добре с това, което правя. Предвид това, че учих пет години право и се отказах от дипломирането си, защото знаех, че никога няма да се занимавам с него… най-важно е да си щастлив. А иначе при нашия спорт – особено важно е вниманието, старателното и правилно екипиране, подготовката.
Какво точно ви привлича в пещерите?
Вътре цари един невероятен уют, всичко е такова, каквото го намираме… от хиляди, дори понякога милиони години. Което е невероятно само по себе си. И свободата – пещерите за мен са изключително спокойни места, които ми дават свобода.
Какво ще правите до края на лятото?
Преди няколко седмици се върнах от пещерен сбор в Анталия, след това бяхме на експедиция в резерват Стене в Стара планина, а сега планирам една много сериозна експедиция на Бански Суходол. Тя ще бъде затворена, до мястото се качват само хора с коне, и затова всичко ще се пренесе предварително. В момента се занимавам с организацията, за да бъде всичко на мястото си, когато започне. Преди това ще отида и до Италия за няколкодневно катерене.