Written by Таня Кръстева
Сърдечни благодарности на Татяна за публикуването на статията. Още когато излезе, очаквах тя да реагира и това да ми даде възможност да отговоря, но трябваше дълго да чакам.
Който някога е давал интервю знае как се променят думите му от журналистите. Преди поне 12 г някой от клуба беше разказвал за рафтинга- в столичен ежедневник после излезе хубава статия, как ниесе спускаме с бронирани жилетки по реките…
Някъде през август ми се обади една приятелка, каза че от рубриката „Другото лице” на вестник „Стандарт” търсят жена, която се занимава с пещери, дали съм съгласна да се срещна с журналистка и да поговорим за нещата с които се занимавам. Прегледах набързо предишните статии по рубриката и се съгласих. Журналистката чинно държеше диктофон, уговорихме се да ми изпрати статията преди да бъде дадена за печат, защото се притеснявах от подобни грешки, но заминахме за Италия и се надявам да се е опитала да се свърже с мен, но надали…
Малко преди това беше завършила една от най-успешните според мен експедиции на Академик за последните 10 г. – тази на Стенето. Разказах за експедицията, за това че съм била ръководител там и неясно защо е написала, че съм ръководител на Академик.
С Камен се запознахме в Академик, докато карах курса, доста по-късно започнахме да излизаме заедно и въобще не съм казвала, че съм го срешнала по време на катерене.
Другото супер невярно в статията е за най-страшното нещо което съм правила. Наистина ужасно ме беше страх преди 12 г когато Чавдата се опита да ме накара да влезна първа в Духла. Тогава категорично отказах и не го направих. Това няма никаква връзка с инцидента в 61, разказът на тема беше отговор на въпрос за инциденти. Определено не съм умирала от ужас при инцидента с Дидо, много съжалявах, че не настоях да си сложи ръкавиците, които предложих, може би нямаше да има толкова тежки последици (инфекции), но се опитвам да оставям хората сами да взимат подобни решения.