Written by Таня Кръстева
Monday, 21 May 2007 17:11
Съботата след изтощаващите “почивни” дни решихме да разпуснем малко и за това отидохме на Духла.
Екипът се състоеше от Павката Бакалов, Лили, Васко, Натали, Ваня (която вече всички познавате) Камен и аз ( Таня Кръстева). Първите трима бяха изкарали нощта на някакво село наоколо в къща, защото като потеглили се разбрало, че Васко си е забравил спалният чувал, а Павката шалтето. Като пряка последица от нощта под покрив донесоха страшно вкусен ориз с агнешки дреболийки (подсещам Лили следващият път да се съгласи да вземе два буркана).
Останалата група пристигнахме с кола сутринта към 10ч. Тъй като аз си бях забравила телефона в къщи, се проведе неуспешна комуникация от която успяхме да разберем че другите не са ни забравили и че скоро ще дойдат, но ще минат да вземат цигари…
Събрахме се (междувременно Ваня и Натали ахкаха колко е зелено и красиво наоколо, а Камен пак си намери да ръчка нещо по колата- още не я е изучил)
След нужното напудряне и необходимите цигари застанахме пред решетката на входа. Усещането е малко безнадеждно, изглежда доста гъста до момента в който не се опиташ да минеш. За щастие май влияе обезсърчаващо на много хора, защото си бяхме сами в дупката.
Запътихме се към Залата на лисицата. Пътят е прекрасен и познат, поне до Паламудите. Там за моя изненада излезе че Лисицата е на около 20 минути и съвсем не в посоката в която с Пешко я издирвахме.
На средата на един тесняк Васко си намери забравени преди 2 седмици цигари и запалка и в чест на находката пушещите решиха да изпушат ритуално по една ужасно влажна цигара.
Достигането до крайната точка беше доста изненадващо за Ваня, за която Духлае трета дупка в живота й, а предните две бяха вертикални, двучасови. Според мен се справи много добре. Накрая заяви, че Духла е повече пещера от предишните.
Натали имаше прозрение на излизане. Каза, че на път за хижа Иван Вазов си е мислила, че ще умре, а в Духла е сигурна.
За щастие пътят към изхода излезе двапъти по- кратък като време, от този на влизане. Васко тичаше напред с думите, че бърза, защото е мотивиран,.Лили си мечтаеше за бира…
Изпълзяхме на свеж въздух и направихме задължителната победна снимка с мръсни гащеризони. Лили видя на свой гръб прокобата да използва чужд пещеризон – наложи и се да го изпере, докато Павката блажено си пушеше на тревата.
Изядохме запасите и потеглихме към Боснек. За разочарование на всички и голяма загуба на местните кръчми, нямаше нито една отворена. Намерихме си място за бира чак във София.
Установихме че Ваня води с брой синки на квадратен сантиметър кожа и в количествено натрупване по ръцете и краката. Тримата с нея и Камен се оттеглихме от кръчмата преди да изпозаспим на пейките (Натали установи, че не са удобни за седене, но за лежане са прекрасни) Другите останаха в кръчмата да се довършват, може и още да са там
Снимки : http://www.snimka.bg/album.php?album_id=130249