Written by Кристина Домозетова
В понеделник аз, Марти и Юлия Чистякова (пещерняк от Санкт Петербург) ходихме на Духла за кратка разходка.
Тръгнахме сравнително раничко и се източвахме сто часа през всички задръствания. Хубаво, че на Марти му хрумна да хване панорамния път, така че поне видяхме малко пернишка прелест. Залутахме се както си му е реда на новата магистрала м/у Перник и Люлин* и накрая все пак се озовахме (някак си) на пътя за Боснек. Кметицата беше прилежно уведомена за намеренията ни и благосклонно ни даде ключ. Валеше дъжд, та се облякохме на заслона – доста удобен е за тия цели. После почнахме влизането към 11:00 – на входа стоят и двете решетки – малката и голямата. Катинарите са здрави, но са започнали леко да ръждясват и поне на мен ми беше трудно заключването отвътре. Решихме да заведем Юлия до Кита, въпреки че тя е ходила там и миналата година. Стигането беше без особена драма, като само на втория кораб нещо се залутахме леко. Тръгнахме наляво, вместо надясно и стигнахме до една тесновата галерия с много висок меандър. Не я знам коя е, на мен ми се понрави като място. Марти намери пътят бързичко и стигнахме до уж крайната цел. Оттам все пак решихме да се разходим още малко и отидохме до Мълнии. Оттам се повряхме още малко, докато стигнахме до едно страшно красиво и бяло място и решихме да не продължаваме повече. Там спряхме да ядем, а през това време въздишахме и се дивихме за пореден път на красотите на баба Духла. Излизането беше изключително спортно и скоростно – към три часа бяхме навънка вече. Времето се беше пооправило, което ни даде възможност да изперем каквото има в реката и после да си заминем с чиста съвест към София.
Особеностите на националната спелеология този път бяха, че Юлия освен руски говори общо взето добре английски, аз с руския съм очень хорошо на ниво разбиране и определено плохо на говоримо ниво. Марти е фифти-фифти и на двата чужди езика, така че в групата се редяха без всякаква последователност английски, руски и английски. Беше доста весело, всъщност, много приятно и по понеделнишки 🙂 .
*която, м/у другото, като я довършат ще бъде най-големият ускорител на елементарни частици в България.