В периода юли – август 2004г. осем български пещерняци взеха участие в проучването на
пещерата е Еврен Гюнай Мемет Али (ЕГМА) в Турция. След приключването на експедицията достигнатата официално дълбочина е 1429м, което прави пещерата най-дълбоката в Азия.
ЕГМА се намира на платото Ташелли – част от Тороската планинска верига. Най-близкият град е Анамур, разположен на Бяло море
Публикуваме дневника на експедицията воден от Светломир Станчев, известен повече като Светльо Русенски :))) , който не включва описание на пътуването, което беше не по-малко екстремно.
Приятно четене.
Ден първи – 18.07.04
Пристигнахме и организирахме лагера. Теодор, Сенджар и дългия влязоха да видят какво е положението в пещерата. Излязоха късно през нощта. Преекипирали са до около 200 и … метра. Намерили са вмирисана торба с храна на 210м, която преди е била оставена на около 20м и водата е завлякла до 210м. Пещерата се оказва тясна средно колкото коридор в панелен апартамент.
Ден втори – 19.07.04
Лев и Н. Томов, Мемед екипират от 200м до 400м достигат лагер №1- 400м
Коцето, Н. Полицая и Емра прокарват кабел до 200м. Аз Бориш и Мелек занасяме две торби до 200м от там изваждаме боклук, в който има машина ХИЛТИ. Бориш е астматик има проблеми с излизането. Малек е момиче и се справя много добре, събира стария кабел от телефона на 150м. Срещаме групата на Коцето. Емра е изморен и тръгва нагоре с нас. Торбата, която е носил Бориш си я менкат с Емра. На около 70м силите им свършват и я зарязват. Аз взимам машината, която е в тяхната торба.
Излизаме в 12 в полунощ. Лев и Томов качват изоставената торба от 20м отвес когато се връщат излизат през 2 през нощта. Към 3:30 излизат Ники и Коце. Ники качва торбата още няколко отвеса до като достига до първия голям отвес и там я оставя за друг път.
Ден трети – 20.06
Групите от вчера почиват. Теодор, Цецо и Яман влизат с цел да екипират след 400м.
Аз, Коце и Сенджар ще влизаме нощес за да прокараме кабела от 200 до 700м евентуално с нощувка на 400м в лагера.
Сега е 16:30 току що оправиха агрегата. Трябва да отивам да готвя защото е ред на българската група.
Боба, който сготвих на всички им хареса.
Ден четвърти – 21.07
Часът е 1-2 след полунощ приготвяме се за влизане. Аз, Коце и Сенджар. Вземаме чували за лагер 400, храна, карбид и кабел. Стигайки до входа се установява, че Коце си е забравил десандьора. Обаждаме се да му го донесат, а той трябва да ги пресрещне по средата на пътя да си го вземе.
3:30 влизаме за 1:30 часа слизаме до 210м от там вземаме торба с въжета. Продължаваме надолу опъвайки кабела.
На 210 намираме две стари и скъсани торби с храна от предната експедиция. Следва отвес до 2:30-2:40. Там има авариен лагер с тел. пост и примус, който работи (от предната експедиция), чайник, няколко стари сухи супи с изтекъл срок. Продължаваме надолу.
След около 8 –9 часа от влизането достигаме с кабела до лагер 400. Пълна трагедия – кочина и половина.
Всички сме много гладни. Правим си картофено пюре, в което единственото хубаво, което намирам е, че е топло. Хапваме кашкавала, наденицата и енергийните бомби с наслада. Оказва се, че по телефонния кабел има утечка и се изхабяват батериите. След размисъл решаваме да се върнем за проверка ма кабела до тук ида не продължаваме надолу да опъваме (безсмислено е).
Правя простор за стар чувал, който е в лагера и фолиото. Събираме част от боклука в една торба и потегляме на обратно.
Нещо не се чувствам съвсем в час. След яденето кръвното ми явно пада и съм като замаян, главата ми е лека като балон, но съм напълно адекватен и физически добре.
Пътьом нагоре Коце събира в една по-малка торба снопчета стар кабел. На 230-240 срещаме групата на Лев, Н. Томов и Ники Полицая. Те носят една торба от входа и са взели още 2 с екипировка от 200м , смятат да ги занесат на 700м.
От 230 вземам стара торба с боклук и стария телефонен пост. От 220 вземам старите торби с боклук като преди това ги изчиствам от калта наблъскана от водата в тях.
На 200м хапваме малко кашкавал и ядки със сушени плодове.
Нагоре все повече ни наляга умората. Зарязвам торбата с боклук на входния тесняк по-средата – аман вмириса ми душата, копнея за баня.
Прибираме се в лагера в 23:00. В 24:00 си лягам.
През деня е имало проверка от военен патрул. Един от военните си е забравил шапката в лагера. Има малко притеснение защото Сенджар не е служил и му остава малко да навърши години след които няма да го вземат. Прави се свръзка с управлението в Анамур за потвърждаване на разрешението за нашата експедиция тук. За целта използваме сателитния телефон, който ние сме оборудвали.
Ден 5 – 22.07
Почивам. Към 10 часа Коце приказва с групата на Лев. Те са на 400м след като да се върнали от 700м.
Докладват, че групата на Теодор е екипирала до 700м и спят, и се нуждаят от храна. Ако не им се достави до 10 часа ще излизат.
Групата на Лев спи в лагер 400м. Излизат в късния следобед. Изнасят една торба боклук от 400м и двете торби зарязани малко преди изхода. Ние с Коце сме им приготвили макарони със сос и картофена салата.
След сеанса в 10:00 часа сутринта две групи от домакините се приготвят за влизане.
Първите ще доставят храна на 700м – Сенджар, Ерма и Мехмед
Втората Бориш, Туиджа и Серхан ще подмени тънкия кабел във входния тесняк с дебел, опасяват се че кабела там е наранен.
Около 19:00 с Коцето тръгваме на разходка по близките връхчета да по снимаме по залез слънце. По някое време се разделям.
На свечеряване започвам да се връщам към лагера и срещам Бориш и Туиджа да мъкнат 4 торби. Помагам им. Междувременно Коце се върнал в лагера.
Днес си правих баня като си стоплих 2 бутилки по 1.5 л. Вода на слънце и скрит зад едни скалички си изкъпах тялото, а главата измих на така наречената чешмичка направена в близост до кухнята.
Тя представляваше два свързани маркуча, единия за газ. Тези два маркуча черпеха вода от извора, който бе по-нагоре в долината. Още една особеност заради местните козари не е прилично да ходиш дори гол до кръста, а камо ли да се съблечеш и да се къпеш. Минимално облекло –къси гащи, фланелка и сандали.
Ден 6 – 23.07.04
За сега почиваме. Очакваме новини от пещерата и решения за по-нататъшни действия.
Ясен, който пострада при катастрофата се възстановява бавно. Явно рамото му не само натъртено,а може би има и прещипа нерв.
Докато той се възстановява обхожда района и е забелязал, че във върха под пещерата има много въртопи два, от които били много перспективни с цел удължаването на пещерата с около 200м нагоре.
Коцето не се чувства добре и повръща. Според него е слънчасал. Часът е 18:10. Полицая отиде ада снима. Ники Т. и Лев отидоха да търсят обхват на около 1 час път от лагера. За вечеря направих суха супа и макарони.
Ден 7 – 24.07
03:00 часа Теодор, Яман, Сенджар и Мемо тръгват да оборудват лагер 1300м.
12:00ч. аз и Коце влизаме за да опънем кабела от 400м до 700м. А малко след 400м. кабела, който е бил достигал до лагер 400м свършва. Правим опит за свръзка. Има някакъв проблем и се връщаме на 400м от където премахваме някаква джаджа, която по-късно се оказа усилвател, който трябва да е на крайна позиция.
24:00ч. Пристигаме в лагер 700м. Малко преди това разбирам, че сме близо до лагера по миризмата. Телефонния кабел сме зарязали преди лагера в хоризонтална меандрираща част.
Ден 8 – 25.07
03:00ч. Лягаме да спим на 700м.
Лагера прилича на гнездо от бомба около, което са се разхвърляли всякакви боклуци. Правим нещо като палатка от фолио закачено на парче стар телефонен кабел.
20:00ч. Теодор и Мемо излизат от дъното. Достигнали са до езеро и сифон. Мемо е помагал на Сенджар да картира след, което без да почива тръгва нагоре.
С Коцето ставаме и се приготвяме да до опънем тел. кабел. 22:30ч сме при кабела. 24:00ч кабела достига лагер 700м. Свързваме се с повърхността докладваме, че се нуждаем от лодка и храна.
Ден 9 – 26.07
11:00ч Цецо и Ники полицая доставят лодката и храна на 700м. Те остават да почиват там.
14:30ч аз и Коцето тръгваме с доставката към 1300м.
15:00ч Теодор и Мемо са тръгнали да излизат.
19:45ч достигаме с Коцето до лагер 1300м. Там заварваме Яман и Сенджар да спят. Хапваме малко и тръгваме с лодката към дъното. До там се стигало за около час.
Ден 10 – 27.07
03:00ч Отново сме на 1300м. На дъното преплувахме езерото и се убедихме, че най-вероятно след едно стеснение езерото засифонва.
Лягаме да спим. Сенджар и Яман отиват до дъното. Там сме им оставили лодката.
След като те се връщат от дъното Сенджар твърди, че сифона и езерото преди ги е нямало и виждал отвес след него.
12:30ч Ники и Цецо на 1300 от 700м
Разбира ме какъв багаж да вземем. 15:30ч тръгваме за лагер 700м. торбите са тежки.
В 21:20ч Цецо и Ники полицая са тръгнали след нас.
Малко отклонение: Преписвайки тези данни от малко тефтерче Ники полицая ми пречи да пиша и коментира колко дълго Цецо е почивал на 1300м и как нямало какво да се прави долу докато другия почива.
Ден 11 – 28.07
01:30 Пристигаме в лагер 700м
13:00ч Цецо и Ники полицая пристигат на 700м. тяхното излизане е 15 часа нашето с Коце е 10 час, а Теодор и Мемо 6 часа.
Цецо си е оставил торбата след последния по голям отвес преди големия меандър.
Обаждаме се в базовия лагер на повърхността. Ники Т. и Теодор ще тръгнат с храна надолу. Пристигайки на 700м правят малка почивка и продължават към 1300м.От входа до 700м те достигат бързо за около 4 часа.
Ден 12 – 29.07
03:00ч Сенджар и Яман пристигат на 700м. Те са се срещнали с Теодор и Ники на мястото на инцидента. Първите двама са изнесли всичко до тази точка и затова вторите трябва да вземат чували за лагер 1300м и да преспят там.
05:50ч Тръгваме с Коце от 700м за багаж от 1300м.
12:00ч Тръгваме от 1300м. Аз Теодор, Ники Т., Коце
Малко по нагоре пресортираме багажа. Оставаме 3 торби с нови въжета, два чувала в 4-та и др. в 5-та, последните 2 са за изнасяне.
14:00ч Сме на мястото на инцидента.
19:00ч Близо 20 минути изкачвах големия отвес преди 700м. Цецо си е взел торбата, която беше оставил предишния ден горе на отвеса.
20:30ч Теодор е на 700м. Цецо и Ники са били тръгнали преди 10 минути.
21:00ч и ние сме на 700м.
Цецо и Ники почиват на лагер 400м
Около 23:00 – 24:00ч Яман и Сенджар тръгват да излизат. Пристигайки на 400м Сенджар не се чувства добре – боли го стара травма на дясната ръка.
Ден 13 – 30.07
Спим цяла сутрин. На обед се размърдваме, приготвяме си за ядене макарони със суха супа, често срещано ястие под земята. Пием чай, кафе, чай и пак кафе. Помотваме се. Накрая правим пудинг.
15:00ч тръгваме нагоре. Около 18:00ч Теодор достига до 400м. Връща се да вземе една зарязана торба с нови въжета, която е оставена малко след 400м.
В лагера правим пак пудинг, чистим карабидките и аз сортирам храната. 18 танга, 2бр. болгур; 2 картофени пюрета; 1бр. макарони от предната експедиция; 1.5бр. суджук, 2бр. кашкавал; 1пакет хляб. Теодор взе торбата с останките, а аз неговата.
Ден 14 – 31.07
0:20ч Аз и Коце излизаме последни. Накрая сме изморени от тежките торби, но ги изнасяме. По пътя намерихме оставени торбите на тези преди нас. Явно са били по скапани и изморени.
Яман е престоял 8 дена в пещерата.
Аз и Коце 6 денонощия и половина. Грубо казано една седмица под земята. Тъмнина, кал и вода. Мъкнене на тежки торби и опъване на телефонен кабел. Константин Стоилов началник на свързочния взвод участва в цялостното прекарване на телефон до 700м. Помогнаха му:
Ники Полицая от 0 до 210м; Аз и Сенджар от 210 до 400м; аз от 400 до 700м.
Ден 15 – 1.08
Цял ден почиваме надвечер идват още участници в експедицията. Донасят разни вкусотии и кока-кола. Прах си джаджите.
Ден 16- 2.08
Ядем , почиваме, продължавам с прането.
Малка група играе фризби с местните деца. Коцето би спитове на близката скала ще прави тролей. Серхан снима с камерата си как другите играят.
С Коцето и Теодор правихме малка разходка в околностите и снимахме.
Ден 17- 03.08
Пак почиваме. Направих и ядох макарони. За вечеря варя боб.
Току що пристигна една кола някакви хора. Бият спитове и правят някаква установка за тестване на въжета. Коцето прави нов ринг за преправяне на тролея, който направи вчера. Новият ще е по-дълъг и наклонен.
Снощи се събрахме българската част от експедицията и се съвещавахме по-въпроса за по-нататъшното продължаване на експедицията. Стигна се до следното решение:
1. Яман, Теодор, Коцето и аз слизаме в лагер 700м от там слизаме на 1250м от където изнасяме каквото е останало и разекипираме.
2. Цецо и Ники Т. са на лагер 400м. Започват да изнасят торби от 700м до 400м. ПО някое време се включваме ние – групата от 700м. След изнасяне всичко до 400м. Започваме изнасяне на повърхността. Тези, който са на повърхността и могат да носят освен себе си и торби същ се включват в изнасянето от 400м. Това най-вероятно ще са Лев, Ники полицая, Мемед, Емра и може би някой от новите, които не познавам по имена.
Други членове на експедицията като Юнуз (брата на пострадалия) не е пещерняк и е твърде голям и дебел.
Бориш трудно се справя със себе си и астмата, която го души.
Туиджа и Серхби са твърде слаби и неопитни за големите дълбочини. Разчитам да помагат на входния тесняк.
Ясен и Сенджар са с контузени ръце.
Тук дневникът свършва. За незнаещите ще каза, че момчетата се върнаха живи и здрави и надявам се доволни. Аз лично им пожелавам да ходят на още по-успешни експедиции,а ако може и мен да ме водят :)))))) (бележка на черноработника т.е. набиращия текста – Калина Петрова)
УЧАСТНИЦИ;
1.Константин Стоилов – Студентски пещерен клуб “Академик”-София
2. Лев Миронов – ПК”Пълдин”- Пловдив
3. Николай Каменов – ПК “Черни връх” – София
4. Николай Томов – ПК”Пълдин”- Пловдив
5.Светломир Станчев – ПК”Приста”-Русе
6.Теодор Кисимов – ПК”Приста”- Русе
7.Цветан Остромски – ПК”Искър” – София
8. Ясен Божинов – ПК”Прилеп 1962″ – София