ЕКСПЕДИЦИЯ “КРИМ-“80”
Чавдар Банев
През 1978 година десет души от нашия клуб посетиха Симферопол. Визитата беше върната през 1979 година от спелеосекцията “Крым -550”. Така се създаде една хубава връзка със симферополските спелеолози.
Няколко думи за спелеосекцията “Крым-550”. Тя се състои от три “поделения”: клуба в Симферопол, който е водещ, клубове в Севастопол и в Ялта. Редовните членове не са много. Поне в Симферопол те са около 25 души. Освен това имат и около 70 “кандидат-членове”. Това са хора, изявили желание да се занимават със спелеология, които за две години изучават азбуката на тази наука и спорт. На базата на активността им през този проверочен период и на демонстрираните познания, някои от тях се приемат за членове на клуба. Има и такива “кандидат-членове”, които са били редовни, но са занемарили дейността си.
Наред с активността си и упоритата работа на п-в Крим, нашите колеги организират експедиции в Кавказ, в Памир и други краища на огромната Съветска страна. Те посрещат и много гости – техни сънародници и чужденци, защото Крим е действително един приказен кът за спелеолога. Тук пещерите са на всяка крачка и до тях се пътува с тролейбус,
Струва ми се, че като цяло тяхната подготовка е на високо ниво. Това навярно се дължи на разностранната им дейност. Членовете на спелеосекцията участвуват в състезанията по скално катерене, походи и др. Те не случайно се гордеят, че са най-добрите и най-бързи прониквачи в страната си.
По моему, тук се чувствува влиянието на техния земляк, обаятелния човек и бележит учен проф. Виктор Николаевич Дублянский. Страстен прониквач в миналото, той и до сега поддържа добра спортна форма. Въпреки голямата си заетост, намира време за своите приятели – любителите спелеолози, нали те са неговите най-добри помощници. Както самият Дублянский ни разказа, по негово предложение от няколко години се провеждат сборове в интересни пещерни райони, на които пещерняците изучават обща геология, хидрогеология, кристалография на карста. Заедно с ориентирането, алпийската техника и водолазното дело нашите колеги изучават и теорията за образуване на пещерите. Интересна и полезна инициатива,
Клубчето на секцията е в едно влажно мазе, което е превърнато от грижовните ръце на своите стопани в приятно кътче за отмора и срещи със съмишленици, Тук има албуми от всички по-големи експедиции на секцията, Отношенията между членовете са образец на истинско другарство и колегиалност,
По-долу ще разкажа за експедицията “Крим’80”, проведена от 11 до 29 май 1980 година от СПК”Академик” – София, в която участвуваха: Вилиян Ошанов (ръководител), Севдена Попова, Огнян Стоянов, Елена Цанева и Чавдар Банев.
Посетихме всичко 4 пещери. Първо нашите приятели ни заведоха на Чатырдаг от 16 до 18 май, Това е голям пещерен район,127 пещери, съвсем близо до Симферопол. Представлява плато, осеяно с въртопи, със средна надморска височина над 1000 м. Най-високата точка е връх Эклизи-Бурун – 1527 м.
Тук посетихме две пещери, като първо влязохме в Емине-Баир-Хасар.
След малък отвее се влиза в голяма зала, едно изкачване от 6 м, провираме се през тесняк, траверсираме над едно езеро, доста дълбоко, отново тесняк и сме в Заль Идолов.
Това е голяма зала с много и красиви образувания. Те всички са доста големи. Преминаваме през още няколко зали, всички с образувания, всички високи и широки. Проникването ни завършва с още едно спускане по 15-метров отвес и отново сме в просторна зала. Казаха ни, че пещерата има и други части. Видяхме на диапозитиви образувания от тях. тези части вече предвидливо са зазидани, защото красотата била унищожавана,
На другия ден отидохме в Топсъз-Хасар, което в превод означава бездънна пропаст. Сега всички го наричат Бездонный колодец. Това е втората по дълбочина пропаст на Чатырдаг -145 м. Не зная дали нашите домакини искаха да ни доставят удоволствие с това проникване или да проверят силите и възможностите ни, но Бездънна предоставя идеални условия и за двете.
Кладенецът започва с огромна, леко елипсовидна фуния, издължена в посока север-юг, В най-горния край размерите са 20-30 м или може би повече. Спускаме се по наклонената северна страна до едно дърво, израсло сякаш направо върху скалата. За него е завързана стълбата. Още 7-8 метра по нея и ние сме в малка ниша, като че ли специално направена да предпазва от падащи камъни. От там започва големият отвес, за който казват, че е 105 м, но когато ние бяхме там, на дъното имаше висока 4-6 м пряспа не стопил се сняг и отвесът беше 100 м.
Отначало кладенецът се стеснява до 5-6 м в диаметър, след което започва огромна камбана. Преди дъното ширината е около 25-30 м. На дъното има огромна зала и няколко галерии с обща дължина 195 м. От къде изтича водата и накъде продължава тази внушителна пропаст нашите колеги все още не са открили, но упорито работят за това.
Изкачването ни отнема повече от 3 часа. Това за мен беше най-приятният момент от проникването, въпреки че е доста уморително. Стените са облепени с лед, светлината блести по него, а високо горе се вижда облачното небе. Навън вали. Въпреки това е красиво, неприятно е само подвикването: “По-бързо! Горе ще почиваш!”, Ако това беше изпит, мисля, че ги разочаровахме. Казаха ни, че най-бързите от тях изкачвали отвеса за 7-8 минути. Нашето най-малко време беше двойно, а най-голямото – повече от половин час. Севда се представи най-добре, с което защити честта на клуба и завоюва тяхното уважение.
Връщаме се в Симферопол, пренощуваме и с нови сили, надежди и с нови продукти заминаваме за платото Айпетри /н.в. 1234 м/, Пътуваме с кола. След едно продължително изкачване, по много живописен път, излизаме на обширно плато, което на юг стръмно се спуска към Черноморския бряг. Там е Ялта.
Предстои ни едно доста тежко проникване – Каскадная – втора по дълбочина в Крим /400 м/. Разделяме се на две групи: Елена, Чавдар и Юра от Ялтенския спелеоклуб имаха скромната задача да се спуснат до 250-ия метър, където има голяма зала и до скоро се е смятала за дъно на пропастта.
Другата група в състав: Льоня, от Симферопол, Огнян, Вилиян и Севда ще стигнат до дъното. Долу те оставиха бележка с имената си, където ялтенските колеги са организирали картотека на проникналите до дъното на тази пропаст. Пещерата почти няма образувания, но завладява с мащабите си. кладенците са широки, дълбоки и май нямат край, след всеки изкачен следва нов.
Когато втората група се изкачваше, заваля дъжд. Водата влизаше през яките и маншетите и изтичаше през крачолите. В лагера всичко е мокро, но ни предстои красивия курорт Ялта. Два дни хубаво време и силите са възстановени,
24.V, – очаква ни Красная или Кизил-Коба. Това е най-дългата варовикова пещера в СССР – около 14 км. Тя има 6 етажа и 7 преодолени засега сифона, Може би следват още галерии и зали, но кога ще бъдат достигнати е трудно да се каже. Така наречените “стари” части на пещерата, с обща дължина 2 500 м са на 6 етажа, като горните етажи са сухи. Най-дълъг и безспорно най-интересен е първият етаж, по който тече река Краснопещерная. Тя рядко, само при голямо пълноводие залива и втория етаж и запълва Грибоедовската галерия.
Доколкото разбрахме, предстои благоустрояване на пещерата.
Ние бяхме само на първия етаж, където имаше много вода, вследствие на дъждовете, които постоянно ни съпътствуваха. Вървяхме срещу течението на регата около километър и преодоляхме първия сифон. За съжаление, тук пролича слабостта в нашата подготовка, ние всички за първи път влизахме в толкова водна пещера. Благодарение, обаче на отличната подготовка на нашите водачи, всичко завърши благополучно с няколко весели спомена.
Прав беше Коля: “Эта необикновенная дыра, здесь идеш как на празник.” Макар че бяхме уморени, а и мокри,. ние бяхме възхитени, Бих казал, че това е прекрасен завършек на една подобна експедиция, ако след това не се срещнахме с проф. Дублянский. Забележителен човек! В двете ни кратки срещи с него научихме за Крим повече, отколкото през двуседмичното ни пребиваване. Той ни разказа не само за Крим, а и за съветската спелеология изобщо. Показа ни много карти, снимки, пространствен модел на Красная и ни убеди, че пещерняците трябва да се занимават не само със спортна дейност, но и с научна, според възможностите си.
Съветските приятели ни подариха книги и разни сувенири. Ще бъде много жалко, ако връзката с тези мили хора и добри спелеолози се прекъсне.