Written by Калина Петрова Шанова
“Има дни в които не върви”-нещо подобно беше и моето участие в експедиция “Стражата 2011”.
Когато разбрах за нея много се зарадвах, защото точно в този период бях в отпуска, а и щеше да има кой да гледа детето. Лека полека обаче нещата тръгнаха в друга посока. За начало се появи вероятността да ми прекратят отпуската предсрочно, а заради абсолютно неочаквани обстоятелства останах и без вярна помощница – баба, която да поеме грижата за поколението, докато аз се опитвам да помагам за развитието на българската спелеология.
Най-накрая на 5.01.2011 (сряда)се разбра, че няма да ме привикват преждевременно и ,ч е ще има кой да се грижи за Дамян. Сега на преден план стоеше придвижването до Здравковец. С радост разбрах, че в четвъртък трябва да тръгват Митко Кожухаров, Иво Тачев и други хора от “Искър”. Уви оказа се ,че Митко въобще няма да ходи, а групата с Иво ще тръгват в петък сутрин. Не можех да си позволя да изгубя още половин ден и реших да пътувам с автобус до Габрово. Но и тук късмета или съдбата не бяха с мен и изпуснах автобуса. Слава Богу оставаше варианта да тръгна с Иво в петък 8:00 часа сутринта и на обяд да влезна в Мачанов трап.
В петък сутрин нарамила багажа и със страх да не пропусна и последния си шанс за участие в експедицията, подраних с 10 мин (нещо нетипично за мен) на променената за 9:00 часа среща. Иво дойде след 30 минути, а Герасим и Цецо Остромски след час и 10 минути. Пътьом минахме да вземем фотоапарата на Герасим и благополучно излезнахме от София в 11 часа. Надеждата ми, че ще стигнем към 13 часа в Здравковец и ще влезна в предвидената група, угасна когато Цецката предложи да спрем да хапнем в Брестница. Оставаше ми положителната мисъл “Но нищо все пак и утре е ден”.
За събота беше предвидено с Чеми и Камен от “Искър” да картираме една пещера. Рано сутринта обаче ни информираха, че в района на селото има ловна хайка и да не ходим на запад. Така нашата група остана без задача. Сформирахме група “Зарибявка и отидохме до Мачана с цел Дъждовна зала. На нас с Росен обаче това ни беше малко за разходка и пообходихме първия етаж където Росен намери загубен часовник, за който пишело в интернет, де тоя късмет J
На вечерния сбор се реши аз, Росен и Владо да влезем рано сутринта за да извадим багаж. Станахме в 6:00 и в 8:00 вече бяхме в пещерата готови за подвизи J За лош късмет обаче (поредния) Росен разтегна връзки на коляното, а на Владо електрическото осветление не беше в ред. Явно и този опит за проникване беше неуспешен. Все пак не се сдържах и докато момчетата пушеха качих камината и се разходих из третия етаж. Лека като перце, без прониквачка, с огромно желание да разгледам пещерата сигурно щях да стигна дъното, но едно тънко гласче ми напомни, че съм оставила другарчетата си сами и се върнах едновременно въодушевена от това което ми показа дупката и огорчена, че няма да можем да свършим дадената ни задача.
В личната си история имам една пещера, която видях, след три опита за проникване. Явно Мачанов трап ще е втората такава, но аз не бързам. Ако е рекъл Господ ще я видя на живо, ако пък не ще гледам снимки. J