Отново е лято. Слънцето блести над нас.
Просторите Лъкатнишки зоват:
“Кубанци, елате в шест часа на гарата,
ще ходим на Лъкатник пак.”
Със влака ще летиме във сутрешния час
и весело ще бъде, щом Замбо е със нас. Хей.
Пр: Ла-ла-ла- .(22 пъти)……………….
Тъги и мъки, всичко в София остави,
В Лъкатник с нас ела и ти.
От влака ний щом слезнем, в Балкантурист ще влезнем,
ще пием по шишенце (Какво?-Плетено!) и пак щи продължим. Хей.
Пр: ….
Във пещерата тъмна ще влезем ний тогаз,
Армандо с петромакса ще свети най-отзад. Хей.
Пр: ….
Във пещерите тъмни кат прилепи летим,
а по скалите стръмни кат паяци висим. (На сън.) Хей.
Пр: ….
А по скалата стръмна протягайки ръка,
Напипваш вместо клина бидона със боза. Хей.
Пр: Ла-ла-ла-..(22 пъти)……….
Тъги и мъки, всичко в София остави
и на боза мини и ти.