На 22.11.2009 г. в Радолова яма влизат Калина , Яна и Владимир – курсист в СПК Академик. Целта на проникването е тренировка и вадене на боклук от дъното.
По същото време аз, Миро, Ду, Емо и курсистите Боби, Таня и Лора отидохме в Кривата пещ. излязохме около 15 ч. и на връщане посетихме и Диневата пещ. Около 16 ч. получих телефонно обаждане от Таня Виналиева с информация, че камък е паднал и е ударил Яна. Ние тъкмо се товарехме по колите. Върнахме се в лагера. В това време от пещерата се обади Калина, даде ми да говоря с Владо и разбрах, че камъкът е ударил Яна в областта на коляното, тя е в съзнание, но много я боли. Казах му да и предаде по възможност да седне на някоя площадка (в смисъл да не седи на седалка) и че идваме да я извадим.
Взехме едно 100 м. въже, ролка и личен инвентар + шалтета, примус, вода и храна и нагоре тръгнахме нагоре всички. На поляната останаха Боби и синът му. Докато се качим (15-20 мин.) Яна беше излезнала на самоход. Дадохме и аулин.
Аз влезнах да разекипирам и излезнах след 20-30 мин.
През това време останалите са и шинирали крака и след неуспешен опит Яна да върви с помощ надолу са направили импровизирана носилка от гащеризон и раница по идея на Владо.
Натоварихме Яна и Владо в джипката на Ду и тя ги транспортира до Пирогов.
Все още чакам писмените разкази на Калина, Владо и Яна. Като станат готови, ще ги добавя.
Радолова Яма с. Гинци, 22.11.2009г.
Планирано бе проникване с цел събиране и изнасяне на отпадъци от дъното на пещерата.
Пристигнахме в клубния лагер към 10:15часа. Оправихме инвентара и екипировката и към 12:30 часа аз, Яна Станева и Владимир Алфонсо се отправихме към пещерата. В 13:30 се обадих на Боян Шанов, който остана в лагера и дадох котролно време 19:00 часа.
Прониквахме в следния ред аз – екипиращ, Владо, Яна – разекипиращ. Системата беше коректно екипирана без участъци, които биха разтруднили движението по нея. Слизането до дъното мина безпроблемно. Събрахме боклука и тръгнахме нагоре.
Когато излезнах видях, че часът е 16:00. Чувах Владо, който беше малко под първото междино закрепване и очаквах всеки момент да го видя. Тогава ясно го чух да вика “Камък.Паве.”. След това чух как въпросния камък се урдя в скала и малко след това чух Яна която изпищя от болка. Беше ясно, че е ударена. Веднага се обадих на Боби Шанов за да му кажа, че имаме проблем. Между виковете на Яна успяхме да разберем, че е ударена по крака. Веднага предадох информацията на Б. Шанов. Казах на Владо да излиза навън, за да поеме комуникацията с лагера, а аз се подготвих да сляза и да окажа първа помощ – подбрах 2 пръчки и въже, с които да направя импровизирана шина.
Стигнах до първо междинно закрепване, където имах добра слухова връзка с Яна. Упокоих я, че идвам при нея. Тя ми отвърна да не слизам. Беше преценила, че ще може да излезе сама. Изчаках я между междинното и основното, ако се налага да й помогна. Видях, че е ударена в областта на коляното. Имаше две дупки от по 2-3 см на пещеризона. Въпреки болката Яна беше абсолютно адекватна. Точно беше седнала на поляната когато при нас дойдоха Александър Янев, Диана Стефанова (завършили курс за спасители към БФСп), Татяна Виналиева и други. От този момент нататък действията на групата бяха ръководени от двамата спасители. На пострадалата беше дадено обезболяващо, кракът й бе шиниран, и с импровизирана носилка бе свалена в лагера при колите. Качихме я на джипа на Диана Стефанова и тя я закара в “Пирогов”.
Докато прибирахме бажите Сашо Янев разекипира системата в пещерата. Около 18:00 часа бяхме готови и тръгнахме към София.
Калина Петрова – Шанова
Инцидентът в Радолова яма
Действието се развива на 22.XI.2009г. в околностите на село Гинци.
В описанието, за по-кратко, ще назовавам участващите лица: Калина Петрова – Шанова, Боян Шанов, Татиана Виналиева, Александър Янев, Диана Стефанова, Яна Станева с малките им имена.
Аз, Владимир Алфонсо, и Яна присъствахме на провеждащата се в околностите на село Гинци практика. Пристигнахме заедно с Калина и Боян на вторият от двата, определени за практиката, дни – 22.XI.09г.(неделя), малко след 10:00ч. Курсист съм от настоящият курс, провеждан от ПК Академик, а Яна е член на споменатият клуб.
Планирано беше да съм част от групата, която ще извърши проникване в пещерата Радолова яма. Бяхме в състав: Калина (екипиращ), Яна и аз. Събрахме и подредихме инвентарът, който ни бе необходим, и се насочихме от лагера към пещерата.
Пристигнахме на място. Калина се обади по телефона на Боян за да му даде контролно време за излизане от пещерата и започна да екипира. След подаденият от нея знак, аз се спуснах по системата. След мен слезна и Яна. Бяхме взели със себе си 4 прониквачни торби, които напълнихме с отпадъци – една от целите на проникването. Дойде време да излизаме от пещерата. Първа беше Калина, която взе със себе си 2 от прониквачните торби. Втори тръгнах аз и взех със себе си останалите, като едната сложих на гърба си, и започнах изкачването. Разекипираща беше Яна.
Докато напредвах по системата, при едно от моите движения от стената на пещерата се отдели и падна камък. Всичко това се случва докато аз съм близо до горното закрепване на отвесът, а Яна – осигурена на предното закрепване (това на скалната халка). В момента, в който усетих, че камъкът пада, извиках с пълна сила: „Камък!”, последвано от: „Паве!” Веднага обърнах поглед надолу за да проследя камъка. Той отскочи от стената на пещерата малко преди да стигне до Яна. В същият миг извиках към Яна: „Как си? Добре ли си? Има ли ти нещо?” Чу се вик и разбрах, че камъкът я е ударил. Продължих да викам, за да получа повече информация за състоянието на Яна. Разбрах, че е ударена в крака, над коляното. Веднага съобщих на Калина за инцидента. Казах на Яна да се държи. Казах ѝ, че идваме за нея. След няколко секунди, които ми трябваха, за да се осъзная, поех нагоре, възможно най-бързо. През цялото време поддържах звукова връзка с Яна и с Калина.
Излезнах от пещерата и Калина ми даде телефона си, за да говоря с Боян и с Александър (ръководеш курса и дипломиран спасител), докато тя взе една прониквачна торба, 2 пръчки, както и „душегубката ми” (за импровизирана шина) и се готвеше да се спусне до Яна. Калина беше стигнала едва до първото междинно закрепване, когато Яна съобщи, че може да излезе на самоход и възнамерява да го направи.
Яна се появи на изхода на пещерата и с Калина ѝ помогнахме да излезе и я оставихме да седне, разпитвайти я за състоянието, в което се намира. Не след дълго престигнаха, запътилите се към нас след телефонното обаждане Алескандър, Татяна, Диана и др. Дадоха на Яна аулин и ѝ направиха импровизирана шина. Направихме нещо, което да ни служи като носилка (от раница и „пещеризон”), с което да пренесем по-лесно пострадалата до лагера, където бяха паркирани и колите. Занесохме Яна, възможно най-бързо и я настанихме до запаленият огън, докато организираме транспорта ѝ до Пирогов. Яна беше откарана в болницата с колата на Диана, като аз я придружавах.
12. XII. 09 Владимир Алфонсо
гр. София
Пристигнахме в село Гинци сутринта към 10:30, настанихме се в лагера, хапнахме и започнахме да се приготвяме за проникване в пещерата Радолова яма. Групата ни се състоеше от Калина (екипиращ), Владо (курсист) и аз (разекипиращ).
Към 13:30 бяхме вече горе при пещерата. Калина се обади на Боби и даде контролно време 19ч, като ние предвиждахме към 17 вече да сме излезли. Целата на проникването беше тренировка и събиране на боклук от пещерата. Слизането до дъно беше безпроблемно и експедитивно. Напълнихме 4 прониквачки с боклук и започнахме да се готвим за излизане в следния ред – Калина, Владо и аз, разекипирайки. Изчаках спокойно Владо да си мине закрепването и тръгнах нагоре. Когато той беше на финалният отвес, аз вече висях необезпокоявано на предното закрепване и чаках да се изкачи, а Калина беше вече отвън. Пез цялото време поддържахме комуникация с него говорейки си. Тогава, някъде около 5 метра преди горното закрепване той изкрещя страшно силно “Камък, камък, ПАВЕ!”, и чувайки какво се задава се скрих максимално близо до скалата, буквално напъхвайки рамене под каската. Беше паднал камък с размерите на топка за ръгби (това е идеалното сравнение, което измислих) от около може би 15-20 метра височна, който ме удари по десния крак в областта над коляното. Естествено пропищях от болка, защото беше страшно силно, даже ме залюля. За няколко секунди усетих как кракът ми се наду и не можех да го свия. Погледнах и видях 2 дупки в пещеризона с кръв от вътрешната страна. Владо викаше отгоре ‘Как си, какво стана, къде те удари, да слизам ли?”, а мен вече ме болеше все повече и му крещях да върви нагоре и да каже на другите, и че сама ще се изкача. Оставих прониквачката с въжето на закрепването, преминах го и, псувайки и викайки, започнах да се изпомпвам на ляв крак нагоре. Скроро почнах да чувам и Калина, която се беше приготвила да слиза към мен, но й казах, че сама мога да изляза. Не знам колко време ми отне да се изкача, но бързах ужасно много. Когато вече се показах от входа на пещерата, Владо и Калина седяха отгоре и се опитваха да застанат така, че да ме издърпат. Беше към 17 часа – все пак в контролно време 😉 Успях да се измъкна почти сама до горе и, когато седнах на поляната, видях как се задават Сашо Янев, Ду, Татяна, а зад тях и другите. Кракът ми беше шиниран, дадоха ми Аулин и в импровизирана носилка от пещеризон и раница, по идея на Владо, бях свалена до лагера пред огъня, а Сашо Янев влезе да доразекипира пещерата. В лагера народът пренареди багажа по колите, така че да се освободи джипът на Ду, където бях настанена, и потеглихме към Пирогов.
Яна Станева