Карлуково 03-06.2008

Written by Кристина Домозетова

И така, явно ще съм първата, която ще отчете с какво точно се занимава част от клуб Академик през дългата почивка. Моят разказ обхваща само втората част от пребиваването на Карлуково, защото през първата част бях на лодки (качила съм снимки и оттам в клубната галерия).

Ми тъй, след като пристигнахме в Русе на 03.05 с Ду решихме да починем там един ден, защото бяхме доста скапани. На 04-ти аз, Ду, Иво (Малкия) и Ани тръгнахме натоварени с багаж, агне и други благини. Пристигнахме точно в разгара на пещерното футболно дерби, в което набързо се включихме. Лично аз бях изненадана с вести за леко течаща палатка, но реших че точно това ще го мислим по-късно. Като цяло не знам доколко беше ползотворен този ден, защото премина в изчаквания по малките системи и разни кратки разходки наляво-надясно. Имайки предвид, че агнето заплашваше всеки момент да се превърне в мърша, някои отговорни и вещи хора се юрнаха към пещерния дом, за да направят вечерната гозба. През това време някои събираха дърва, а Пъпеша инструктираше с голямо внимание всички курсистки (и курсистите, де) как се катери стълба. Лично на мен тая стълба за пореден път ми излезе през носа, нещо хич не я харесвам. В един момент неудоволствието ми се подхрани от факта, че времето доста се сгов.. развали. Все пак времето до вечерта си мина неусетно и откъм лагера се зададоха нетърпеливи викове “Агнето, агнетооО!”. Тук трябва да се каже едно голямо евала за Боби, Малкия, Дидо, Вики и Ани – и може би още някой, извинявайте ако пропускам – които сготвиха едно невероятно агне със страхотна гарнитура. Какво да кажа още тук, началото на лагерната вечеря мина в гризане и облизване и глозгане. Народът точно се засити обаче и започна да пръска лек и досаден дъжд. Тук имаше една дълга игра – кой ще е по-инатлив и ще издържи по-дълго, ние или дъждът? Накрая дъждът се предаде, защото ние храбро държахме фронта с дъждобрани, огън и чадъри. Весело не липсваше, легнахме си късно.. или по-скоро рано. Нашата резиденция с Яна наистина течеше леко, но пробойните бяха запушени с малко найлон и спахме що годе комфортно.

Въпреки обещанията си, повечето хора станаха след 10:00 на следващия ден. Тук разказът ни малко се разделя, защото две ударни групи заминаха към две различни пещери – тук ще си допълваме историите. Лично аз вдигнах Иво и се замъкнахме на малък вход на Проходна. Аз с пухтене и попържане екипирах, спуснах се и започнахме един дълъг болезнен следобед на прихващане. Лично аз съм сравнително доволна (от себе си). Определено може и по-добре, но то си иска практика. Имаше много екшън, свързан с друсвания някакви метри надолу, но това направи действието още по-весело. За мой кеф накрая се пуснах на “Ангелче” – сбруя и седалка назад и засилване от скала. От всичките тези хави краката ми са пълна скръб в момента, повечето хора видяха и се потресоха. Обмислям да поискам неустойка ;). Иначе вечерта мина приятно и певчески – паплачта беше по-малка, въпреки дъжда, но пък пяхме много отбрани и лирични песни. Боби много се е изпраскал на китарата, страшна работа.

Колкото до третия ден – премина в задължителните оборка, пране, неангажиращи караници и прочие забавления. Позамотахме се, както винаги, аз имах желание за още въжета и практика, ама трябва и да се пере и почиства. Много хубаво изкарахме, по мое мнение, надявам се ползотворно за курса. За мен определено беше доволно и полезно. Друг път пак :).

А ето и задължителните снимки:

http://www.bgalbum.com/thumbnails.php?album=11738