Written by Боян Шанов
Хайде да допълним картинката:
Ден 0 : Организацията потръгна бавно 2-3 дена преди заминаването. С Калина, Таня и Камен се събрахме на 28 април и обсъдихме менюто, хората, времето, инвентара, програмата, транспорта и прочие досадни, но нужни аспекти от подготовката за лагера. Аз се амбицирах и направих една програмка на Ексел, дето само вкарваш хора, дати и дажби и тя сама изкарва количества провизии по дати. Много полезно нещо, ще го споделя скоро! Само дето ние пообъркахме дажбите, ама карай…. Та след седянката се юрнахме да пазаруваме каквото можем от Т-маркета. Опразнихме 2-3 щанда и след нас затвориха магазина (беше късно, не че не остана нищо). Таня и Калина пазаруваха още два дена подред и май бяхме готови с всичко.
Ден 1 : Имахме среща на 1-ви сутринта пред „клубния” офис където Любо и Камен и Таня щяха да поемат част от багажа от нашия Цитрон. И тук почна веселото. Подреждах, подреждах и пак подреждах багаж в колата пред вкъщи и след 8-мия курс и товарене се видя, че за мен място в колата няма! 2 щайги консерви и варива, 3 палатки, едната от които 14 килограмовата щабна „Гранд Принцес”, 3 раници и прониквачка, сак на Дамян, китара, детска количка, 15 хляба, 3 шалтета и 4 спални чувала, кора яйца, федербал, 2 нокторезачки, 5 чифта мъжки чорапи … гледах тъжно клекналия Цитрони как се отдалечаваше с Калина и малкия Дамян вътре, а аз се отправих към кварталната пиаца за едно такси до офиса. По пътя се срещнахме на един светофар и аз показах на шофьора на таксито, че девойката от съседната кола е жена ми , а синът ми е някъде от другата страна на затрупаното с щайги купе. За потвърждение Калина заръкомаха радостно и човечеца до мен доби вид като че ли току-що съм му казал, че е станал жертва на скрита камера. Пренатоварихме колите и забръмчахме към Карлуково. По пътя се отбихме в Петревене за по една супа и да оставим част от месата във фризера на вуйчото на Таня (голямо благодарско на човека!). В лагера ни чакаха вече няколко вельосипеда и групата дошла с влак предната вечер. Доколкото разбрах имало е един смелчага дошъл с колело директно от София – респект! Опънахме лагера и до вечерта курсът се разкършваше по системите на близките скали. Скромна и тиха вечеря в сравнение с последвалите.
Ден 2 : Не станахме рано. Теглихме чоп за дежурни за деня и разяснихме липсата им на права (освен относителната неприкосновеност за другите дни) и многото им задължения. Мисията за деня беше картиране и пускане на парапет и система в пещерата Свирчовица, а следобяд – Банковица. Стоян имаше проблем със смяната на храната и водата и остана на резервната скамейка. Понеже станахме късно, сутрин нямаше и целия ден отвисяхме в Свирчовица, с кратка забежка до лагера с цел обяд. Курсистите се справиха много добре с картирането и се израдваха на хубавия отвес. Алекс си изпусна ръкавиците в един паралелен отвес (големия казан) и Калин кавалерски се спусна на класика да й ги спаси. Само дето като слезе освен ръкавиците, трябваше и него да спасяваме, понеже не бе преценил, че като скачаш някъде, трябва първо да се огледаш за хватки за нагоре. Драска по скалата, каза си здрасти с един черен скорпион и накрая с радост хвана спуснатото въже. Остана време и за пускане на големия вход на Проходна. Шубе голямо после кеф голям. Вечерта не помня много, ама беше хубаво.
Ден 3 : Пак не станахме рано (за справка виж предната вечер). Отправихме се на две групи към Черни връх и Дълбоката. Малко се полутахме докато намерим втората пещера. Дидо бе дошъл специално от София сутринта за да екипира Дълбоката. До дъно, демек до калното езеро, в което всички се набутали дружно и доволно с ме-е-ел-о-оди-ичен, с мелодичен специфичен звук бълбук, бълбук … Калина, Сечко и Васко се пришиха към единия отбор след смяната на групите. Известна част от курсистите заприпкаха към Проходна, че предния ден не се бяха вредили за голямото шубе. Друга част заприпкаха към баката – бяха дежурни. Този път дъждът не се смили над нас и точно когато яденето бе готово и той дойде на масата. Отгоре. Упорито се съпротивлявахме с чадъри и дъждобрани и скоро той се наяде и си тръгна. Танцувахме, пийнахме и хапнахме на крак, а Коцаев донесе един хипер мега advanced USB джънгър калъф. Послушахме Ред хот, някакви леки пънкарии с етно примеси. Сечко ни изпука гръбнаците чрез специфично изтръскване, което приличаше на интро на хватка от бойните изкуства, ама оцеляхме. Даже подейства ободрително. Една част от отбора се довърши в палатка с три китари, ама аз нямах сили за там.
Ден 4 : За пореден път не станахме рано, да не кажа, че направо се оляхме . С изключение на Калина и Дамян – нещо се размрънка рано малкия пакостник, който засега добре понасяше номадската ситуация. Решихме да починем малко повече и курсът попълва примерни тестове преди обяд. Този ден се появиха агнепреносителите Ани, Криси, Ду, Малкия, Коце и Светльо. Оказа се, че агнето се нуждае от спешно готвене и се захванахме да пренесем половината гора в лагера. Сечко бе героят тук – влезе в ролята на 10 киловатово подемно съоръжение и с голи ръце дърпаше въжето с дървата, които доставяхме в основата на скалния венец под лагера. В последствие Малкия успя да склони да изпечем агнето в Пещерния дом, та дърва имахме за 3 дена още. Закарах Дидо и Малкия с колата, запалихме фурната и се почна. Аз по едно време се изнесох да помагам на Камен, който героично напътстваше курсистите как да се борят с пещерна стълбичка с една липсваща стъпенка. И с това се справиха успешно младите джедаи, но им хареса точно толкова, колкото и картирането. Вечерта дъждът пак реши да дойде на масата, даже се заинати повече, но с печено агне и дроб сърма в стомасите нямаше шанс срещу нас. Приключихме с празнично настроение в късна доба. А някои дори останаха и след изгрева.
Ден 5 : Не казвам кога станахме. Натъпкахме се с вкусни овесени ядки по рецепта на Камен и се разделихме на групи за Банковица и за Белите езера. Аз реших да помогна в търсенето на Белите езера, понеже трябваше да се ориентираме с GPS и мои спомени. Намерихме дупката с комбинация от двата налични прибора. Сутринта се бях събудил с усещането за едно ново начало и бях решил да се отдам на дупкотърсаческата ми страст. Зачоплих един въртоп в близост до Белите езера и докато другите излязат, вече бях извадил 15 тина доволно големи павета и си клатех краката с усмивка в зейналия отвес. Марти и Дидо първи ми дойдоха на гости и Марти се шмугна с джаджите да доизчисти подхода. После примка и фйууу-у… каза дъно около 20 метра под нас. Заподскачахме щастливо, а когато поиска още въже за втори отвес направо се почувствах като Мечо пух пред борсата за пчелен мед. Слязохме Марти, Дидо, Таня, Грейв и аз на дъното на втория отвес, който беше около 5м. Зачоплихме рехавия блокаж, но работата не вървеше. Задъхани, с ускорен пулс и пенсионерски движения се спогледахме усмихнато – сред нас бе и карлуковския въглероден двуокис. По пътя нагоре Дидо с парапет провери възможно продължение, но на въпроса има ли още той каза едно звучно „Ц”. Оттам и дойде името на малката, но красива пропаст Ц200 (нали наблизо е ЕС20) . Нагледахме се на големички дендрити, бели натеци, една хубава драперия и толкоз. Понеже ставаше късно и в лагера може би се притесняваха за нас решихме да побързаме. Да ама не. Дидо си нямяше друга работа, та и той се навря в един въртоп из гората и ето ти новата Делянова дупка. Камъкът тропаше обещаващо надолу, но има около час работа за една стабилна изкопна бригада. Така или иначе, пак ще дойдем 15 серсема събрани на куп – явно ще има по дупка за всеки в този район.
Иначе курсистите много се накефиха на Белите езера – тя дупката наистина си е една от много хубавите. Групата от Банковица също бе доволна. Били са си спретнали кална баня, а Алекс демонстрирала класическо заклещване във вертикален тесняк. Добре че Васко е чел Дядо вади ряпа и приложил наученото.
Последна вечер, китари, песни, какво да разправям повече.
Ден 6 : Дойде горския и ни изгони.
Не бе, прахме инвентар, събирахме лагер и така цял ден. Дойде една кола и взе Калин и Деси. После дойде друга кола и взе Ани и Юлето. Групата за влака яхна вельосипедите и газ надолу към гарата. Този път не се наложи да взимам такси. Даже имаше място за Иляна и багажа й, понеже Калина изпроводи Дамян предната вечер на вилата в Ябланица.
Ама беше готино. Доволен съм от всички присъствали курсисти –справиха се успешно, даже с удоволствие и добро настроение. Благодарности и на останалите хора от клуба – има още какво да работим по организацията, но все пак това бяха почивни дни.