Written by Таня Кръстева
Сряда сутринта потеглихме за дупката заедно с Явор. Идеята беше да спуснем първият отвес и да продължим малко надолу, като не носехме въжета за следващите прагове.
Намерихме дупката с няколко зиг-зага из добре напечените баири. Облякохме садката на хладно в предверието и с огромен интерес поехме навътре.
Още на първата локва садкото на Явор пропусна, не беше добре намотан кръста. То е от старият тип садка- от две части. Имаше не много голяма дупка на гърдите, която внимателно облепихме с дъгтейп, който не свърши никаква работа. Оправихме намотките под пояса и продължихме навътре. На полусифона се видя че от всякъде пропуска и взехме решение да не слизаме отвеса. Водата е много студена и имаше опасност от хипотермия. За моя изненада отвеса се оказа съвсем близо до сифона. От него поехме назад. Половината екип ритмично потрепервайки. Бързо успяхме да излезем от дупката, дори направихме няколко кадъра и хванахме последните слънчеви лъчи.
Ще се върнем скоро пак!