Written by Бай Петко
1981 година
20 – 22 . 02. 1981 г. Пещерата Спрападналото – край Разлог
Състав: бай Владо, Павел Патев, Юрий Градинарски и аз, в събота идват и Сашо та пристигат да ме вземат от обекта ( ЕСДЦ на МК “Ленин”).
С тях е и македонският въпрос (Буба на Владо), който напоследък отново става актуален. Впрочем него го оставяме в Станке Димитров и по – нататък, той ще се появява само в разговорите ни, за най голямо Владово неудовлетворение (Бил решил македонския въпрос .. фукльо). Без произшествия достигаме до Разлог. Предложената ни цена за нощувка – 2 лв. не ни харесва и отиваме в Банско. Там обаче места няма, пътуваме обратно до Разлог. Владо решава да ни заведе у своя бъдещ (евентуално) шурей, братът на македонският въпрос. Той обаче, бидейки офицер, е вдигнат по тревога, та симпатичната му съпруга дори не знаела кога ще се върне. Павката, нали е старши лейтенант, ни завежда в офицерския стол, той има съответния документ, а ние сме много прилично подстригани и минаваме за негови колеги. Хапваме добре и сме великолепно обслужени – в стола няма никой, нали “колегите” са по тревога. Допиваме си в “Перун”, където Владо и Юри ги избива на ТОТО. Преди заспиване Владо чете една изключително поучителна съветска книжка за нещастията в пещери. Като се има предвид, че утре ще се завираме в практически неизследвана водна пещера и ще се опитаме да преминаваме сифон, слушането е полезно и приспивателно… Ставаме в 9 и в 11 ч. сме на рибарника, изграден на изворите от подземната река на пещерата. Посрещат ни много любезно, екепираме се на топло, хората ни пожелават успех. Пещерата Спропадналото се намира на около пет километра от Разлог в територията на танков полигон. Входът се е отворил, пропаднал (от там и Спропадналото) при земетресението от 1904г. Според разказа на хората от рибарника ( в който се отглежда пъстърва) през 1935 г. там се загубили три деца и два дена ги търсили. Преди десетина години, но през лятото там влиза Христо Делчев и достига до сифон. При нас, както можеше да се очаква, нивото на водата беше много ниско. Та след петдесетина метра сухи и леко низходящи галерии се излиза на реката. Първоначално тръгваме срещу течението, по ниска (около 1.2м), но широка галерия. На няколко места преминаваме полусифони (просвет над водата 10 – 15 см), вероятно през пролетта и лятото те стават сифони и за това Ицо не е могъл да продължи нататък. Следва сравнително голяма (15 х 8м) зала, с много красиви образувания. Съвсем малко след нея стигаме до стеснение с блокаж, по наше виждане напълно безнадеждно за продължаване. Още повече, че пещерата е в брекчи и конгломерати, камъните сами падат от тавана и копането е нежелателно. Все пак това е успех, около сто метра красиви непознати галерии. На излизане се срещаме със Стреза, Ванката и Цецо, който ще влязат да разгледат и ще направят азимутна скица. За подробна карта няма време, а вече сме и достатъчно намръзнали, тъй като температурата на водата е 8 градуса. Все пак обхождаме сухите части – още около 100 – 150 м. галерии, или общо пещерата става около 400 м. Вече премръзнали се втурваме към рибарника. Посрещат ни отново много добре, пускат ни в стая с калорифер, интересуват се за пещерата. Похапваме набързо и за наше най – голямо удоволствие ни подаряват около три килограма току що уловена пъстърва. Тръгваме си в най – добро настроение. Радостта е двойна, даже тройна. Хубава дупка, чудесна пъстърва и най – вече среща с добри хора! Прибираме се в Разлог, където Ивелина, една от хилядите братовчедки на чичо Ваньо, организира изпържването на рибата. Следва сладък лаф, ядене и пиено до един часа. На другия ден, се помотаваме из района, без никакъв резултат. На една бензиностанция, преди Станкето край нас спира бяла “Жигула” шофирана от хубава девойка, която започва да се усмихва и да прави жестове на Юри. Той се изчервява като домат, останалата му реакцията е като на египетска мумия от първото царство. Все пак когато тръгнахме се престраши да й махне, късно…. Експедицията е забележителна и с това, че беше последното излизане на Стреза като ерген. На 4.03. той се ожени за Юлия. “човек и добре да живее, накрая се оженва.”
8.03.1981 г. Района на “Духлата”
Състав: На Врелото – Мара, Тамарка, Ели, Ирина.
На Духлата – Ники, Филип, Ирен, Владо, Две полякини и моята особа.
Предният ден скоропостижно и неуспешно е приключила женската експедиция. Май – домакините им са си мислели, че нашите девойки смятат да запиват и да се лю….. буват на природата. Та днес жените смятат да се реваншират на Врелото. За съжаление пак неуспех, след петдесет метра картировка изпускат компаса в реката и с това по нататъшният им престой вътре става безполезен. Преди два дни, за участие в гореспоменатата експедиция са пристигнали две полякини. След неудачното начало, Владо ги е “поел” и вчера ги е водил на “Елата”, а сега ще ги разхождаме из “Духлата” и “Пепелянката”. Предната вечер у Ирен имаше пиене, по случой завръщане от зимния лагер. Там впрочем (т.з.) Без произшествия се разхождаме из дупките. Владо успешно забива едното маце, но за съжаление те пътуват същата вечер. Все пак получава за спомен карабинер, а си подарява каскетчето. В сряда вечер, след клуба се развива достойна за описание случка: Както обикновено, след клуба, отиваме да пиинем по бира в “Покойника”. Тъкмо сме седнали и се появява и чичо Ваньо, естествено започваме да го задяваме на дамската тема, нали си ни е клубна гордост. Някой казва “Ето го световно известният столичен ерген”, друг добавя “Пак закъсня заради някое девойче” и все в този дух, но никой не споменава името му. Чичо Ваньо естествено отговаря скромно от сорта “Ще си умра нецелунат!” и т.п. В този момент някой, напълно в реда на майтапа подхвърля “Айде, айде, дори тези момичета (и сочи маса с две абсолютно непознати нам хубави девойки) те познават”. Всички се засмиваме на шегата и тогава една от дамите казва: “Как няма да го познаваме, та това е Иван Личков”. Всички сме шаш, включително и Ванката. (той така и не се сеща от къде ги познава … или поне така каза…). Девойките са привлечени на нашата маса, а Ванката накрая изпраща едната и взема телефона на другата.
15.03.1981г Лъкатник
Състав:Филип, Ирен, Валя, Маргаритка, Петко Живков, Тамара, Юри, Владо, Ирента, Алекси, Евата и аз.
Алпииска тренировка на академишките скали. Нищо достойно за отбелязване, освен, че Юри здравата се заглежда в две наистина хубави девойки. В София пък отиде на гости на някаква прокурорка, която изглежда съвпада с дипломната му работа.
5.04.1981 г. Лъкатник
Състав: Мара, Тамара, някякава лице на Мара, аз, отделно Филип с целия курс.
Нашата група отива да копае на Ръжишката пещера, където, според редица изследвания, ако се преминел финалния блокаж се навлизало в огромни галерии.Нищо ново, там копаят поне три поколения пещерняци. Та и ние вложихме нашата дан в епичния труд. Естествено, без никакъв резултат. На връщане във влака се събира огромна пещерна тумба. Държим се доста нагло. Напъхваме се над петнадесет души в едно купе и ревем мръсни и не дотам мръсни песни. На преминал милиционер изпяваме (изреваваме) “Мьi в милицию попали и милицию …”. Въпреки, че бяхме предупредени, че на гара София ще имаме проблеми никой не рачи да слезе на гара Север. На Централна гара вагонът ни беше отцепен от милиция и всички с раници бяха задържани. След това ни закараха (около 60 души) в транспортна милиция. Решиха да си играят на нерви и ни оставиха около час сами. За тяхен ужас ние си извадихме яденето, отворихме и бутилка. Сам не знам защо, но след известни обяснения ни пуснаха по – живо по здраво, като ни заплашиха, че при следващ подобен случай ще ни забранят да пътуваме с БДЖ, нещо което страшно много ни уплаши. След пиене на традиционната боза и маршировка с един крак на тротоара и един на платното по бул. “Христо Ботев” се разотиваме в милите креватчета.
1-3.05.1981 г.”Духлата”
Състав: Жоро Марков, Стреза, Джули, Мара, Валя и Маргаритка, Вера и Миташки, Марио и Емо, Петко Живков, Жорж Хлебарката, Тамарка, Росица и аз.
На 31 са хвърлили флуоресцин на чучуляна при дебит 3 л/с. На втори, след около 39 часа водата на Врелото позеленява, при дебит около 300 л/с. и остава зелена повече от тридесет часа. На трети се хвърля флуоресцин в “Академик”, при дебит на реката 39 л/с. и след шест часа излиза на изворите на селото, но само на горния извор, при дебит около 200 л/с. Жорж отвлича значителна група за дребни иманярски истории, все пак Юри проверява езерото на “Живата вода”, нищо интересно. На 1.05. Мара и Юри обхождат масива над Попов извор, нищо интересно. Същия ден със Стерза и Петко набелязваме потенциални места за копане. После влизаме в “Духлата” и научавам пътя ЗГБ – Кончето. Дебита на Рибакта е 200 л/с. Вечерта Мара има рожден ден, но отбора се представя слабо, остават две бутилки ром и една водка. На 2.05. правим опит за пробив в губилището на “Духлата” – неуспешен. На 3.05. с Марио измерваме дебита на дълбоката река – 70 л/с. Него ден влизаме до “Уринарника” за девет минути.
21.06.81 г. “Попов извор”
Състав: Марио, Тамарка, Трайчо и аз.
Прави се опит да се подприщи водата на извора, за да се види дали от някъде няма да избие вода, та после от там да се търси път. На практика това се осъществява чрез бент от листа и клони. Опита е горе долу успешен, нивото се вдига с 0.5 – 0.7 м, за 4 – 5 часа, следователно отзад има голяма кухина. ИХ че вкуснооо…..
25 – 28. 06 .81 Силозите на завод “Струма”
Състав: Владо,Вилицата,Филип и аз. Задачата е външно боядисване на три силоза. Общо взето е безинтересно, което е по – важно, протича безавариино, ако не се брои един строшен жумар. Гушваме по кръгло 400 лв. на човек за четирите дни, което прови точно мои две заплати.
4 – 5.07.81 г. Попов извор
Състав: от събота – Владо, Буба, Тамарка, Марио, Емо, Жоро Марков, Павката Патев и аз. В неделя идват: Жорж Антонов, Ники и Мая Генови, Добри и Михаела, Филип и Ирен. Георги Антонов – Жорж.
В събота ставаме доста късно и добре, че бай Владо ни чака със своята колица. Около обяд сме на Попов извор. Опитваме се да понижим нивото на водата, така че евентуално да се появи въздух над нея. Копаеме здраво, през което време бирите се изстудяват в потока. За съжаление гърлото на извора си остава постояно и плътно наводнено, нещо което след малко става и с нашите такива.След обяда Емо влиза с акваланг, но не му достигат сантиметри за да премине сифона. След дванадесет метра изцяло наводнена галерия е видял над себе си водното огледало на края на сифона. Фактически го е спрял факта, че въжето с което е бил вързан се е оказало прекалено късо. Съвсем разумно не се е откачил от него, тъй като след стеснението при извора галерията рязко се разширявала и при рамътената вода е било доста вероятно да не намери пътя обратно без водещото го въже. Емо няма желание за втори опит, тъй като при излизането му видимостта на водата в следствие размътване е станала под двадесет сантиметра. На всичкото отгоре нямаме подсигуряваща група, та дори само втори акваланг ни липсва. Просто си мислехме, че сифонът е късичък, че само първият ще го мине с акваланг, а другите ще се гмурнат. Жалко, от друга страна се разбра, че отатъка има все пак галерия. Вечерта хапваме и пииваме скромно, като сефтосваме синята ми палатка. (т.з.) На другия ден разчистването продължава, целта вече е създаване на малко по добри условия за гмуркане. За момента, поради теснотията на гърлото на извора, гмуркача прибутва пред себе си бутилките с кислород, нещо което е доста непозволено.Водата продължава да е замътена, но въпреки това Жорж влиза, в същност само за да опита акваланга. По пътя кабела на осветлението му се закача някъде и се налага да се върне бързо. Празнуваме скромно сватбата на Добри и Михаела и без произшествия се прибираме. За капак гледаме страхотен филм “Смърт на живо”.
12.07.81 г. Попов Извор
Състав: Жорж, Ники Генов, Павката, Коко Ланджев, Трайчо, Марио и Емо и сина на Жорж.
На 12 – събота, в 14ч. Жорж и Коко тръгват да минават сифона, който Емо вече е минал. Стигнал е до малко кубе, след което следва нов сифон, в който Емо не посмява (много мъдро) да се навира, едно, че водата се е размътила ужасно, второ, че е бил съвършенно сам. Та Коко и Жорж влизат с намерение да продължат нататък. Георги Антонов – Жорж Първи тръгва Коко, достига кубето, където Емо е бил, подава сигнал по въжето, че е там и Жорж да тръгва. След около петдесет минути чакане в студената вода Коко решава да се върне, мислейки, че по някаква причина се е отложило гмуркането на втория човек. пътя се среща, с вече безжизнения Жорж, на който няма акваланг, очевидно го е изпуснал. Жорж е залепен на тавана на галерията, тъй като е с неопрен и без баластен колан, с ботуши на краката….При излизането си Коко е бил съвсем позеленял, Павката без обяснения схваща нещата и моментално отвежда сина на Жорж към София. На следващия ден се прави първият опит за изваждане на Жорж безуспешен.
14.07.81 г. Попов извор
Състав:Ангел Гюров, Върбан, Ники Генов, Коко Ланджев, Петко Недков, Вальо Гладнишки, Владо, Юри, Трайча, Иван Здравков, аз.
Целта е изваждането на Жорж.Това вече се прави за трети ден и нещата са старателно подготвени, действа се бавно и съсредоточено, съвършенно спокойно, поне гледано от страни. След около петнадесет минути Жорж е на стеснението при гърлото на извора. Ангел се притеснява, че при изваждането може да се обезобрази лицето на Жорж, та се налаг да бъде увито в нещо. Ново влизане и след още десет минути Жорж е навън. Ръцете му са изпънати напред, лицето му е спокойно, очите са затворени (така и не разбрах дали Ангел не ги затвори под водата) само е неестествено, страшно бял. Съдебния фотограф прави няколко снимки и пренасяме Жорж под сянката на поляната пред извора, там където предната неделя бяхме хапвали. Изчакваме линейка, която ще откара Жорж за аутопсия. През това време се изваждат и апаратите – има въздух за около шест часа. Изниква предположение, че при влизането е изпуснал апарата си и, останал без въздух се е удавил. Основание за това са:- двете бутилки, които са били закачени една за друга с два гумени ринга при влизането, бяха извадени само с един, този от долната страна.- Жорж е прибутвал напред бутилките държейки ги именно за горния, изчезнал ринг. – след стеснението на входа, галерията изведнъж се разширява и то надолу, така, че е естествено двете бутилки да тръгнат към дъното. Жорж пък, който е с неопрен и без баласт тръгва към тавана. Твърде вероятно е в този момент в ръката му да е останал само ринга, а бутилките да са отишли на дъното, изскубвайки му мундщука от устата. После …. , после без баластен колан и плавници търсенето на бутилките е било просто безнадеждно. Допуска се и варианта сърдечен удар, според свидетели на влизането Жорж твърде кратко е темперирал в студената вода преди да започне гмуркането и после на сърцето му е дошло много, и недостатъчно темпериране и психическо напрежение. Линейката идва, товарим Жорж и с колата на Павката се прибираме в София. На Красно село старши лейтенантът прави невероятно изпълнение за което нормално трябваше да му приберат книжката, но поради чина си се размина със забележка. Ужасно сме огладнели и хапваме по две чорби в закусвалнята. После се прибирам в къщи и се заемам с гадната мисия на гробовестител. Чак днеска повярвахме, че Жорж е мъртъв…. В сряда на клуба е безкрайно пълно, всички са с увисени носове, обстановката е напрегната, главно се мълчи. Очакваме всеки момент заключението от аутопсията. Към 21 ч. се обаждат в НЕК и търсят Ванката Личков. След две- три минути той се връща и взема думата: “Всички знаете за нещастието на Попов извор. Току що се обадиха и съобщиха, че причина за смъртта е удавяне. Не е необходимо да се говори много, всички познавахме Жорж, за нас той ще си остане винаги такъв….” С това темата беше официално изчерпана и струва ми се по добре от колкото с двучасова реч. На следващия ден е погребението, истински пещерен сбор, големи говеда сме, ако е да се съберем за нещо хубаво половината нямаше да дойдат, а сега всички са тук – и от Плевен и от Пловдив и от Варна и не знам от къде още. Жорж е твърде едър за малкия ковчег и за да влезе са изкривили главата му силно към едното рамо, освен това е изключително тежък. Може би най тъжното беше напълно съкрушената му майка, която изглежда нещо беше мръднала от мъка. За срам на клуба няколко думи каза не Мара, а Явор Банков. Ако ситуацията не беше толкова трагична, щеше да е ужасно смешна гледка, как яки мъже като чичо Ники и Гюбеца застават в стойка на опечелени, нещо което никак не им отива.
17-18-19.07.81 с.Говежда – окр.Мх.
Състав: Павката, Владо, Жоро Марков, Юрко и аз.
Цел: Сифона на пещерата на Говежда. След нещастието от предната седмица беше наложително да направим нещо подобно за да не се създава уплах от сифони. Тръгваме в петък вечерта с колицата на бай Владо. Без произшествия достигнахме до Берковица. Хапваме чудесно в местната механа – 5 човека – 8 лв (при моя заплата 210). Историите започват след излизане от механата. Павката решава да премести един цветарник за да може колата ни да мине напряко и да не обикаля зад целия площад. Владо е шофьор и след като тръгва да минава през освободеното пространство стоящите в засада мильовци му скачат. Естествено на Павката нищо не могат да направят, нали е офицер, но се опитвет да глобят бай Владо. Той естествено не им се дава, защото от където и да се погледне той не е направил нищо освен, че е минал по тротоар, без при това да нарушава знак. Така или иначе отнася глоба 5лв. за неправилно спиране. Преспиваме в някаква постройка на разклона между……….. На баира отсреща по думите на Фикуса имало пещера. Баира е жестоко обрасъл и сутринта решаваме да продължим към Говежда. След кратко лутане спираме с колата на около 1 км. от дупката. Аз избързвам да видя как е сифона. Виждам, че водата е много, досущ като на Попов извор, решавам, че положението е отчайващо и дори не си вземам хидрокостюма от колата, за което ще съжалявам. Все пак започваме работа. Скоро се влиза в чудесен ритъм на копане и след около 3 часа сифонът е почти полусифон. С Павел Патев и Владо Попов след минаване на сифона Бай Владо се натиква пръв, след него Павката – и двамата са с хидрокостюми, след тях, и аз, без такъв, почти умрях от студ. Пещерата е малка, безинтересна, безпереспективна, а и посещавана, явно, че сифонът се е образувал вследствие иманярска работа около входа. Все пак радостта ни е голяма, минахме сифона, ценно в психологичен план. Спиме на една полянка по-надолу, по пътя срещаме някакъв овчар който ни разказва за няколко дупки една от които се вижда от пионерския лагер в с……. На следващия ден намираме – като по чудо дупката на Филип. Безинтересна 50-60 м пещера с денивелация от максимум 20 м. На връщане минаваме през Лъкатник и се изкъпваме в бъбрека. Всички кацаме в къщи , хапваме и пийваме. В сряда се оказва, че Жоро Марков са го прибрали в интензивното със съмнения за инфаркт, добре, че и той не се пробва на сифона, ако за две седмици бяхме удавили двама души направо трябваше да ни издавят в Ариана. Вж. диапозитивите – особено този с лайното на Юрко.
1 и 2. 08. 81 п. Душника – с. Искрец.
Състав: в събота – Мара, Цьомби, аз, Тамарка, Марио, Марчо: в неделя Ирента и Бендерев.
Общо взето работиме с Мара по дипломната и работа. Пускаме 2 веса – т.е. набиваме елекроди, пускаме ток и Мара мери съпротивлението, като на тази база прави изводи за геоложката структура. Най забележително е май само случката със Страхо, при аналогични измервания, когато Мара му пуска 300 волта в ръката. На следващия ден влизаме в Душника-въздържам се от описания-за по голями подробности-вж. “Понор планина” на П. Нейковски.
18-29. 08.81 Лагер Равда
Състав: Пашо, Цецо, Иван и Боряна Личкова, двете щерки, Шо и Косето, Жорко, Пешко Делчев и Добри – сиреч проекто разширение състав за Куба – разширението – това съм аз.
Още втората вечер лагера разбра за нас – сиреч пропяхме. По този повод се запознахме с три стоматоложки – Саня, Юлияна и Юлия. /адресите са в синия тефтер. / Жорко още на следващия ден започна да сваля Саня, обаче видя, че работата е без переспективна и се прехвърли на Юлияна, чичо Ваньо се втурна на овакантеното място, но и той май не пробива, та се наложи Пешко да спасява честта на клуба. ….На следващия ден Ванката осигурява два акваланга и Цецо и лицето Марто /студента на Иван вифаджията/ набират малко миди /около 30 кг. / Вечерта голямо пиене на кея. Мойта особа също си тръгва по рано..(т.з). Междувременно се открива възможността да поработим малко на баба Пепа (Ефтеопа Теоклиева – директорка на музея) в Несебър. Задачата се сътои в следното: под града минава античен проходим колектор за канализацията, вероятно използван и за комуникационни цели във военнно време. Свързвал е поне три кули от крепостта. В едната си част около брега тунелът е срутен и в момента се разкопава, очаква се да се намерят интересни находки. Изнасянето на пръстта от изкопа до момента става с колички, през съществуващия тунел, до съществуващия вход – над 150 м., по все пак тясната антична галерия. Копането и изнасянето вървят бавно, за това, от музея наемат маркшаидери, които да им покажат на повърхността края на тунела. На показаното място се изкопава (с багер) голяма яма, така, че вместо по тунела пръстта директно да бъде изнасяна на повърхността. За съжаление обаче ямата не попада в тунела и трябва някой да успее да я свърже с него. Този някой сме ние.Задачата ни отнема 3 следобеда по три часа, за което получаваме по 35 лв. на калпак, плюс пари за банкет и като добавка – нов куплет в клубния химн: “В Несебър копахме музеен кенеф и стоматоложките ни сваляха с кеф.” Междувременно става и едно неприятно събитие – след една чудесна вечер, със страшно много смях в Слънчев бряг, Косето получава жестоко сърцебиене и се налага да си замине преждевременно. Бяха направени и няколко цирка на плажа-плуване с гащеризони в лодки и без лодки, гмуркане с гащеризон, а мойта особа и с каска. Естествено правихме и нощно къпане-пак с гащеризони. Иначе през деня се правят два кроса, учи се испански и се свалят стоматоложки. Жорко май изпробва и неспецифични качества на новите ни лодки – принос към теорията на позите….Особенно интересна картина беше Пешко, който влизаше винаги със спасителна риза дори и когато слагаше плавници и очила. Имаше и едно полу неприятно събитие-една вечер Пашо беше нещо болен и се отказа от вечеря, а Пешко не стига, че ми изяде купона, ами ми изгуби и чадърчето. Особено се прояви един от състава, чието име няма да спомена (но не от страх мойта песен да не оскверня), а от деликатност. Имаше значи едно необитаемо бунгало, в което имаше само едно раздрънкано легло. Естествено, нощно време, то се използваше по предназначение. Та една вечер се чува позатото прескърцване, но вече съчетано с удари по стената на бунгалото. Въпросният юнак така здраво клати, че таблата на леглото, като таран бъхти по стената. Тъкмо си помислих “тоя ще срути бунгалото” и се чу Топуррр… Стената падна, а с нея и керемидения покрив. Голям цирк, на другия ден документирахме местопроизшествието на великолепен диапозитив.
На 28.08. пристигна и Тамарка , с която продължихме “морето” още една седмица.
Почиващият Страхо
10.09.81 Духлата Състав: от 9-ти – Вилицата, Маргарита, Олег, Вера, Жоро и Тошко Маркови, Емо и Марио Стоянови, Страхо, Ник, Блага, Петко, Цьомби. На 10-ти – Ирен, Росица, Тамарка и аз.
По начало експедицията е от 9-ти до 13-ти, но на 9-ти сутринта градския транспорт изиграва отвратителен номер и отбора се придвижва до Боснек чак надвечер. Междувременно Вилицата и Маргаритгка успяват да паднат с мотор и са вън от строя. Ирен пристига с огромна раница и с леля Верка, естествено в пещери не влизат. Разделихме се на 4 отбора. Емо, Страхо, Блага и Цомби копаят край шосето под Пепелянката – резултат приблизително 4м пещера, цепката си продължава и трябва да се работи. Жоро, Ник, Тошко, и Вера – обща обиколка, при което малко след кенефите /от входа на вътре/ откриват приблизително 50м нови галерии. Марио, Росица, Олег – копаят в района на зала “Тамарка” – откриват 10-15м галерии. Нашия отбор – Петко, Тамарка и аз – първоначално с Жоро търсим някакви части в Губилището, в която май някой е влизал, сега обаче тези части са наводнени или поне така изглежда. След това отиваме в другия край на Губилището. Оказва се, че само Тамарка минава зад тесняка. Пускаме я да картира, накрая й угасва осветлението, изпускам и ръкавицата на Вилицата в една цепка, добре че Тамарка успя да я извади, та общо взето излизаме без загуби. Също без произшествия се прибираме в София.
2,3,4-10-81г Рила
Състав: Адаша, Тамара и аз.
Заминаваме в петък следобяда благополучно достигаме Сапарева баня, лесно се настаняваме и заспиваме. На другия ден тръгваме с идиотската идея по шосето да достигнем Паничище. За наше щастие ни взема на стоп някакъв камион и ни стоварва франко х. Ловна. Бързичко поемаме към Седемте езера. След около час и половина излизаме на прека видимост с хижата. Обхваща ни кански мързел и хоризонтираме около Долното езеро. След хапване се довличаме и на самата хижа. Оставяме си багажа и скачаме до Харамията, на връщане се отбиваме до лагера на дъновистите, който впрочем е безлюден. Запознаваме се с две лица, които така и не си казват имената. Вечеряме и лягаме да спим, последното не ни се отдава, поради голямата шумна група в спалното. Това впрочем си има и добра страна, сутринта охотно ставаме и се отправяме към “Рилския манастир”. Измъкваме се бързо на билото, като преди това поспираме на Езерния връх, за да погледнем езерата. От там /или почти от там/ започваме едно безпаметно спускане чак до манастира. Общо от Седемте езера до Манастира пътят го бихме за около 7 часа. По пътя ни настига някакво самичко маце, при това крайно зле екипирано, която е тръгнала от х.Мальовица. Явно или някой е свършил работата зле или пък тя не е искала да я върши, тя мацката беше не в настроение и не обърна внимание на ухажването на момченцата от нашата група. Помотаваме се в манастира и през Кочериново хващаме влака за София. На с. Метал се качва Жорко, Вера и Митко. Били са на Духлата да картират. Емо и Марио пък са вадили злато – но съвсем неуспешно.
25.10.81 Духлата
Състав: от събота – Жоро Марков, Вера, Митко, Марио и Емо, Петко и Страхо. В неделя аз.
Първоначално копаеме в новооткритата дупка срещу “Чучуляна” (днес ППД). Впрочем преди това промиваме малко злато. После се навираме, аз и адаша в Малката Пепелянка, изваждаме малко грънци и кокали, между впрочем изглежда на някаква дълбочина целия под на пещерата в малката зала е засипан с пепел. Жоро, Митко и Верка са в Духлата, открива се някакъв водопад, до който дори Жорко не може да достигне, та там ще трябва евентуално да се разбива.
31. 10. 81 – София Сватбата на Филип.
Докараха ги на заколение с мотори. Филип общо взето поддържа героична стойка. Цялата работа тръгва на майтап и Ваня дълго се смее преди да каже “Да”. Филип издебва момента на подписването и жестоко настъпва жена си. След ритуала с чичко Стрез, Юри и Владо пийваме по биричка за “бог да прости” Филип. Чичико Стрез развива тезата за поевтиняване на софийското жителство, поевтиняване в резултат на баламурщнита на такива, като Филип. “Ето и в средствата не можем да се возим от провинциалисти. И аз можех да стана парижанин, но им влизам в положението на хората – тесничко им е и за това си стоях в София.” Вечерта се проведе умерено пиене у Филип при неумерена концентрация – 4 човека /м2. Леко скандализираме приятелите на Ваня с нашите песни и особенно с руските такива.(т.з)
6-15. 11. 81 Запас – Самораново – през които, задочно, съм избран за секретар на клуба.
29.11.81 г.Лъкатник
Състав: Владо, Юри, аз.
По принцип трябва да проведем алпийска тренировка на Лъкатник, но Вилицата, у когото е инвентара решава да отиде до Котел без да ни се обади. Засичаме огромна група от МЕИ, която ще влиза в Темната дупка. Води я Лалю Боров. Той ни поканва да му помогнем, но след като Владо му предлага да ги прекараме над водопада и обяснява, че ако някой от хората падне, най- много да си счупи ръката, Лальо не издържа и ни праждосва. Качваме се до Ръжишката дупка, за да си изедем яденето и се връщаме в София. Юри и Владо идват на гости в къщи. Общо взето безинтересно.
5,6 12. 81 Гложенски манастир
Състав: Павката, Юрко, Владо и аз.-Към 8ч тръгваме от София, още на разклона за Кремиковци Павката при ограничение 40 км кара с 90, естествено го спират, но нали е ст. л-т му се разминава само с мъмрене. От Гложене, до манастира пътят е твърде стръмен и с 10 см. сняг. Павката се проявява по неподозиран начин и с добро темпо ни качва на манастира. Посреща ни иеромонах Игнатий, на поздрава “Добър ден” отговаря с “Дал бог добро” и то с покровителствен, бащински тон, въпреки, че е на около 25г. Екипираме се и бързо достигаме Моровица, великолепен вход и още по великолепни и впечатляващи /главно с размерите си / галерии. Юри, къде по стълба къде по скала изкачва една камина, Владо го последва, ние с Павката пускаме малка пропастчица и общо взето се срещаме с тях. Продължаваме заедно в доста широки, низходящи галерии, след преодоляване на около 7м праг попадаме в невисока зала добре заселена с прилепи. Общо взето се мотаеме и към 19ч излизаме. Мъглата е изчезнала, навалял е още малко сняг, има много звезди. По пътя пееме патриотични песнии се възхищаваме на гледките. В манастира отеца ни помолва да го свалим до Гложене с колата. Не е много приятно, като се има предвид опасният път, особенно нощем и след пресен сняг. Павката обаче, нали е добра душа – съгласява се. За да бутат с него се качват Владо и Юри. Искам да тръгна и аз, но отецът многозначително казва, че трябва да вземем от селото “един човек”. Та оставам и се пришивам към някакви местни шаяци и общо взето им изпивам ракията докато спорим дали Павката ще може да се върне или не. Към 21.30ч все пак Павката се връща, отеца също, но не е сам. От уважение към светата православна църква спирам до тук (т.з) В манастира е шумно има и един негър, но ние оставаме някакси настрана и скоро лягаме да спим. Аз междувременно се почерпвам толкова, че предлагам да спим в стая без печка и със счупен прозорец, само защото имало дюшеци с които можело да се завием…… Ех спомени от младостта… На другия ден отеца ни показва манастира – вж. “История на Гложенския манастир”. Влизаме /особенно Павката/ в спор с някакъв глупав плевенски даскал. Владо не пропуска да му каже, (на даскала) че Павката е военен, а на Павката, че с даскал не спори, като разбира се прави това от необходимото разстояние. Продължаваме към Съева дупка, където чувам най отвратителните глупости, говорени поне пред мен, под земята. Говорителят им е, както може да се предположи, екскурзовода, който в прочем не прави разлика между сталактит и сталагмит, а счита че всичко е сталактон, “който правдиво говори”. Разказва ни и за няколко пропасти в пещерата, каквито изобщо не съществуват. Следващата точка е ” Глава Панега”. По погрешка попадаме на пещерата над нея. Влизаме аз и Павката с едно фенерче. Пещерата се оказа голяма /около 500м/, но вече ни мързи и решаваме да не се задълбочаваме. Без повече произшествия се прибираме в София. В колата Юри и Владо отпочват спор на политическа тема, Юри е яростен марксист и дори заявява, че с Владо повече в една кола няма да се вози. Отново проявата завършва в къщи с чайче и бъзов сок.
12,13. 12. 81 Мусала
Състав: Ник и аз.
Тръгваме към 8 в 11.30 сме на ястребец. Настигаме група алпинисти от клуба, с които е Тони. Впрочем в хижата е почти целия алпийски клуб. Веднага ни прави впечатление едно разкошно миньонче високо 148 и тежащо 36кг., но нямаме време и хукваме към върха. Без произшествия стигаме, пийваме чай и се връщаме. Вече обръщаме внимание на Нели /така се казва миньончето/ следва вечеря и много, много песни, които изпълнява едно маце с фантастичен глас или по точно с фантастично артистично чуство (т.з). Ние с Ник избягваме да се изявяваме…. в пеенето. През ноща общо взето не спиме……, пореди хъркането на някакъв досаден дъртак……. Сутринта към 10,30 потегляме за Боровец. С нас е и Нели, която не е взета от алпинистите към върха, тъй като е с крайно неподходяща екипировка – апрески. В Самоков пийваме по биричка и се натоварваме на рейса. На автогарата срещам Пешо Славейков, Лили, Рики и Роберта. Без произшествия се прибираме в София.
20.12.81 Духлата
Състав: от събота – Мара и Димитър Шекерджиев , от неделя Тамарка, Петко, Ник и аз. трима курсисти: Саня, Румяна и Юлиан.
На входа на бъдещото ППД Мара, Петко, Митко копаят на новата дупка (днес ППД)- отхвърлят доста работа, но до някакъв конкретен резултат, така и не се стига. Останалите правим разхидка из Духлата, на курсистите им спестяваме само тесняка на Алекси. Иначе се мина и през “пътя на йогите” и през “Гащосвала”, и през “9.9” и през “Гичнята” и през “Внезапната спирачка”. Навън е твърде студено и дордето отидеме до лагера гащеризоните ни замръзват. След кратко пиене в акомпанимент на гъдулка се завръщаме в София. Добри
26-27.12.81 Северна България /автотуризъм/
Състав: Юри, Владо, Тамарка, аз.
В събота стигаме Карлуково и ангажираме х.Провъртеника за Нова година. Продължаваме към Кнежа, където трябва да посетим прокурорката на Юрко. Уви нея я няма, за компенсация посещаваме тъпият филм “Кой ще плати за успеха”. Юрко тъжно коментира “Вместо в топла прокурорска квартира – тъпо провинциално кино”.Преспиваме в долнопробния хотел на Кнежа и на другия ден отиваме до Бърдарски геран за пух. Общо взето постигаме устна договореност да се обадим по-късно. На връщане минаваме през Леденика, където хапваме фантастична пържола.После посещаваме самата осветена пещера. Поискват ни по 30 ст. за билет, но ние бързо възстановяваме загубата от езерцето със стотинките. Юрко забива светкавично Красимира Кременска – екскурзоводката. “Ако не бързахте толкова да си ходим сега щях да чукам” измърмори той по едно време в колата. Без повече произшествия се прибираме в София. Димитър Шекерджив по време на научна работа Клубът си имаше и истинска балерина –от операта – Цанка Златкова – Цьомби.