1982 година
31-1-2-01. 82 х.Провъртеника
Състав: Голям.
Традиционно посрещане на Нова година. Общо взето всичко е по план. Правят се чудесни пърлжоли и наденички на жар от дървени въглища. Запива се здраво. Някой е довлачил някакво руско маце, на което в единадесет часа – по рускатата нова гадина – започваме да пеем ужасно мръсни съветски песни. Горкото се уплашва и изчезва да спи почти две минути след дванадесет. За първи път се появява Красимир Гинчев – попа .На 1-ви пускаме п. Гълъбарника – също нищо особено – отвес 15м и край. Чичо Косю ни показва “Задънен дол”, пещерата “Овчарника” и ни обяснява къде са “Зиданка” и “Задъненка”. Иначе открихме сезона и пийнахме по биричка в “Пещерения дом”. Вечерта кака Косе разправя безброй смешни истории и буквално ни заболява корема от смях.
16. 01. 82 Екскурзия на Витоша
Състав: Ник и аз.
В 9,40 тръгваме от Княжево в 14,40 сме на върха. Леко си разстягам мускул, но успешно, макар и по мръкнало слизаме в Симеоново.
24. 01. 82 Алпийска тренировка на Лакатник
Състав: Вилицата, Гела, Ванката Тончев, Ник, Петко, бай Владо, мойта особа и Недялко – някакъв приятел на Добри.
Задачата е да усвояваме новата система. Общо взето катеренето минава без произшествия. В края на занятието се отваряме на крайно интересна тема за презервативи и венерически заболявания.(т.з)
07. 02. 82г с.Челопеч, х. Мургана, Кашана, Средногорие, преход 8ч /без почивките/
Състав: Ник, адаша, аз.
Време великолепно, сняг в достатъчно количество, на места до кръста. Поради липса на време не успяваме да достигнем х. Свищиплаз.
14.02. 82 Духлата: новата пещера срещу “Чучуляна” – по късно ППД
Състав: от събота-Жоро Марков, и “жена му”. От неделя бай Владо, Стреза и аз с колица, Добри, някакъв негов приятел, адашът и Митко.
В сладък лаф стигаме до Боснек и се напъхваме в дупката. Момчетата са направили невъзможното, от дупка “колкото до бръкнеш със пръст” са направили влаков тунел. вж. диапозитивите от входа. Продължаваме копането на дъното. Общо взето един копае, а трима говорят. Към 13,30, след като и аз извадих един солиден камък се измъкваме. Посещаваме бай Боре, като по пътя оглеждаме дерето на Бялата вода. Правиме карта на пещерата срещу Чучуляна, Жорко пуска антени на Духлата. На връщане минаваме през мястото. Предната вечер се напих гороломно с Божо и имаше пълна програма изпълнения, от падане по гръб, през викане на боата и гаргарене в банята, до среднощен разговор с леля Пешана.
27 и 28. 02. 82 Мальовица
Състав: аз.
Кацам на Мальовица, но се оказва , че няма места, спя във фоайето, но общо взето нещата са нормални. На другия ден без инциденти изкачвам върха. Засичаме се с Павел Божков.
21.03. 82 г.Лакатник
Състав: Бендерев, Ирента, Коце, Юрко, адаша, аз и 10 души курс.
Става голям майтап – пропускам гарата, за щастие влака спира наблизо и от цялата работа излизаме дори с печалба. Пъхваме се в Ръжишката пещера, после в Темната. На връщане във влака играем на асоциации.
28. 03. 82 Духлата
Състав: бай Владо, Марио, Павката, адашът, Митко и аз и 20 души курсисти.
Огромна тълпа – едва се накачолваме в рейса, без премеждия достигаме Духлата. Разделяме се на три групи и правим проникване от 5,30ч. Следва пиене на биричка у бай Любо и пешеходство до Студена. Младите хора са се хомосексуализирали изглежда, тъй като не обръщат внимание на наистина чудесните млади маценца от курса. Едно от които на автогарата в Перник ходеше като патравичко от умора.
04.04. 82 Алпийска на Лакатник
Състав: Владо, Митко, Адашът, Бендерев, Ирента, Страхо, мойта особа и 21 курсисти.
Станах хахо – 2 пъти да обясниш, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗТВАРЯТ краката и пр. Добре, че не дойде Вилицата, щеше да изтърве положението с неговата, хм , слаба психическа устойчивост.
11.04. 82г с.Лакатник – яма пропаст
Състав: Филип, Ваня, аз + 22 курсисти.
Чудесна 30м пропаст от началото до край в камбана. Спускам се първи и едва не стъпвам върху няколко умряли кучета. Пещерата напомня орган и след 30м отвес следва още един около 10-12м, което е и краят. Успяваме да спуснем по две системи и докъм 15ч всички са долу-където никак не е топло. Към 19,20 излиза и последния човек. Общо взето хората се справят много добре. Много бързо се спускаме до гарата и с влака от 20,24 стигаме в София към 22 – Тамарка /а не само тя/ се е изпритеснила, но всичко иначе е наред.
17 и 18.04.82 г. Черепиш
Състав: Владо, Ник, Вера, Тамарка, аз и 23 курсисти.
Времето естествено е отвратително, а се налага и да пътуваме след обяда поради съботника. Влака се оказва невероятно претъпкан и едва успяваме да се качим. Към Черепиш се опразва. Естествено без инциденти не се мина. На Черепиш влака стой точно 20 секунди и тръгна, а гарата е в завой и машиниста не вижда нищо назад. Хората от отбора, като каскадьори започнаха да скачат в движение. Брат Футе не загуби самообладание, а сръчно изхвърляше раници и самари през прозореца. Един гост алпинист, излетя направо през джама. Ние с бай Владо сме вече изскочили за да поемаме багажа и само викаме “Внезапната спирачка!”. Влака постепенно набира скорост и каскадьорите почват да тупкат по самия перон. Чак тогава началник гарата ги видя и спря влака та общо взето благополучно се дослезе. Достойно за отбелязване е и двойното постижание на Саня, първо скочи от влака по гръб и след това мина на около 2м пред бързия влак, така че дори машиниста се изправи в кабината за да я акламира. Пристиганалата сутринта група е успяла да ни уреди спането в семинарията, настаняваме се, събираме дърва за огъня, купува се гориво, прави се демонстрация на “единично” въже, запалва се огъня, и се започва пиене. От само себе си се разбира, че преди това се хапва добре. Художествено музикалната програма беше открита от трио в състав: Ник, Владо и Петко с песента “Синигерова сватба”. Оказва се, че с китарите се справят добре Недялко и Таня, като последната има съвсем не типично за пещерняка музикално чуство и приятен глас. Върхът на програмата беше разходка по жарава, което премина доста успешно. Последва посещение – абсолютно безинтересно в манастира все пак е Великден. Както във всички подобни случаи там имаше огромна навалица, предимно от хора, които дори не знаят как да се прекръстят. Междувременно Недялко е захапал термометъра, като се е облекчил край огъня от част от вечерята си. Направилго е на много сгодно място и поне 10 души седнаха отгоре.
Част от участниците :От ляво на дясно: Ани Бодурова – Ани Индианчето, Теодора Анева, Анета Ганчева,….., Татяна…, Димо Султанов,…., Никола Николов. Седнали: Тамарка, галя Колева, Румяна Панурска
По интересно е, че през ноща културно се освобождаваше от останалата част от вечерята в собствената си кутия за хранене. И това ако не е виртуоз! След службата сядаме на свещичка край семинарията и довършваме литературно-музикалната програма. Оказва се, че и Румяна се справи чудесно с инструмента-искам да кажа с китарата. Към 1,30 народа общо взето решава да спи. Ние с бай Владо преспиваме навънка, тук впрочем спи и още някой, изглежда беше индианец, защото реши, че ще спи върху градинската пейка, така че да му духа и от горе и от долу. На следващия ден Владо и Ник водят групи в “Гълабарника”, а аз разхождам пет човека из райoна. Прибираме се към 15ч и се оказва, че със сутрешния влак са дошли четири души, но не е имало кой да ги посрещне. Правиме още една бърза обиколка из района за да не бъдат капо, събираме багажа и благополучно клюфваме във влака. Китарите отново се разработват, върти се и някаква бутилка – кой знае как съхранила се досега. Към Лакатник обаче тя е съвсем празна, пуска се шапката и се събират стотинки, гост- алпинистът скача и купува от гарата бутилка гроздова. Влакът е вече тръгнал, когато той се появява на перона. Скача на вратата на най-близкия вагон, тя обаче се оказва заключена. Очертава му се да пропътува по този начин до “Балкан”, но отново добрият н-к гара спира влака за да може лицето нормално да се натовари. На гарата в София слиза огромна тумба пещерняци с викове – чисто вандалски общо взето. Нашият отбор заформя теренче, което се очертава да бъде в Пиерото, но аз съм достатъчно уморен и се прибирам направо в къщи. Между другото запомни, че в “Езерото” трябва стълбичка!
25. 04. 82г Лакатник – алпийска тренировка.
Състав: Алекси, Ирента, Петко, Митко и аз + 20 курсисти.
Съвършенно безинтересно.
1- 2- 05. 82 Духлата-вж. подробния отчет за експедицията.
Ани бая се паникьосва, когато разбира, че в района има мечки, засичаме диви прасета.
9. 05. 82 Лакатник
Състав: чичо Ваньо, една хубава лелка и аз и 20 курсисти.
Картировка – Лелката скрива шайбата на всички курсисти, като се изкатерва като катеричка по камините. Чичо Ваньо естествено започва да я забива. В крайна сметка ляга в скута и, намества си ръката върху бедрата й и пита “Нали не Ви е неудобно?”- мръсен крадец!
16. 05. 82 с. Калотина – до с. Разбоище
Състав: с влака, чичо Сом, Сашо Грозданов, сестри Кушлеви, Марио и Тамарка. С кола – Цецката, Ванката Личков, Стезов и аз.
Пред кльона: Маргарита Димитрова, Тамара, Александър Грозданов, Владо Попов, Маргарита Димитрова, Марио Стоянов
За малко да минем в сръбско. Дупката е зад кльона, за там нямаме разрешение та правим хубава разходка до чепърленския и Разбойнишкия манастир последният е почти в пещера. Картираме 2 дупки около него.
21 – 24. 05. 82 Барките
Състав: Мара, Марио, Емо, Жоро и Тошко Маркови, Митко, Ирен, Галя, Валя, Нина, бай Владо, Ник, аз и Недялко. Пътуваме през ноща и преспиваме в една градинка във Враца. Благополучно достигаме Барките същия ден. Аз, Валя и Нед картираме Барка 17 – общо взето хубава пещера, над 500 м. Бай Владо и Марио слизат до дъното на номер 14 и се оказва, че переспективното стеснение просто свършва. Юри и Ник картират някаква дупка. На другия ден. Жоро, Юри, Ник, Галя, Ирен и аз слизаме на дъното на Беляр и разбиваме един тесняк, следва продължение, но нямаме въже. Мара и компания е развеждана от един иманяр, който им показва нова, около 30м пропаст. На 24. 05 Мара, Митко, Ирен картират Барката. Марио и тълпа обикаля района. Връщаме се през невероятно върло слизане, хапваме добре в кръчмата “Понора” и без инциденти се прибираме в София. Една година от смъртта на Георги Антонов
12, 13. 06. 82 Беляр
Състав: Мара, Жоро Марков, Ирен, Марио, Емо, Николина, Галя, Анета, Ана/схупи/, Петя, Владимир, Николай, Валя, Маргарита, Еми, Тамарка и аз + Недялко.
Основната група тръгва в петък вечерта. С Тамарка пътуваме с експреса сутринта. Пристигаме около час след другите. В дупката вече са Жоро, Марио и Емо. За съжаление след разбития тесняк следва само около 8,5м отвесна камина, разширяваща се в зала. В единия край на залата, през дренаж-сифон водата на рекичката изчезвала.След тях влизат Мара, Нед и Николина, като тътрузят баба “Колка” (почти четири метров кол), която била болна от артрит и с която ще ръчкат в сифона. Два часа по-късно влизаме с Тамарка и Владимир и достигаме дъното почти едновременно с тях. С Мара и Нед се спускаме зад разбития тесняк. Дренажът – сифон е вече задръстен и водата се е покачила. Опитваме се с баба Колка да пробутаме глината – без никакъв резултат. Без повече произшествия излизаме. Ирен прави “нощно” проникване с останалите юнаци. Крайно глупаво начинание, според мен. Защото излизат каяталясали към 23ч, а времето вече се е сговнило. Естествено маса народ не си носи палатки и се налага част от групата да ходи да спи в някакви ниши. През ноща и особенно сутринта духа жестоко и в промеждутаците на духането превалява. На практика на сутринта пещерните дрехи са мокри и не се влиза никъде. Без произшествия се достигна до Враца, а от там и до София.
20. 06. 82 Духлата
Състав: Владо Новия, Тамарка и аз.Разхождаме се из Духлата, умиваме тигана в реката, последното на нормален език означава, че правим опит за промиване на злато. Излиза, но малко.
19. 07. 82г Темната дупка, край с. Беренде извор
Състав: Прайно, Сашо Грозданов, Ели Бурин, Владо, Мара, Тамарка и аз.
Този път сме с всички необходими документи и, след като аташират към нас двама войници с автомати, стигаме до пещерата. Разкошна дупка с рекичка. Бай Владо е най добре защото е в своя хидрокостюм. Движиме се общо взето добре. Достигаме края, една хубава и не малка заличка. Снимаме заложените преди 14 години експерименти – с каква скорост расте сталактит. Оказва се, че за сега няма измеримо прорастване. Аз пробвам една отвратително гладка глинена стена, в края й обаче няма нищо. Измъкваме се сравнително сухи, пийваме в кръчмата, където кръчмарят се оказа старшина на Сашо и без инциденти се прибираме в София.
26. 07. 82 с. Ярлово
Състав: – с бай Владо “семейно”.
Плавиме злато – нищо. Данчо парашутиста работи яко и вади около 1 грам.
Пред кльона: Маргарита Димитрова, Тамара, Александър Грозданов, Владо Попов, Маргарита Димитрова, Марио Стоянов
14-30. 08. 82 – Деветашкото плато 82
Състав: Иван Личков – главен ръководител, Георги Марков – технич.ръководител, Ирен Ангелова – домакин, Мария Златкова – научен ръководител, Тодор Марков, Марио Стоянов, Ани Бодурова, Емил Стоянов, Боряна Станкова, В. Шекерджиева, Румяна Пандурска, Дим. Шекерджиев, Жоро Костов, Петко Живков, Никола Николов, Владимир Витков, Весо Бурканчето, Владо Попов, Галя Колева, Кр. Крачунов, Ники Кусев, Алекс. Стефанов, Валент. Димитрова, Тамара Георгиева, Маргар. Димитрова, Петко Съйнов, Иван Антонов, проф.Пулина – Полша, Павел Патев, Хулиос – Куба, Стив– Англия, Юри Градинарски
Районът е безкрайно познат, въпреки това се откриват и картират сравнително големи пещери. Но всичко поред. Тръгваме с малък Владо и 3 часа обикаляме за да намерим лицето Стефанов Сашо около с. Негован. Лагерът е на поляната пред “Водопада”. Организация няма никаква, тъй като чичо Ваньо рути (името е шифрирано) и не му остава време да се занимава с непосредствените си задължения. Ирен горе долу прави същото, но не с (т.з) и вдига стойки. Емблемата на експедицията е на Марио. Още втория ден се попада на п.Калица, която достига в края на експедицията 350м. Тясна- диаклазна пукнатина, ужасен гириз.
Част от състава: Марио Стоянов, Димитър Шекерджиев,Мария Златкова, Павел Патев, Румяна Пандурска, Валентина Дивмитрова, Стив
Втората основна задача – хидроложко проучване във “Водопада” е свързано с безумно вземане на проби в бурканчета, в която дейност се проявяват младите. И до сега (1999г) пробите не са изследвани.
Третата – търсене на нови пещери. Подробен отчет е предаден в клуба. Нашият отбор – двамата Владовци, Тамарка и малък Петко, още първия ден влизаме във Водопада, малък инцидент – успявам да обърна адаша, но случая завършва само с намокряне и малко гмуркане за събиране на изпадналия от лодката инвентар. На следващия ден – в извора на с. Малък Вършец. Пещера около 300м – бойно кръщение на Владо в тесняци с вода. За новобранец не е приятно – галерията е 40х40 см и пълна до една трета с вода, отвреме на време, на по тясното я запушваш с тяло и водата ти стига до уши. Предната вечер, при влизането във във Водопада Владо прави изявление от лодката ”Нищо не знаят тези глупаци от дискотеките. Толкова ми е кеф, че ми идва да скоча във водата”. Достойно за отбелязване е, че при мойто дежурство Весо Бурканчето и Верка спукват една лодка и закъсняват с повече от час след контролата. Излизат точно в момента, в който пращам Краси да вдига тумбата от Калица и съм се екипирал да влизам да ги търся. Тренирали са индианско каране на единично дърво, за дърво е служила здравата секция на лодката.Следващото влизане – в Бонинската. Разкошна водна пещера с гигантско плуване на водно дюшече. Дори и Павката се изморява от гребане с ръце и опъване на врат, та накрая и той се обръща на дюшека за да гребе по гръб. На път към Бонинската правиме изпълнение в стил “Тримата глупаци”, а на връщане Павката забравя веслата на лодката и се налага да се връща. Експедицията минава под знака на присъствието на Тошко Белята по професия разрушител. Последната вечер се провежда традиционния банкет, на който присъствува и местното ръководство, с което сме влезли в тесни връзки. Павката рита тавана, Маргаритка пада по гръб, а Хулио остава без очила, защото също се опитва да ритне тавана, вместо което успява да направи задно салто с падане върху тях..
3-13. 04. 82 ФРАНЦИЯ
Заминаването ми за Франция стана във висша степен случайно. Малко преди да отидем на Деветашкото плото минавам през клуба да взема кореспондециятя ни. Между всичко друго има и списание “Spelunca”, на корицата на което има страхотна хубаво и напълно съблечено девойче почти възседнало огромен сталакмит. Тъкмо му се възхищавам и виждам Алекси Жалов, тогава зам. председател на федерецията по пещерно дело. Като добро другарче, споделям гледката с него и по този повод става дума, че знам отлично френски. Алекси казва “чудесно” – вероятно и за двете неща и ме пита ще имам ли нещо против да отида с него на курс във френското училище по спелеология. Отборът бил готов, но нямало никой който да знае сносно някакъв език. Отговарям му, че разбира се нямам нищо против и веднага забравям за случая. Ако чакам на такива неща и до сега да не съм мръднал по далеч от Бай Кръстьо. Докато съм на Деветаки обаче, Алекси строшава телефона да ме търси. Оказва се, че трябва дя заминем на трети за Франция. Успявам по невероятно бърз начин да си оправя документите и с полет на Балкан на 3.09. кацаме в Париж, Алексей Жалов, Веселин Гяуров и моя милост. С пунктир е показан пътя ни. От самолета се настаняваме в хотел Дерби – току до военното училище и Айфеловата кула. След това ни водят в тяхната федерация. Малък партерен апартамент във вътрешен двор, в широкия център на Париж. Чак някяк си разочароващо, мислех си, че Меката на спелеологията се помещава в нещо по – сериозно. Oще от летището ни поема господин Michel Decoubert – председателят на френската федерация по спелеология. С него е една разкошна латвийка, която е забравила да се върне в родината си след някакава екскурзия и в момента ни я представят като наша преводачка. Остават пирятно изненадани от моя френски, но девойката през целият ни престой в Париж е с нас или по-точно с нашия домакин. Очевидно изпълнява и други функции върху които не смятам да се спирам. Та в седалището на федерацията се срещаме официално, освен с президента, и с още двамата и щатни служители – счетоводител и очарователна секретарка – в любимата ми възраст. Обсъждаме общи въпроси, връчваме нашите малки подаръци и получаваме много и големи такива. Срещата завършва със скромен, но изискан обяд в съседно бистро. След обяда правим луд маратон из Париж. Успяваме да посетим Музеят на човека, където освен мумията на атинянката Таис има и български национални носии. Съвсем до него – все на площад Трокадеро е и Музеят на флота, буквално го протичваме, а има безкрайно интересни неща. Продължаваме с разходката, като естествено минаваме през Нотр Дам, показват ми първата сграда от стоманобетон, завираме се и в една книжарница. Последното ми действа подтискащо – кога ли у нас ще имаме такива книги? Вечерта сме в кръчмата “Chez nos anncaitres les gaulois” – “При нашите прадеди галите”. Местата са запазени отнапред и естествено са най – хубавите – до камината. В момента тя не работи, но нямя значение. Сервира ни чистокръвен гал, само дето е негър, иначе всички го познават и го наричат Снежанка. Първоначално ни тръсват на масата огромна кошница със зеленчуци и огромен набор от подправки. И в двете, половината от нещата ми бяха непознати. След като сами и с много настроение си напровихме по няколко салати ни се посочи бара. Там висяха около тридесет различни колбаси, а на масата под него, в глинени гърнета имаше поне същият брой ястия. Обяснено ни беше, че трябва да станем и да се обслужим с всичко каквото ни харесва. Виното било в съседство. Естествено ние си напълнихме по една чиния, с връх като Еверест и си взехме по три канички (по около половин литър) вино. Хапвайки и пииивайки си прекарвахме в приятен лаф до момента в който Снежанка се появи и ни попита какво ще вечеряме. Чак сега се усетихме, че това е било само ордьовър. Е не се посрамихме, изядохме по едно “паве” – страхотна говежда полусурова пържола с дебелина на паве и с проекцията на каскета на чичко Сталин. Без повече произшествия, но със силно надути кореми, се прибрахме в хотела, където заспахме като отрязани.
4.09.1982 Сутрина в 9.30 заминаваме за училището – във Веркор, дял от Алпите. Председателят ни вози лично в супер модерното си Ауди. Кара със 160 км. ч. нещо което до този момент не ми се беше случвало. Към 16ч. сме на място, тъкмо за откриването на училището. По точно – за откриването на новата сграда на училището, където ние ще сме първият випуск. Откриването е с не съвсем скромен коктейл, посетен от двама депутати, сенатор и министър и, което е по – интересно, от една от легендите на спелеологията и вулканологията – Харун Тазиев. Алекси веднага решава, че трябва да вземем интервю от него, което и правим. Интервюто може да се види в един от октомврииските броеве на вестник “Ехо”. Ще си позволя да цитирам само отговорът на моя тъп въпрос “Как се чувствахте, когато направихте рекорд за дълбочиннно проникване в пропастта Пиер Сен Мартен. С Харун Тазиев, Алекси Жалов и Весо Гяуров “Естествено се чувствах добре, защото бях увенчал с успех усилията на цялата група, на цяло поколение изследователи. Едновремнно с това бях няпълно наясно, че рекордите в спелеологията имат стойност единствено за този които ги прави. Чиста случайност беше, че точно на мен ми се падна да додстигна до тази дълбочина. Рекордът определено не е най-вълнуващото нещо в пещерите…. За щастие.” В последствие в “Ехо” думите на Тазиев бяха най безогледно преиначени. Срещнахме се и със знаменития производител на пещерна екипировка Жо Марбах. Той е инженер химик по образование и пещерняк, и по хоби, и по душа. В началото като на шега започва да прави спелео инвентар, но работата му бързо потръгва и сега фирмата му е световно известна. Той е изключително скромен и приятен събеседник, да му се чуди човек как е пруспял в бизнеса. Вечерта сме на световния фестивал на спелеоложкия филм, който за наше щастие се провежда точно тези дни в Сент Шапел ан Веркор. Публиката посреща с дюдюкания имената на официалните гости – депутати и пр. досади и, с френетични овации името на Харун Тазиев. Първа награда печели филм за ледените пещери в Гренландия, страхотна история, включително с подводни снимки. Втората награда, в документален стил проследява щурма на един сифон, а третата, е хубав филм – шега, подробно възстановяващ спускането в 70м. пропаст проведено в средата на миналия век. Страхотно уморени се прибираме и още преди да сме легнали заспиваме.
5.09.82 Днес ще проведем тренировка – предварителен изпит. Кой знае защо това ще стане на около 30 км. от училището. Развива се типично академишка история. Първо завалява и пада гъста мъгла, след това, още по пътя се загубваме два пъти, а когато пристигаме и тръгваме пеш към скалите, се загубваме генерално. Три часа въртим в мъглата, Алекси дори го удря ток, (опира се в тел, която е ограда за крави и е съответно под напрежение), но до предвидените скали така и не стигаме. Момчетата се притесняват, но се налага да се върнем в училището. Тъкмо пристигаме и грейва слънце. Бързо отиваме на близките скали и правим системите. Инструкторите ни са дори приятно изненадани – като се започне от екипировката (изцяло френска) мине се през начина на боравене и се завърши с духът. Вечерта пускаме нашите бутилки и ледовете се разтопяват окончателно.
6.09.82 Днес ще проникваме в “Le trou qui souffle”, което в малко по свободен превод означава “Духлата”. Това е студена пещера, развиваща се в огромна диаклаза, по дъното на която тече река. Освен тримата българи проникват още трима френски курсисти и инструктора на отделението Мichel Cadieux. 1320 est, rue louvain Montreal, Quebec, CANADA tel (514) 388 1602 Входът на пещерата е открит при прокарване на пътя, така, че пеша не ходим и възможност да се загубим няма. След 8 м. привходен отвес и 40 м. стръмна галерия се достига до реката, или по – точно – на 4-5 м. над нея. От тук нататък ще се движим все високо над водата, по парапети в диаклазата. Целта е при рязко покачване на вода да “останем на сухо” и все пак да можем да излезем. Прави впечатление как акуратно французите екипират дори най – елементарни траверси, които ние, по правило, в България минаваме на “честна дума”. Схемата на движение е проста, хоризонтални траверси – додето може, после 20 – 30 м. въже надолу към водата, след това пак хоризонтално, като на практика само на едно място нагазихме в реката. Просто там галерията се снишаваше и нямаше как да следваме възприетият стил. При влизането, на това място водата едва заливаше глезените на ботушите. Навън обаче беше завалял страхотен дъжд и при излизането, вече трябваше да бъдем почти до кръста във вода. За първи път виждам толкова бързо покачване! При това скоростта й става такава, че трудно се придвижваш срещу течението. След това относително ниско място следваа широка каскада от водопади, където системата е акуратно изнесена на страни и въпреки това ставаш вир вода от пръските. Упражнението предвижда да слезем до около 160 м. дълбочина, което и правим и започваме да излизаме. За нас жабата, а и единичното въже са нови, за това сме относително бавни, но напълно безпроблемни. Проникването ни е продължило около осем часа, съвсем по план и за това сме изненадани от спасителната група която ни чака на входа. Оказва се, че те са тръгнали заради проливния дъжд и най – вече, заради подозрението, че можем да решим да вървим ниско по реката, което задължително означава, че няма да можем да се измъкнем, ако някой не тръгне високо по парапетите и не ни пусне въже за да се вдигнем и ние дотам. В училището се прави подробен разбор, оценката е, че се справяме нормално, сигурно, но сравнително бавно. Тук на бързината се държи много, тъй като в студените и влажни алпииски пропасти, при това с бързо покачващи се води, продължителният престой под земята сам по себе си става опасен. Вечерта имаме продължителна среща с Pierre Riasse, директор на училището, а иначе, по – известен, като човекът ръководил серията от експедиции довели до достигането на най – дълбоката точка на света – в пропастта Жан Бернар. Първото впечатление от него е за изключително здрав физически и психически човек, нещо което се подсилва и от железното му ръкостискане. Естествено поднасяме му няколко сувенира, вкл. пещерни, след което той ни подарява великолепната си книга за проучването на пропастта Жан Бернар. Прави впечатление, че за всеки от нас автографът на съответният екземпляр на книгата е различен. Следва двучасов разговор за структурата на френската спасителна служба, в сравнение с която нашата си е направо аматьорска. Силно впечатление ми направиха “книгите на спасителя”. Едната с размера на “Война и мир”, в която имаше отговор на всеки въпрос, който може да ти дойде на ум при провеждане на спасителна акция. Като се започне със симптоми и съответно какво трябва де се прави и се свърши с разписание на влакове, адреси на съответните местни отряди, телефони на полиция, жандармерия и т.н. Тази книга била за раницата. Втората е направена във вид на тефтер, пригоден за окачане на врата. В нея има най – практичните неща, които трябва да се правят при спасителна акция и е организирана в реда на въпроси и евентуални отговори. Първият е: Предупредихте ли семейството си, че заминавате на спасителна акция?. Имало е случай при който се вдига мащабна спасителна акция за лице, което е заминало да участва в такава. Прави впечатление и добрата нормативна осигуреност на спасителната дейност. При обявяване на спасителна акция, това се прави от националния или регионален спасителен център, местните поделения на жандармерията и пожарната са ЗАДЪЛЖЕНИ да отделят сили, които да са ПОД КОМАНДВАНЕТО на ръководителя на спасителната акция. Най – силно впечатление ми направи факта, че при спасителна акция, французите правят разчети за придвижване ДИРЕКТНО ПРЕЗ СКАЛА със скорост 2.5 м. за час! И като капак, за цялата тази дейност се води строга и широко обхватна статистика, от която се вижда, че най – много бели правят жените и белгиици, “което си знаем от напред”, както казва Riass.
7.09. Днес ще тренираме прехващане на пострадал и други специфични техники. Правим го под тясен мост над 40 м. каньон. Инструктурът задължително се движи до обучавания и никакви съвети от зяпячи. Времето е отвратително вали проливен дъжд със силен вятър, така, че тренировката е съвсем истинска. След обяда се провеждат лекции по организиране на пещерен клуб. Във френската федерация има около 400 клуба с около 6000 пещерняци. Още толкова са практикуващите спелеология, но не членуващи във федерацията.
Две думи за хората от нашето отделение: Даниел -страшна прилика с Жорж и разкошно куче. Jean Pierre Barbary, дългокос, здрав , монтьор -37 rue H.guerin 69008 Lyon. Аlain Piedoyq Вeaulieu 07460 St Paul le Jeune, слабичък учител който ни е водач на следващия ден. Инструктор е споменатия вече Мишел. Всички са безкрайно културни, не се псуват и са ужасно вежливи. Цитат от Мишел:”Ще ми разрешите ли да си позволя да направя някои забележки за състояните на Вашият десандьор”. Българският вариант на фразата е “Копале смотано оправи си десандьора!”
8.09.82 Отиваме на “Le trou qui fumme”, “Дупката която пуши”. Целта е да проведем спасителна акция. След серия от десет малки отвеса достигаме дълбочина около 200 м., един от французите ляга и започваме да го изваждаме. Операцията извършваме само ние тримата и си говорим в наш стил. Алекси многократно и високо рева “педерас”. Чак вечерта разбрах особените физиономии на французите. Това стана, защото ми се изясни, че думата и на френски има същото значение. Освен, че се справяме добре с пострадалия, разекипираме и пещерата. Инструктура е общо взето много доволен. Вечерта обаче сме доста уморени и заспиваме без традиционното пииване до среднощ.
9.09.82. Днес ще правим голяма разходка в хоризонтална пещера в района на прочутите пещери на Choranche. За мой ужас пред входа се оказва, че раницата с моята екипировка е забравена, другите влизат, а аз оставам навън с достатъчно време да размисля за това, че разсеяността си е лошо нещо. Като компенсация влизам в огромна осветена пещера, с дължина 20 км., 17 от който – след сифон. Невиждана разкошотия, придружена с много компетентен екскурзовод, за по – голяма ясното могат да се видят съответните диапозитиви. Пак не съм капо. (т.з.) Вечерта разкошно пиене по повод националния ни празник. Французите демонстрират неподправен възторг от нашето вино, което наистина е от най – доброто намирано в България.
10.09.82. Сутринта се успивам и оставам последен за закуска. Хапвайки разменяме адреси. Към 15 ч. пристига Marcel Meissonnier, 1 rue Manteau jaune 69005 Lyon, технически директор на френското училище по спелеология. Заедно със своя приятел Bernard Volle, 54 rue Orest Zenezini, 69680 Chassieu и стария си Форд – фургон. Потегляме и след окол час сме във Валанс. Спираме за някои покупки, впрочем от нашият отбор само аз си купувам нещо от разкошния спортен магазин – алуминиево фолио за спасителна покривка. После продължаваме на юг – към Пиренеите. Форда, дори по магистрала, не може да вдигненад 80 км., което разбира се има добрите си страни. Можем спокойно да зяпаме и да си лафиме за какво ли не. Минаваме през области за които много съм чел, Прованс, Лангедок. Минаваме край Ним, Авиньон, Нарбон. Минаваме по античния Понт дю Гар, хапваме великолепно в кръчмичката до него, за малко пътуваме покрай Средиземно море. Около 1 ч. през ноща сме в Каркасон, през следващите два дни ще бъдем в Трасанел – на около 30 км. от града. Към 1.40 сме там. Базата е разкошен мини – хотел, с всичко необходимо за пещерняка: малка учебна зала, огромна сушилня, хубав и добре натъпкан спелео склад. Това всъщност е базата на пещерняците от департамента Од. Въпреки ранния час домакините ни очакват и след лека вечеря ни настаняват за сън.
11.09.82 Сутринта се излюпваме около 8.30 ч. и правим малка разходка из селцето. Архитектурата е малко необичайна за нас. Двуетажни къщи, с плосък покрив, вътрешен двор и малки прозорци. Въпреки, че селцето е планинско, архитектурата е по – скоро средиземноморска. Днес ще влизаме в пещерата Трасанел (повече подробности в книгата “100 grottes et cagnions”). Пещерата е на четири етажа, които са свързани един с друг с отвеси 18, 90 и 37м. Ние правим възможно най – лесното – влизаме от горния вход и само слизайки, излизаме от долния. Пещера като пещера, не много красива, но без некакви стеснения, нещо което много радва мен и Алексей. Може би най забележителни са следите от мечки и напълно калциранат глава на елен, очевидно довлечен тук от пещерните мечки. Впечатляващо е и това, че пещерата е запазена изключително чиста. След около четири часа проникване сме навън и бързо отиваме да обядваме. Правим това в компанията на едно “обичливо” (според Жалов) закръглено девойче. Веднага след обяда отиваме до Каркасон, на чист туризъм. Градът е невероятен, цялата крепостна система е напълно запазена, ров, първа стена, втора стена, цитадела. В града, който е в крепостните стени, не е строена нова сграда от средата на миналия век. Атмосферата е чудесна, особено под вековния ясен на стария градски площад, където даваме интервю за местната преса. Впрочем Каркасон беше единственото место, където поназнайваха нещо за България. Причината е, че градът е бил център на албигойството, което пък е донесено от богомилите. Впрочем едно от названията на албигойците е било “бугри”, поради факта, че учението ими идва от България. Не ни се тръгва, но се налага – в 17ч. има коктейл в наша чест в базата в Трасанел. На него, освен пещерното войнство присъстват местни кметове.
Районът на Каркасонфотограф и негър – журналист от друг местен вестник.
Присъства и очарователната Мари – Жозефин (т.з). Кметът на Кабреспин се оказва крайно интересен човек. Воювал е във Виетнам и изпитва огромно уважение към виетнамците, после е бил в Алжир, обича и арабите. Както повечето воювали, мрази войната и цени индивидуалността на хората. Пътувал е много, бил е включително и в България. Даже разказа весела история. Настанил се той “в един не лош и много евтин хотел” (оказва се Балкан). Вечерта слязъл да вечеря в ресторанта и попада на руска група. На всичкото отгоре едн от руснаците знаел френски. Започнал разговор, господин кмета развил любимата си тема (изхождайки от тъжния си военен опит), че хората трябва да бъдат приятели и братя. Най неочаквано руснакът му казал, че с него не може да бъде приятел. На въпроса “Защо?” получил отговор “Защото Вие сте експлоататор – капиталист”. Нашият човек бая се стреснал (както сам той казва “аз съм дребен чиновник”) и попитал защо руснакът мисли така. “Защото в такъв скъп хотел могат да идват само експлоататори – капиталисти.” бил отговорът. На логичният въпрос, какво в такъв случай руснакът прави тук отговорът бил “Аз съм ръководител.” За щастие и нашият кмет си носил кметската карта и доказал, че той също е ръководител “След което си изкарахме много приятно вечерта заедно”.
След коктейла следва вечеря в градчето Вилньов, в ресторант на една виетнамка. Ордьовърът е от пъпеш и яйце, а аперитивът от гаден вермут, но после нещата се оправят и прекарваме много приятно. Местните пещерняци и техните гости питат непрекъснато и за всичко, така, че едва успявам да хапвам и да пиивам. Особен интерес е спелеологията в СССР. За пореден път установявам, че във френската спелеология жените са по – скоро изключение, когато им обяснявам, че у нас е обратното всички са във възторг и решават, че обезетелно ще дойдат в България. Пиива се доста, но като изключим, че окъпаха една девойка в местното фонтанче, други инциденти нямаше. Прибираме се кротко в базата, пииваме още по едно и заспиваме.
12.09.1982. Точно както сме запланували в 9 ч. тръгваме за пещерата Кабреспин. Естествено си забравям светкавицата, поради което си оставям фотоапарата на входа, за да разбера вътре, че един от групата носи четири светкавици. С нас влизат още четирима души, единият от които – граф и братовчед на белгииския крал. Иначе съвсем шаяшки изглеждащ паяк, но след три минути разговор става ясно, че е пич. В първите 600 м. пещерата е била известна още на първобитния човек – има няколко културни пласта. През 1968 г. местните пещерняци започват да копаят и след една година як труд достигат до река. При това са направили проход, по който изобщо не се гнявиш, а си преминаваш най – спокойно на четири крака. До сега по реката преминали 16 км.
На крепостната стена на Каркасон.
Речната галерия е разкошна, широка, с най различни красоти, някои от които невиждани от мен до сега. Едно от огромните “вимета” се казва “Ташака на Луи”. Самият Луи е бивш председател на клуба на Од и сегашен най – голям винопроизводител в района. Самият клуб сега брои 116 души и е на 48 години – един от най – старите в страната. Седалището му е в Каркасон. След два и половина километра кефене по реката я напускаме и тръгваме по изключително хлъзгав, но реално не опасен пасаж. Французите го осигуряват най – уставно, като ми обясняват, че съм прав, че не е опасно, но ние сме били тук да се запознаваме с френските пещери, а не с френските болници. Изкачването си струва, защото ни води в неголяма, но наистина фантастична зала. Арагонитите са зашеметяващи, но най – интересни са едни “панички”, които според нашите домакини, не са описвани никъде другаде. Обменяме мисли по опазване на пещери и се изяснява, че пичовете са склонни направо да режат глави за проява на вандализъм, а и закона защитавал пещерите, при това доста свирепо. И тази пещера впрочем е с врата и много чиста. По обратния път ледовете напълно са се разтопили и се засягат и…. по – широк кръг въпроси. Питат ни например дали президента на федерацията ни е посрещнал добре в Париж. Отговаряме: да. Води ли ви при галите, пак да, на Пигал, отново да. А осигурил ли ни бил мацки. Скромно казваме, че не. Домакините ни са възмутени и все пак ни питат дали сме си поискали. Казваме, че не. Е тогава той не бил виновен и грешката си била изцяло наша. Като дойдели в България от сега да знаем, че ще си поискат. Накрая ни в клин ни в ръкав изтърсват: “Хубави момчета сте вие, ама слабо пиете!” Едва не паднах, ама като се замислих си беше така, след всекидневно яко влизане, вечерта не ти се пие толкова, пък и се пазиш за другия ден. Вечерта обаче им показахме какво можем. Нали ни беше последна вечеря всеки от нас се отсрами. Още повече, че на вечерята беше и споменатия по горе Луи, с най отбраните си вина. Като го попитах какво е едно от вината в тумбеста плетена бутилка той ми каза “Слънце в бутилка, марка ЗА НАЙ – ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ”. Аз изпих около три литра, а Алекси отреска бутилка мастика. Като се има предвид, че предната вечер това го правиха петима французи……. Сега аз пък ги питах дали слабо пием и те честно си признаха, “че са си създали крайно погрешно впечатление”. В 23 ч. ще трябва да се натоварим на влака за Париж. Доста пияни се изтърсваме на гарата около 40 минути по – рано. Говорим си уж тихо, но някякъв тип започва да ни наобикаля. Въпреки, че изрично бях обяснил интернационалния характер на думата педерас, Алекси изтърсва, “Кво ни обикаля тоя педерас?”. В този момент поменатото лице се доближава до нас и ни пита дали не сме българи. Шаш! Оказва се, че баща му бил пленник у нас по времето на първата световна война, оженил се за българка и много обичал България. Та човекът се радвал да види сънародници, нещо не много често (за тяхно щастие) случващо се в този край. Господинът ни кани в бистрото на гарата и остава крайно изненадан, че ние пиеме само сайдер, други представи имал той за българите. Предлага ни да го посетим за ден – два във фермата му. За съжаление не можем. Влакът идва, товарим се и до Париж спим сладко.
13.09.1982 На сутринта на гарата ни чака Декубер, кратък тур по магазините, ама толкова кратък, че не успяваме да си изхарчим валутата. После ни отвеждат на Орли. Както обикновенно мен ме изтарашват основно и без повече произшествия се качваме на самолета, който е на Ер Франс.Тук успяваме да изхарчим франковете си до сантим, дори си струва да се каже как. След стандартните покупки от масичката (парфюми и т.н.) ни остават 33 франка и петдесет сантима. В предложеният ни ценоразпис най – евтиното нещо е стек Житан – 35 франка. По-скоро с цел контакт с хубавата стюардеса (в любимата ми възраст) я питам нямат ли и нещо друго за 33.5 франка, тя ми казва, че може да ми предложи само Житан. Ама викам, че е по скъп, а тя с чяровна усмивка казва: “Е голяма работа господине 1.5 франка загуба за Ер Франс”. Каката продължи да бъде ужасно любезна, три пъти ни носи допълнително вино и т.н. За съжаление се оказа, че самолетът няма да преспива в София, иначе и тримата бяхме склонни да се реваншираме по подходящ начин. Впрочем самолетът е като пътнически влак. Първо кацна в Будапеща, после в Букурещ. Там се забави доста, тъй като с нас пътуваше някаква негърска военна делегация (облечена с изцяло български униформи, само вензелите различни – голям цирк), която беше официално посрещната в румънската столица. Та се позабавихме доста и в София си пристигнахме с голямо закъснение, за известно притеснение на очакващите ни. ЕХ ЧЕ БЕШЕ ГОТ!
10. 10. 82 С бай Владо – маратон на Витоша.
23-24.10. 82 Паничище – Седемте езера – Мальовица
След изпита самостоятелно се прави чудесна разходка из Рила. (т.з) Галя Колева, Вилиан Ошанов, Георги Марков
31. 10. 82 Алпийска на Лакатник
Състав: от събота – Мара и Стефан Хаджанастасов, от неделя Мартин-синът на Мими, Валя, Ани Василева, Ани Бодурова, Румито, Боряна, Вера, Митко, Краси, Сашо, Галя, Недялко.
Запознаване с новата система.
14. 11. 82 с.Боснек
Състав: от събота – Мара, Марио/които са имали литературно четене на “Как станах хайдутин”/, Добри, Нед, Ани и още едно маце, които са правили опит да преспят на открито, Юли, който се прибира в неделя, Мартин (на Мими Грънчарова) и аз.
Целта на Мара, Марио и Юлиан е да затворят тесняка на Лида с цел ограничаване достъпа до новите части – успешно се справят. На следващия ден с Нед и Мартин влизаме до Уринарника, на излизане води Нед. Към 12,30 започва копаене на една дупчица близо да Лисицата. Изкопава се 2м, след което Мартин се завира и докладва, че има още. В крайна сметка – 7м пещера с около 4м денивелация.
21. 11. 82 Духлата
Експедиция чисти пещери. Огромна навалица, чисти се пещерата и се свършва се бая работа. Отива се и до Попов извор. Вж. материалите в. “Ехо” Емблемата е на Марио Стоянов.
28.11.82 Седемте престола- Своге
Състав: аз Цел: ангажиране места за Нова година.
Тръгвам от спирка Пролет в 10, в 12 съм на манастира, който вече не е за нас, в смисъл ,че е зает от други. От там прeз баира ” след загубване” попадам на ловци, които ме напътват до Лосков дол, хапвам в кръчмата и без инциденти се прибирам в София.
Докладза работата на клуба в периода ноември 1981 – ноември 1982
Другари, ето, че отново сме в края на спалеоложката година, края на 24-тата година на нашия клуб. За някои тя ще остави добри спомени, за други – лоши, сигурно ще има и такива, които с нищо няма да я запомнят. Така или иначе измина още една изпълнена с работа, с успехи и неуспехи година. Когато в края на 1981 година новото бюро на клуба започна работата си пред него стояха две основни задачи:
1-подобряване организационното състояние на клуба
2- повишаване качеството на спалеоложката работа
Ето защо в доклада ще разглеждаме дейностите на клуба в светлината на разрешаването на тези въпроси.
I. Организационно състояние на клуба.
През изминалата година бюрота на клуба беше в състав: председател – Христо Делчев, секретар – Петко Съйнов и членове: Вилиан Ошанов, Елена Андреева и Димитър Шекерджиев.
Особенно внимание през изминалата година беше обърнато на подготвянето на нови пещерняци. Особенно внимание беше обърнато, тъй като определено се забелязваше застаряване на клуба и тенденция към напълно изчезване на студентите в него. За съжаление донякъде, поради слаба пропаганда, донякъде поради некачествено водене на занятията, донякъде поради други причини редовният есенен курс на клуба се провали. Това наложи да се формира и проведе извънреден пролетен курс. Този път агитацията беше добра, интересни или поне привличащи вниманието обяви бяха поставени в почти всички вузове, а също и в някои средни училища. Последното беше направено от съображения за привличане на пещерняци още от предстудентска възраст и беше продиктувано от опита на други софийски клубове, които набирайки курсистите си основно от училищата на практика вече имат, не по-малко основание от нас да се наричат “студентски”. Програмата за занятията беше разработена въз основа на програмата спусната от БФПД. В провеждането на курса взеха участие почти всички инструктори от клуба, както и някои от най-добрите пещерняци. Бюрото изказва особенна благодарност на Алексей Бендерев за активната му работа, за по-доброто протичане на курса. В програмата за занятия бяха включени: една двудневна и една тридневна практика, които преминаха успешно и с не много отсъствуващи. В крайна сметка успешно завършиха курса 30 души, което само по себе си е добро постижение. Бюрото на клуба дава добра оценка на проведения курс и смята за полезно бъдещите курсове да се ползуват от неговия полезен опит, а именно:
1. Курсът да се провежда от първата седмица на март до 24 май, като към 20 февруари се създаде пълна готовност за започването му.
2. Програмата на курса да бъде разработвана на базата на програмите на БФПД от членове на инструкторския колегиум. Последното беше основна слабост на изминалия курс.
3. И в бъдеще в курса да бъдат привличани ученици от средните училища, като разбира се в него пак преобладават студенти.
Новото попълнение доведе до положителни промени в социалния и възрастов състав на клуба – от 80 члена – 19 са студенти, 12 са преподаватели и научни работници, 23 са специалисти с висше образование, 17 са работници и служещи, 8 са ученици + 1 военен – 46 мъже и 33 жени. Средната възрастна клуба е 27 години.
Бяха положени и усилия за подобряване на организационното състояние на клуба като цяло. Може да се каже, че е станало практика провеждането на организирани събрания на всеки 3-4 месеца, на които освен отчет за дейността през изминалия период се набелязват и основните задачи за слеващия. Има обаче още многода се желае при провеждането на тез събрания те все още не са станали място за откровен разговор по проблемите на клуба. За това определена отговорност носи бюрото на клуба, което беше може би най-слабото му звено. Дали защото беше изградено от различни характери, дали поради слабата работа на секретаря, то дълго не можа да се сработи и да заработи като колектив. Нещо повече през месец май съставът му напусна В. Ошанов. И преди и след неговото напускане бюрото рядко се събираше в пълен състав. На практика твърде често важни решения се взимаха само от трима от членовете на бюрото. Секретарят на клуба твърде често се заемаше с голям брой задачи, като понякога надценяваше своите и подценяваше или не се доверяваше на възможностите на колегите си. В много случаи това водеше до претоварването му и до щурмовщина в работата на цялото бюро.
Изхождайки от опита си през изминалата година, бюрото предлага:
1.За в бъдеще да се засили колективния момент в ръководството на клуба.
а/ чрез провеждане на заседания на бюрото 2 пъти месечно или поне везнъж на 3 седмици.
б/ чрез разширяване кръга на разглежданите на организационното събрание въпроси.
2. Все със същата цел, както и с цел повишаване представителността, и работоспособноста на бюрото предлагаме в него да бъдат ключени още 3-ма души.
3. За да бъде създаден или по-точно възстановен инструкторския колегиум, който ще има за задачада оказва помощ и да дава съвети по широк кръг въпроси. Инструкторския колегиум или поне по 3 негови представители да провеждат поне веднъж на два месецасъваместно заседание с бюрото на клуба .В заключение на този раздел от доклада бюрото на СПК “Академик”, определя организационното състояние на клуба като добро, като изключва от тази оценка състоянието на бюрото.
Основните задачи в организационно отношение през следващата година ще бъдат:
1. Продължаване на подмладяването на клуба, като студентите в него достигнат 30 %, от членския състав.
2. Подобряване организацията на сбирките в сряда, като важно място за повишаване на квалификацията и спелеоложката култура на членовете на СПК.
3. Решително подобряване работата на бюрото.
II. Учебно спортна работа
В същност за част от учебно-спортната работа вече стана дума, когато разглеждахме подготовката и провеждането на курса. С това обаче, почти се изчерпват нашите успехи в тази област. Може би някаква обективна причина имаше – почти 3 месеца клубът на практика беше без учебно-спортен инструктор, това обаче може да бъде само някакво оправдание, а не обяснение за нашите неуспехи в учебно-спортната работа. На практика в тази област през годината се работи епизодично и недостатъчна сериозно. За спортанта и научната подготовка се разчиташе главно, да не кажем единствено на експедициите. До днешна дата през тази година, като изключим занятията на курса са проведени само 4 алпийски тренировки, не са малко пещерняците, които през изминалата година изобщо не са работили на отвес. Този факт сам по себе си е неприятен, но още по неприятно е, че макар и неласно се прокарваше мнението, че алпийските тренировки са необходими само на младите хора, не по-малко опасно беше и пренебрежението към общо-физическата подготовка /ОФП/. Не е никак чудно, че при това положение изминалата година ще остане в историята на клуба с един незапомнен провал – последното място на зоновите технически прегледи. Значителна вина за това има почти целия клуб- особеннопо старите кадри, които масово отказаха да участвуват в прегледите. четири дена преди самото мероприятие техническият ръководител на нашия отбор Ф.Филипов реши да не участвува в него, а да заеме поста гл. ръководител на прегледите. Най – голяма е обаче вината на бюрото на клуба, което не можа да подсигури резерви за едно толкова сериозно мероприятие. И въпреки, че не го признаваме, на по-голяма част от нас този провал направи не само силно впечатление. Макар не бързо, но настойчиво започна вземане на мерки за повишаване общото- подчертавам общото ниво на спортно-техническата подготовка. На първо място се обърна внимание на масовостта на учебно-спортната работа и може би вече имаме успехи особенно сред по-младите пещерняци. Започнаха и системно да се вземат мерки по подобряването на ОФП. Беше осигурено ползуването на басейна на ВМЕИ “Ленин”, във връзка с предстоящи експедиции започнаха и тренировки по ОПФ, за които специална благодарност трябва да се изкаже на П.Нейковски. Може би тук е мястото да се отбележи, че най-после сме на път да въведеме ред и в предсъстезателните и периодични прегледи, нещо което от дълго време се подценява. В редът на скромните ни успехи в тази област са и няколко учебно-спортни прониквания в Бъндерица, в Моровица, както и в някои водни пещери в райно на Деветашкото плато. Бяха проведени и няколко похода, откоито най-добре премина и беше най масов този организиран от Н.Николов и Ю. Градинарки в Пирин. В заключение на този раздел бюрото дава незадоволителна оценка на работата на клуба в областта на учебно-спортната работа.
Бюрото си поставя за задача през следващата година:
1. Учебно-спортния и бюрото да изработят програма за работата, в която освен алпийски тренировки и спортни прониквания в пещери, да бъдат предвидени лекции за повишаване квалификацията на пещерняците.
2. Да се затвърдят постигнатите успехи в повишаване на ОФП на членовете на клуба, в този смисъл да се проведът през следващата година поне 4 сериозни туристически похода.
3. В подготовката на учебно-спортната работа, активно да се включи инструкторския колегиум, като решенията му по тези въпроси бъсат задължителни.
III. Експедиционна дейност
В тази област услията бяха разпределени в две посоки:
1. Масовизиране на експедициите
2. Подобряване на работата преди, по време и след експедиците.Такова разпределение на усилията беше продиктувано от основните цели на нашия клуб, пред който стои основната задача, освен да подготвя отлични пещерняци, да бъде и място където студентите полезно и пълноценно да почиват, да обогатяват своите познания, клубът винаги е бил и място за много запознанства и център за обмяна на идеи, ако щете и център за патриотично възпитание. С оглед на това само в 3 експедиции през тази година беше поставено ограничение върху броя на участниците. Със задоволство констатираме, че в почти всички останали експедиции имаше масова участие. Пак с оглед масовизирането на експедиците, а и с оглед разноборазяване дейността на клуба, бяха проведени няколко експедиции в големи пещери и в известни карстови райони. За наша приятна изненада се оказа, че тези прониквания не останаха само учебно-туристически – и в Беляр и в Барките и в иначе уж завършения Деветашки район имаше достатъчно работа. През изминалата година напредък беше постигнат и по въпроса за отчитането на експедициите. И докато за 1979, 80, 81г. имаме предадени в БФПД общо 24 карти, то за периода ХI 81 ХI – 82 в главната картотека от нашия клуб са предадени 45 карти. Естествено част от тях са били правени през изминали години, но това не омаловажава този успех. Още повече, че всред предадените карти са тези на Врелото, Калица, Погрез на Барка 14.
Ще направим кратък преглед на проведените през годините експедиции.
1. Постоянно действуваща експедиция “Духлата”. През отчетния период там бяха проведени 2 тридневни експедиции и 20 едно- и дву- дневни излизания с общо 40 работни дни и 99 участници. Основната работа си остана проучването и картирането на “Духлата”. На експедиците на 1.V, бяха повторени някои хидроложки експерименти и резултатите им в известен смисъл бяха изненадващи. По време на същата експедиция беше трасирана по повърхността пещерата “Врелото”. Продължи проучването на Боснешкия карстов район, което доведе до откриване на три нови малки пещери. В много от случаите проникванията в Духлата имаха за цел и предаване на опит на младите кадри и създаване на известна приемственост в познаването на пещерата. Бюрото дава много висока оценка на работата на клуба в духленския район, като отбелязва специално много добрата работа на Г.Марков, М.Златкова, М и Е. Стоянови, Д. Шекерджиев, Петко Живков.
2. Постоянно действуващата експедиция “Големи пещери”. На 5 и 6 12. 81г. група от 4 души направи учебно-спортни прониквания в Моровица и в пещерата над извора на Златна Панега. Бюрото не счита, че работата по тази експедиция е била достатъчна, въпреки, че през годината експедициите на клуба бяха в много известни пещери. Бюрото е на мнение, че освен всичко друго тази експедиция има и голямо познавателно значение и ще и обърне по-голямо внимание през следващата година.
3. Експедиция “Бъндерица – 82” – от 12-16. 02 с гл. ръководител В. Ошанов и още 3 участници. Основна цел оборудването на пропастта за единично въже и изясняване на дънния полусифон. В общи линии експедицията свърши работа и бюрото и дава много добра оценка.
4. Експедцията “8-ми март” – от 5-9. 03 с 8 участнички от нашия клуб. Основна задача – проучване на района около с. Превала и уточняване на някои стари карти. Резултати – 9 карти на пещери и добро запознаване с района. Бюрото отбелязва, че освен добра органзация по време на експедицията бързо бяха предадени и отчети на направените карти. Експедицията по наша преценка напълно заслужава отлична оценка.
5. Експедиция “Барките” – 21-24 V в едноименния район в Западна Стара планина. Гл. ръководител Г. Марков и 16 участници. По време на експедицията бяха картирани Барка 14 и 17, както и още една малка пропаст в района. На практика беше достигнато дъното на Б 14. Беше проникнато до дъното на Беляр и започна разбиването на дънния “тесняк”. Все още обаче не е предаден отчет, както и две карти за което отговорност носят П.Съйнов и Ю. Градинарски. Независимо от това предвид добрата организация и отчетената работа, бюрото дава много добра оценка на експедицията.
6. Експедиция”Беляр” – 12, 13. 06. 82, гл. ръководител Г.Марков, 18 участници. Основна задача – разбиването на дънният тесняк в пропастта. Основната задача беше добре изпълнена – след разбиването на дънния тесняк щурмовата група прибавя още 8 метра към денивелацията на Беляр. Трябва да се отбележи упоритостта на група в състав М. Златкова, Н. Филипова и Недялка Атанасов, които свалиха до дъното 4 метров кол, нещо което за познаващите Беляр е сериозно постижение. Като слебост може да се посочи ненужното нощно проникване на част от хората, което ги направи практически нетрудосбособни през втория ден. Общо добра оценка на експедицията.
7. Разузнавателни обходи района на с. Добровино – Ю. Пирин и на с. Брежани в северен Пирин. В продължение на 2 съботи и недели общо 11 човека под ръководството на Ив. Личков, направиха едно общо взето безплодно проучване на споменатите райони. Въпреки отрицателниярезултат бюрото дава много добра оценка на проведеното проучване и счита, че и за в бъдеще проучвания от този род трябва да бъдат също тъй добре организирани.
8. Проникване в “Темната дупка” край с.Беренде извор. Основната задача беше да бъдат проверени заложените от преди около 16 години опити за проследяване растежа на сталактит и синтрова коара, както и запознаване с тази интересна пещера. Гл. ръководител Ал. Грозданов – 7 участници. Заложения опит за растеж на синтрова кора не можа да бъде проверен, тъй като не открихме нужната ни синтрова кора, но можахме да се уверим колко бавно нарастват сталактитите – пък били те и цевични. За 16г забележимо нарастване нямаше. В същия ден беше посетен района на Разбоишкия манастир, където бяха картирани 2 малки пещери. Бюрото дава много добра оценка на експедицията и използува случая да благодари на БФПД за оказаната помощ при оформянето на откритите листове.
9. Експедицията Ю. Пирин 82 – 24-31. 08. гл. ръководител Ив. Личков 8 участници. Експедицията се проведе в района на с. Петрово, с. Белово и с. Голетово, като бяха проучени и набелязани за проучване 22 карстови обекта. В някои пропасти проникването бе прекратено поради липса на инвентар. За експедицията е предаден много подробен отчет. Бюрото дава отлична оценка на експедицията, като специално отбелязва работата на главния и ръководител Ив. Личков.
10. Експедиция “Деветашко плато 82″ -14-30. 08. 82 – гл. ръководител Ив. Личков. 38 участници вкл. представители на Полша, Англия и Куба.Основни задачи:- хидроложки проучвания в райони- търсене на нови пещери- учебно- спорни прониквания във водните пещери. И трите задачи бяха добре изпълнени – беше направено сериозно изследване на водите в п.”Водопада”, бяха открити 3 големи пещери с дължина на всяка над 300м и още 6 малки пропасти. Бяха направени и учебни прониквания. Особенно сме доволни, че бе осъществен тесен контакт с ръковоството на местните села, което чрез предоставения ни превоз значително повиши подвижността на групите. Необходимо е да се отбележи добрата работа на домакина – И. Величкова, която успя да се справи с непредвиденото нарастване на броя на участниците. За съжаление по време на провеждане на експедицията дисциплината не беше на ниво, не можа да се установи поне приблизителен режим, имаше шляещи се хора, допусна се да няма отделна палатка за техн. ръководител и безконтролно влизане в домакинската палатка. Имаше дори мърморковци, които си позволяваха да спорят с ръководството на експедицията. Все още не е предаден отчета на експедицията. Имайки предвид обаче постигнатите резултати бюрото дава общо добра оценка на проведената експедиция, като наред с това отбелязва крайно безотговорното отношение на К. Спасов. На практика от наши пещерняци бяха организирани и две експедиции в района на с. Горско Сливово с основна задача проучване на п.Черната пещ. Радващо е, че във втората експедиция взеха участие и представители на други софийски клубове. По време на експедициите бяха открити около 500м нови галерии. Бюрото се счита задължено да отбележи отличната работа Г. Марков, М. Стоянов и М. Златкова.
11. Участие в републикански и градски експедиции
Ще започнем с неприятия факт, че не бяха осигурени участници за градската експедиция в Деветашкото плато през м. май, факта е още по-неприятен като се има предвид, че пропуснахме възможността за предварителна работа в района на най-голямата експедиция за годината. Обективни причини естествено имаше – градската експедиция съвпадаше с нашата експедиция на Барката, а бяхме и твърде късно предупредени. Иначе клубът взе участие въ всички по-големи мероприятия на БФПД. П. Нейковски и М. Златкова взеха участие в ръководството съответно на експедицията в Котленския и Берковския Балкан. Ф. Филипов представи клуба ни на републиканската експедиция в Австрия, а П. Съйнов взе участие в групата на БФПД, която премина технически стаж във френското училище по спелеология. Представители на клуба взеха участие в огромната експедиция в Ботевград, а П. Патев беше един от отличниците на курса за стажант инструктори. Ако сумираме проведените през годината експедиции ще се окаже, че са проведени 9 многодневни експедиции и 25 едно- и дву- дневни излизания с обща продължителност 93 дена и общо 209 участници. Тук не са включени алпийските тренировки и занятия на курса и туристическите походи, както и участията в градски и републикански прояви. С това значително сме преизпълнили плана за 1982г. Използувам случаяда напомня, че на 21. ХI. в района на с.Боснек ще се проведе първият ден на експедицията чисти пещери – експедиция, която надяваме се няма да остане само “Академишка”. В края на този раздел бюрото ще даде много добра оценка на експедиционната дейнаст на клуба и счита, че постигнатите резултати са много добра основа за по-нататъшна работа. Отново обаче се прояви нашата стара слабост – организацията на експедициите да ляга върху едни и същи хора, нещо което постепенно трябва да се промени. Последната част от доклада засяга финансирането на клуба. За първи път, от както аз съм в клуба са, ни отпуснати пари за всички експедиции включени в плана. Или общо 780 лв., освен това ни бяха отпуснати и 1800лв. от СТС. В този смисъл бюрото изказва благодарност на секретаря на СТД за разбирането, което той проявяваше към нашите нужди. Другари, постарахме се в отчетния доклад да засегнем преди всички резултатите – успехите и неуспехите в нашата работа през изминалата година. По малко внимание беше обърнато на причините, които са ги породили, като се надяваме, че този въпрос ще бъде засегнат по време на разискванията по доклада. В заключение ще отбележим, че през следващата, особенно през следващата година, стоят много отговорни задачи, тъй като това ще бъде 25 годишнината на клуба. Това ще изисква още повече работа, още повече ентусиазъм, още повече отговорност.