Клубът през 1985г., видян през моите очи.

Written by Бай Петко

1985 година

Нова година – на Пробойница, появява се песента “Нямаше още никакви хора”.

Две ходения на Духлата, на едно от които слагаме врата на „Пепелянката“. На третото ходене някой беше резнал катинара и даже го беше сменил.

Едно ходене с курса на практика на Темната дупка на Лакатник.

25.02. – 5.03.1985г. Зимен лагер х.Марцганица

Първоначално: бай Владо, Буба, Юлиян, Краси, Вили, Стефчо, Андро – детето Айсберг и Руми, Митко, Къци.Допълнително пристигат още: Петко Живков, Данчо с Жан, Ина, Ели, Тошко, Ники.

Първоначално спиме в “конюшнята” по повод някакъв семинар. Още с влизането се преобличаме и спускаме Ледницата, която е безобразно екипирана. На следващия ден – почивка – лицето Къци преобува гащичките на един от нещастните ни съкафезници. Той, горкият, без да ни познава реши да ни влиза в тона и гордо обяви, че ще върши тази процедура, дори започна да я върши под одеалото си. Къци обаче му скочи и за неогов ужас наистина му ги смени, като отбеляза, че трябва да си измие краката.

Следва пускане на Иванова вода, чисто академишка (т.е. със загубване) разходка до Топчика, с опит стигане в Хралупа и ямата, Ахметьова и накрая Дружба. В нея влизаме двамата със Стефчо – влизане и излизане 2ч. От участниците в лагера на дъното, в рамките на два дни слизат 14 души. Тъкмо да разекипираме и пристига женска експедиция, която не носи никакво въже. Оставаме им системата и почват епични 12 часови спускания. Юлиянчо се пише кавалер и преспива някъде пред Дружба, ако си мисли някой, че трябва да го съжалява – лъже се. Оказа се, че е намерил къде да се топли.

(т.з) Минавам за един ден до София и отивам на Мальовица.

31. 03. 85г. Духлата.Водене на курс.

Значителна част от състава закъснява поради смяната на времето. Разхождаме се успешно, тапа ни е Крейзи и той подпира дупетата на една цигуларка и още едно дребно маце. В моята група е Сами с жена си, която се движи безумно зле. Добро впечатление прави едно маце 69 набор, което се справя, но още не знае що е клитор. А Адашът има мерак да и го обясни чрез прозвъняване. Иначе инциденти няма, прибираме се нормално.

2.04. с. Бързия. Конференция на СТД “Академик”

Мара, Тамарка, Юли, Юри, Петко, Ники, Владо и аз. Анчо дава гуша, пее се лошо и нищо интересно. Мара е без паспорт и като съмнителна й дават самостоятелна стая. Забележка на коректора: ”Кой спа в стаята на Мара?”

30.04 – 2.05.85 г. Барките.

Състав: Ал. Бендерев, Ир. Илиева, М. Златкова, Е. Василева, П. Съйнов, Т. Георгиева, П.Живков, Д. Ангелов, С. Маньова, Б. Бурин и 8 курсисти.

Група в състав: М. Златкова, Д. Ангелов, Г. Колева, П. Живков и трима курсисти проникват до калния сифон на дъното на “Беляр” с намерение да го премине. Ядец, през зимата сифона се е запълнил и работата трябва да почне от начало. Групи с ръководители Ал. Бендерев, Ир. Илиева, П. Съйнов картират “25 години Академик”.

13-14.07.85. “Водопада” и “Парниците”

Състав: Юлиан Атанасов, Ив. Пандурски, Светла Ташевска, Румяна Пандурска, Петко Съйнов, Тамара Георгиева, Мая Шевченко, Ема и Лъчо Драгомански.

Проникванията бяхя затруднени от факта, че групата имаше само една лодка. Затруднението го решавах аз, като плувах до пълната с хора лодка, после я връщах за другата група и така до безкрай. Една от задачите беше да заснемем забелязаните преди това, от Пандо, образувания, които той мислеше, че са останки от динозавър! За съжаление поменатите останки не бяха открити и съответно не бяха фотографирани. Проникването във “Водопода” отне 4 часа, а горен долен вход на “Парниците” – също четири часа. Пътувахме със старата дама и кебапчииницата на Мая.

1-4.08.85 г. Разузнаване в Пирин.

Състав: Пандо, Митко Шекерджиев, Димо Султанов и аз.

Цел – подготвяне на голямата лятна експедиция. База – х. “Яворов”.

На 2.08 правим дълъг преход по маршрута: Разложки суходол, Билото на север, слизане в Окаденски циркус. Нищо интересно.

На 3.08 стигаме до Баюви дупки. Фантастично място, имаш чувството, че си на друга планета, само камъни, сняг и води. Набелязваме място за лагера, водоизточници и няколко обекта за работа.

6-22.10.85. “Баюви дупки”.

В експедицията участват: Димитър Ангелов, техн. р-л, Андрей Дражев, Цветан Остромски, Петко Съйнов – гл. р-л, Тамара Георгиева, Иван и Румяна Пандурски, Ина Барова, Доналдина Бресковска, Димитър и Вера Шекерджиеви, Петко Живков, Евгения Василева, Галя Колева, Златко Горанов –Голдъна, Стефан Хаджианастасов, Марио Стоянов, Димо Султанов, двама русенци, чехът Ярда с една девойка.

От ляво на дясно: прави – Златко, бай Пандо, бай Петко, Ина Барова, Сашо Попов (Русе), Андрей Дражев – детето айсберг, Мадлен и Люси (Русе): клекнали – Севдалина Маньова, Тамара Георгиева, Димо Султанов.

Баюви дупки си оставаше най – слабо проучения циркус в северен Пирин. До този момент в района, но не с лагер в него, бяха работили една академишка и една републиканска експедиция. Целите на експедицията бяха:

1. Цялостно проучване на района

2. Картиране на навооткритите обекти

3. Изработване на теодолитно кроки в М 1:50004.

Създаване и затвърдяване на експедиционен опит. Чрез писма от министерството на горите и КОПС , дирекцията на парка ни разреши бивакуване в района. Не малка роля за разрешението изигра и доброто ни представяне при предни експедиции, в смисъл, че не личеше къде сме бивакували.

Багажът беше изнесен с камион до х.”Яворов” и от там, на гръб, до мястото на лагера. Това беше един от трудните етапи, тъй като се налагаше преодоляване на денивелация от около 700м. в твърде труден терен. Експедицията започна работа на 8.09. с подробно проучване на най – горните части на циркуса. Същият ден беше направен опит за проникване под снежната тапа на пропаст N 1, намираща се непосредствено до лагера. Няколко дневната работа не се увенча с успех, но не можем да кажем дали е била безмислена. Просто изкопахме 8 метра надолу по контакта между снега и скалата. На 9.09. Започна обилен снеговалеж, който блокира работата ни до 14 ч. на следващия ден. От там нататък времето беше благоприятно и бяха открити и картирани 14 пещери и пропасти, за 12 от които до момента нямаше никаква информация. На 15.09. започна работа по обекти N 16 и 17, в първия проникването се оказа невъзможно, а във вторият, на -30 м. ни спря малък блокаж. През следващите дни, след разчистването му и след ужасно трудно спускане, по силите само на най – фините пещерняци се достигна дълбочина 103м. Характерната морфология на пещерата – тясен вертикален “гириз”, съчетан с множество напречни ребра даде основание пропастта да бъде наречена “Челюстница”. Необходимо е да се отбележи, че експедицията работи при сравнително трудни условия. До този момент у нас не бяхме правили толкова висок лагер и вечер беше доста хладно, в продължение на дни лагера беше буквално затрупан със сняг. Допълнително бивакуването се усложняваше от факта, че поради късното лято, снежниците се бяха дръпнали на високо и водата беше на повече от час от лагера. При това започваше да тече към обяд. Работата в пещерите изискваше също повече внимание, тъй като в повечето пещери имаше повишена опасност от срутвания и каменопади. В тези не леки условия всички пещерняци се представиха добре, нямаше и заболявания. Експедицията изцяло изпълни задачите си, “Челюстница”, завърши по чудесен начин списъка на добрите резултати. За в бъдеще е целесъобразно провеждане само на леки експедиции в района – 4 -5 души за минимум 4 – 5 дни. На връщане организираме посещение на Ярда в Рилския манастир. Емблемата е дело на Марио Стоянов

2-13.10. Състезание по подземно ориентиране в “Орлова чука”

Състав:аз, шеф на отбора (их начи!), Петко Живков, Атанас ×обанов, Александър Стефанов, Димитър Ангелов и Тамарка.

В съответните нива: Адаша – пети, Братока единадесети, Наско – трето, Сашо – дванадесето. Общо взето безинтересно. Русенци бяха още в стрес, от загубата на един от членовете си в румънска пещера. Абсолютно абдалска история, а толкова готино лице…..

Доклад за работата на СПК “Академик” през 1985 г.

Учебно-спортна дейност.

Веднага трябва да отбележим, че ако в някакъв вид дейност клубът ни направи сериозна крачка напред, то това е именно учебно-спортната ни работа. В центъра на този напредък бяхме поставили отделението за високо спортно майсторство и конкретно работата на Ясен Божинов. За първи път от няколко години отделението функционира пълноценно, провеждаха се редовно теоретически и практически занятия, вследствие на което част от пещерняците на нашия клуб подобриха значително своите познания свързани с проникването в пропастни пещери, картиране, добиха представа за провеждане на спасителни акции на пострадалите в пещерите. Особено активно работи отделението в началото на годината, когато беше проникнато в пропастите : ‘’ Панчови грамади’’ /двама достигнали дъно/, ‘’Яворец’’ /четири души достигнали дъно/, ‘’Пукуя’’ /девет души до дъното/, ‘’Хайдушката’’ /седем достигнали дъното/, ‘’Партизанската’’ /шест души до дъното/. Седем пещерняци от нашия клуб достигнаха до -310 м. в ‘’Ямата’’ на Кипилово. На два пъти, с тренировъчна цел, бяха посетени големи водни пещери – ‘’Парниците’’, ‘’Водопада’’, ‘’Понор’’. Сериозен успех в нашата учебно-спортна работа беше и проведеният зимен лагер на х.Марциганица, където имахме чудесни условия за работа и почивка. В пещерите в района се проникваше практически всеки ден, а всяка вечер се даваше отчет за проникванията. Дисциплината беше на добро ниво. Резултатите от лагера – в него участваха шестнадесет души, беше проникването в пещерите ‘’Топчика’’, ‘’Хралупа’’, ‘’Ямата’’, в пропастите ‘’Ледницата’’ /единадесет души/, ‘’Иванова вода’’ /четиринадесет души/, ‘’Ахметьовата’’. Голямо постижение беше спускането на четиринадесет души от клуба на дъното на пропаста ‘’Дружба’’ – най – големият отвес в България, където преди това бяха слизали само трима човека от нашия клуб.

Към учебно-спортната работа се отнася и провеждането на курса за значката ‘’Пещерняк’’ – за съжаление тази година курсът не беше проведен на необходимото ниво, главно поради лошата организация и това, че нямаше определен човек, който да се заеме сериозно с тази дейност. Необходимо е да се вземат мерки в тази насока, тъй като има всички изгледи неудачите да се повторят и на тазгодишния курс, който иначе започна много добре.

Какво бихме могли да отбележим в края на раздела за учебно-спортната ни работа. Рязко подобряване – проникване на много повече хора в много повече пропасти с чисто тренировъчна цел.

Експедиционна дейност.

1. Постоянно дейстаща експедиция ‘’Боснек’’ – 15 едно- и двудневни експедиции с общо 40 участници, – 2 многодневни експедиции с общо 40 участници. Продължи проучването на пещерата ‘’Духлата’’ – картирани са още около 100 метра нови галерии и са прекартирани с по-голяма точност някои участъци от ‘’Новите части’’. Продължава търсенето на нови галерии. Беше проверена денивелацията от стария вход до реката при ‘’Рибката’’ /49/ метра с хидронивелир.Продължава проучването на пещерата ‘’ППД’’, в която все още не сме достигнали дъно. Започнахме работа на два нови обекта – ‘’ТТМ’’ над ‘’Попов извор’’ и на 500 м преди селото, където се надяваме да проникваме в нови пещери. Не бихме могли да говорим за големи успехи в района, но се надяваме, че 1985 г е била просто поредното затишие пред нови големи успехи.

2. Експедиция ‘’Орлова чука’’ – съвместна проява с русенските пещерняци в която участваха петима пещерняци от нашия клуб. В продължение на една седмица те се запознаха с пещерняците от Русе и пещерата ‘’Орлова чука’’ и направиха някои геофизични изследвания.

3. Женската експедиция тази година се проведе от 7 до 10 април в района на село Тепава. В експедицията взеха участие девет пещернячки. Те проникнаха в пропастната пещера ‘’Кънчова върпина’’. Задачата им беше да проверят дълбочината на пропастта – тази експедиция положи началото на масовото “уплитняване” на големите пещери у нас.

4. Заслужава да се отбележат упоритите атаки на изкопа ‘’ПВ’’ при гара Оплетня, където общо 13 души в продължение на пет експедиции се опитаха да проникнат.

Мария Златкова, Огнян Атанасов и Биляна Бурин на път за изкопа “ПВ”

5. На 30 април – 2 май се проведе първата за годината експедиция в района на ‘’Барките’’. Участваха деветнадесет пещерняци от нашия клуб. Беше картирана пещерата ‘’25 г. ‘’Академик’’ , дадена беше възможност на по-младите кадри от клуба да се запознаят с района. През годината бяха проведени още три експедиции в района с общо 35 участници; на първите две продължи проникването в пещерата ‘’Беляр’’, а на третата прецизно измерихме дълбочината на ‘’Барка N14’’. За наше голямо неудоволствие се оказа, че кота -400 е далеч от българския пещерняк. Със съжаление трябва да отбележим, че този факт не говори много ласкаво за нас, въпреки дългогодишната ни картировъчна практика и да наблегнем за в бъдеще на по-прецизното изпълнение на картировките ни.

Юлиан Ангелов, Недялко Атанасов, Росица Василева

6. Една твърде спретната експедиция бе проведена в района на х.Тъжа, като резултатите от тази проява не бива да се пропускат, а именно една карта и проучването на пещери в некарстов район – около река Тъжа.

7. Към познавателните експедиции можем да отнесем и проникването на шест млади пещерняци от нашия клуб в Драшанската пещера.

8. Към разузнавателните прояви бихме могли да причислим и посещенията на трима души в района на Трявна и на пет човека в района на с. Безден.

9. Особено интересни – главно поради това, че е възможно да се открие пропаст с дълбочина около 300 м. бяха 6 двудневни експедиции или по-точно копанета в района на Крива река в Понор планина. В тези прояви взеха участие 36 души. За сега изкопът е ‘’зазимен’’, но се надяваме, че това ще бъде спелео-изненадата на 1985г.

10. В центъра на експедиционната ни дейност и тази година беше голямата лятна експедиция на клуба. Тази година тя се проведе в района на ‘’Байови дупки’’ на Пирин. Може да се каже, че експедицията беше добре подготвена. Бяха събрани материалите от предишните експедиции и изследвания. Преди голямата експедиция беше проведена малка разузнаварелна, която в известна степен предопредели добрите резултати. В продължение на две седмици 21 пещерняци от клуба ни и двама представители от русенския клуб ‘’Приста’’ картираха 16 пещери, от които една с денивелация 104 м. Беше изготвено кроки на района, на което бяха нанесени проучените обекти и някои интересни цепки.

11. Участвахме с по двама представители и на двете републикански експедиции – ‘’Понор планина’’ и ‘’Златна Панега’’.

12. Пещерняци от нашия клуб участваха в благоустрояването на някои нови части в пещерата ‘’Снежанка’’.

13. Ще завършиме с една експедиция отиваща малко встрани от нашата дейност – ‘’Яйлата’85’’. Тази експедиция продължи около месец, в нея взеха участие 6 души от клуба, които съвместно с археолозите работиха в района и завършиха начинанието ни в района от предишните години.

Научна дейност

1. Бяха изготвени два хидронивелира от К.Бурин за прецизно измерване на денивелацията в пещерите.

2. Проведени бяха геофизични измервания в пещерата ‘’Орлова чука’’, над пещерата ‘’Снежанка’’ – гр. Пещера и над Попов извор в района на с. Боснек.

3. Членове на клуба участвуваха и в подготовката и работата на международната школа по спелеология – х.Леденика, Врачански окръг.

Организационно състояние на клуба.

Към 10.01.86г. клубът наброява 66 членове, от тях студенти – 18, специалисти свисше образование – 32, работници и служещи – 12, ученици – 4.

За съжаление според нас организационното състояние на клуба, което започна да става обезпокоително преди повече от година, вече става тревожно. Основната проява на това е забележимите промяна в клубното съзнание, създавано в продължение на почти тридесет години. Какво имаме предвид говорейки за клубно съзнание.

1. Клубните членове винаги трябва да се чувстват членове на клуба, а не лица, които могат да работят или да се дистанцират от него, в зависимост от обстоятелствата или настроенията си. Иначе казано, успехите на клуба би трябвало да бъдат успехи на всички нас, същото важи и за неуспехите. А ако има между нас лица, които с нищо не допринасят за клуба, то пак наша си е вината, че ги търпим.

2. Клубът е клуб за всички свои членове, и за отличните прониквачи, и за добрите картировачи, и за добрите организатори, и за тези, които създават уюта около лагерния огън, и за тези които вече по – рядко излизат с нас, но са ни безкрайно полезни със своя опит, със съветите си, с хумора си, ако щете. Защото подценяването на която и да е от тези дейности би ни нанесло непоправими вреди, защото пещерното дело е именно дело. Не ни се ще да цитираме дядо Вазов, за това как се прави истинско дело.

3. Клубното съзнание предполага уважение към структурите на клуба, към събранието, към бюрото. За съжаление, вече почти година това далеч не е така. Създава се гледище, застъпвано от доста хора, (но никога дори не е предлагано за обсъждане на събрание) за силно намаляване ролята на бюрото, с оглед засилване на демократизма. Като, че ли бюрото на клуба се е окопало във “властта” и не може да бъде сменено на всяко организационно събрание. Предлага се и конкретно решение. Да има нещо, което формално да се нарича бюро, да се състои от трима души и дейността им, забележете “да се зачита”. Това т. нар. бюро ще трябва да “провежда”, решенията на изборен актив от 15 – 20 души. Т.е нашият все пак малък клуб да се ръководи от нещо като двукамарен парламент. При това правата на горната камара са свързани само с контактуването с влакнодайните и маслодайни организации и доставянето на споменатите благинки. Неуважението към бюрото стига до там, че М.Златкова, публично заявява, че решенията на бюрото могат да се изпълняват, а могат и да не се изпълняват, като второто не е свързано нито с обяснение, нито с негативни последици. И ако това го прави нашата най – добра пещернячка, какво маже да се очаква от някое по – младо лице. Естествено, че основна вина за горното състояние носи бюрото на клуба. Естествено е, че не само то е виновно. Нещата са твърде деликатни и разнищването им нито ще е приятно, нито ще доведе до обективна полза. За това ще преминем конкретно към предложението си за излизане от това състояние, а то е логично и беше направено от секретаря още миналата година, но тогава не беше прието, пък и Петко Съйнов не беше достатъчно далновиден за да го отстоява до край. Става дума за смяна на настоящото бюро и особено на секретаря на клуба. Такава промяна е необходима и поради факта, че в продължение на повече от четири години беше провеждано относително еднообразно по стил и метод ръководство. Далеч не искаме да се самооплюваме и да подценяваме резултатите от нашата работа – напротив. Но след четири години си е направо задължително някой, с нов ентусиазъм, с нови сили да направи нещо повече, да отиде още напред. Ние не се надяваме, ние сме уверени, че затруднеията са временни, че новото ръководство бързо ще се справи с тях и искрено си пожелаваме нови успехи през 1986 г.

Бюрото на клуба работи в състав: Христо Делчев – председател, Петко Съйнов – секретар и членове: Никола Николов, Павел Патев, Иван Пандурски, Стефан Шанов, Юлиан Атанасов, Атанас Чобанов, Александър Стрезов и  Мария Чомарова