ИСТОРИЯТА Е БЕЗКРАЙНА,СПЕЛЕОЛОГИЯТА Е ИНТЕРЕСНА,
ИСТОРИЯТА НА СПЕЛЕОЛОГИЯТА
Е БЕЗКРАЙНО ИНТЕРЕСНА
ВЪВЕДЕНИЕ
На въпроса какво е това спелеолог се водят пространни спорове. Най – разпространеното, но от това не следва, че е най-правилното – е мнението, че спелеологът е серсемин.
На това определение липсва конкретност; серсемите биват няколко десетки вида, а именно: туристи, алпинисти, алтруисти, цеденевисти, тапа – серсеми, топка – серсеми и свързаните с тях гърло-серсеми, радиолюбители, фотолюбители, защитници – природолюбители, кантианци, неохегелианци и вегетарианци.
А пещерняците са един по-особен тип серсеми, а именно този, който се занимава със спелеология. Единственото пълно, научно точно и конкретно определение на спелеологията е следното: Спелеологията е въвиране на организма – долни крайници, горни крайници, глава и други членове в цепки, дупки и пропасти, явно затова не предназначени.
След тия уводни бележки по-конкретно за клуба. Клубът се състои от следните елементи:
Председател – доц. А.Ангелов – служи за авторитет
Секретар – П.Попов – служи за връзка с млекодайните и влакнодайни организации от рода СТД „Академик“
Завеждащ учебно – спортната дейност – Пашо – служи за пример, и
членовете, които служат за кодош на умствените и душевни инвалиди и са истински уважавани от хубавите хора. В нашия клуб кодошите се сипят като из провален рог на изобилието. Само не зяпай, а записвай……. следват няколко зрънца от Котленската експедиция.
Денят на пристигането не се характеризираше с нищо, освен с радиотелефонния разговор между Сашо и Пашо с помощта на празен млекарски гюм – а именно:
Сашо вика – не виждам никаква каруца-а-а, а Пашо обърна нагоре дулото на един гюм и крещи в него: вземи очилата на баба си-и-и.
Вечерта лагерът беше открит с вдигането на българския стяг от Малкия Сашко с мръсните уста, получил за родолюбието си титлата „Българисимус“ и Станка. Парада командваше Найден с войнишко кепе, а го приемаше Пашо с генералски вид. Клубът викаше нестроево „здраве желаем“, ревеше силно „ура“и пееше „Цар Симеон“. Другият ден беше ознаменуван със строенето на нужник. След като др. Главен ръководител Панайот Нейковски разясни аргументирано нуждата от нужник, Сашо, летописеца и Светла отидоха да го превъплътят в стени от папрат, яма и клечало от прясно насечени пръти. При това, при определяне размерите на клечалото и ямата се явиха два подхода:
а. да се измери обема на наличните продукти, той да се умножи по съответния интегрален коефициент на олайняване и така да се определи нужният обем.
б. да се изчисли обема на едно лайно и се умножи по 15 дни, по 16 човека и по едно човеколайно на ден.
Ако предвиденият обем не стигне, предложи се да се издадат само по 10 купона за употреба на нужника на човек, като се разреши тяхната покупко-продажба.
В такива полезни разговори нужника беше привършен и в този момент се появи главният ръководител инж. Панайот Нейковски. Беше поканен спонтанно да открие новото съоръжение. Той прие и под звуците на марша „Панайот отива да пикае“ влезе. Пълна тишина предшестваше началото на оптимистичното шуртене, което откри нова страница в санитарното настояще и бъдеще на този район. Мощно „ура“ разтърси буките на дебрестия Балкан. С вълнение си помислих, че първата каменна брадва бележи началото на човешката техника, първата запомнена звезда – началото на човешката наука, а първият построен нужник – началото на човешката цивилизация.
В последствие тази славна постройка, единствена може би в страната беше украсена с подходящи лозунги отвън: „яж малко, за да не идваш често“, а отвътре – „гъз глава затрива“.
Следващите дни бяха на големия щурм на „Леденика“. Кодоши много, но кой да ги помни. Един колекционер на псувни, попаднал там по това време би изпаднал в див възторг. Едно наблюдение показва, че в пещерата Сашо без Цецо е като дупе без гащи, защото Сашо и Цецо са като дупе и гащи. Но да прекъснем тези фекалийни излияния с малко от раздел:
ПЕЩЕРНО ТВОРЧЕСТВО:
ПЕСНИ:
1. Посъбрал е Сашо 16 серсема /всеки куплет по два пъти/
2. Па се чуди Сашокак да ги нахрани.
3. Па отиде Сашо в своята палатка.
4. Па улови Сашоедна тлъста мишка.
5. Па си свари Сашотри казана манджа.
6. Па нахрани Сашов сичките серсеми.
На 17-того юлия героичное болгарское серсемство чествуваше победата в „Леденика“. Тържествената вечер беше благословена от ноегово безподобие Отец Пещерентий, както се следуе. Най – напреде безподобния отец повергна во паника вси грешни души, чрез своето появление. Биде облечен во царские одеяния от женская нощница на дребние цветчета. Изпод нея се подаваха отчеви възлести прасци, обути во чорапи тук-таме с червена сърма закърпени. На глава си пребезподобний отец носеше малка кандилница со иерусалимски ацетилен, що пръскаше блага воня. И който го зърнеше во страх се кръстеше и шъптеше: „Боже, Боже, защо не съм се записал още безбожник“. А Отец Пещерентий като отрони няколко благи слова, извади консервата с комката и хвана да комква. А комкваше безподобний Отец с една дървена лъжица която експедиционният Летописец си беше издялал от дърво глогово и която служеше за благоговеен присмех. И комкваше светия Отец не с кръвта Господня, която се беше свършила отдавна, а с пикочта Господня, от която имаше още, ако и да се беше вкиснала. И всеки, който вкусваше комката, напълваха му се очите със сълзи на умиление, възплюваше я и си спомняше Светото Евангелие, а именно онзи стих дето подканя „дайте ни го, дайте ни го да го разпнеме-е-е ….. Ами-и-ин“.
На 19 юли 1964 г сл.н.е., в 09 ч /33 мин. източно европейско време – 07 ч/ 33 мин, ГМТ – к.т.н. / кофти технически началник/ Цветан Личков /известен на служителите на Радио София като Цветан Аврамов/ произнесе първата псувня под сводовета на обекта „Академик“. С това започна комплексното изучаване на цитираната нова карстова форма. Най-напред изследването придоби биологичен аспект. Установи се, че субстратът /екстрементус вониалис Алексиси/ е отлична примамка за троглобионти и троглоксенти от редица систематични категории, а също така и за техните ларви, и значително по-малко привлича троглофили, включително и подвида Хомо сапиенс спелакус серсемикус. Продължавайки на същото, а дори и на по-ниско ниво, научните изследвания се прехвърлиха в областта на гравитацията. Бе разрешен в положителен смисъл въпросът с нейното съществуване на дълбочина под 100 м, по експериментален път, а именно: свободно падане на запален фенер от 499 см в карстов синтър с дълбочина 760 мм живачен стълб. При това фенерът продължи да свети, което ст.н.с. серсемин инж.Панайот Нейковски прокоментира на майка. Начеващият, но надежден експериментатор Жоро Г. /виж Български тълковен речник от Найден Геров, буква – г, т.I, стр.266 ляво/ повтори поменатия експеримент още два пъти при различни условия на височина и ………………….. При това бе установено, че в 100% от изследваните случаи фенерът не винаги след това продължава да свети. Отбелязано бе, че тогава святкат очите на съответните притежатели на фенерите. След това в научните изследвания се включи и научният ръководител на експедицията с остроумно поставения експеримент по нахлупване на текстолитова стандартна каска N41 отдолу нагоре. Идеята на опита бе проста. Заклещва се каската в тясна цепка и се опъва притежателят й отдолу нагоре с помощта на въже 12 мм. Силата на опъване се прилага последователно равна на … При това бяха констатирани отклонения от III закон на динамиката, който придоби следната формулировка /Закон на Клим/ :
„Независимо от това, дали една каска се притиска с дадена сила отгоре надолу или със същата сила отдолу нагоре, тя се нахлупва до едно и също място.“
Считаме, че настоящият труд ще внесе своя принос в бурно развиващата се нова наука „КОДОШНЕТИКА“.
Кл.Иванов, Ал.Попов Изпратено в редакцията на Кодошника на 25 юли 1964 г. Цитираната литература не беше намерена.
НЯКОИ АФОРИЗМИ В СТИЛА НА ФАДЕЙ ПРУДКОВ – СИН
Едва ли е нужно да казвам това, че и пещернякът си има глава.
Не съм борец за мир и социализъм щом по стълба не по правилата слизам.
Не отивай на Елата с голямата лопата.
На приказки който е непоносим, не е той кой да е, но е Сим.
Не мигай на едро като бит, но на време се снабдявай с карбид!
Благословени нека пак са измислилите петромакса.
Който иска в леглото си да мре нека в пропасти дълбоки се не вре.
Главата ти ще стане на соленка ако улавяш с две ръце една степенка! (Защото Пашо ще ти трие сол на главата).
Хлебарят се нарича фурнаджия Панайот се нарича махнаджия.
Пройно не е нито дълъг, нито къс и си има обширничък …… калпак*. Авторът съжалява,че не можа да намери по-подходяща рима.
Ако видиш тихи ангели …..знай – с тях е малкият Сом.
И накрая ще кажа, че много се минава онзи който бърка в меда и си трие ръцете о панталоните.
И пак пещерняшки фолклор с още две песни:
- През гора вървяха , през гора вървяхашестнайсет серсемас Панайот Войвода.
- Войводата беше, войводата беше страшен темерутин, серт като подлютен.
3.Байрактар им беше, байрактар им беше Сашо домакина, дет ги всички мина.
4.Серсемите викат, серсемите викат гората люлеят и на гората пеят.
5.Горо ле зелена, горо ле зелена ти вода студенадай ни да ядеме.
6.Гората отвръща, гората отвръщатрайте бе серсеми, че банкет ще има.
1.Елате иманяри, да ви разкажа нещо,да ви разкажа нещоза златото зловещо.
2.В злостенските дупки, дълбоки, предълбоки зарито е имане от дядо ви Вълчана.
3.В пропастите страшнище слезете догдето, ще слезете догдетоне хване ви шубето.
4.Чевътре ви очакват на поп Мартин павура, на поп Мартин павура и на Вълчана ……………
През м.август 1964 г, клубните тапа-серсеми тръгнаха за Европа. Те бяха: всеизвестния пан Нейковски – майката на клуба /не псува в клуба на майка/, един зверетинарен лекар, физик, инженер, две майтапчийки и един съпруг.Те бяха ядрото на групата, състоящо се от: пещерняци, загубена глава в торба турнаци и един началник. Бидейки достойни чеда на великобългарския домакин Малък Сашо Велики ние не изпуснахме случая да огласим космополитичния въздух на чешките пещери със „Симеон пред Цариград“. И то по такъв начин, че ако поменатия държавен ръководител ни беше чул, тактично би нахлупил каската на ушите си. Хубаво, че поне не ни чу главният ръководител, иначе бързо би уредил да се преместим с 1500 км по-близо до Босфора. Занимание от естествено естество бе фактът на усилено отделяне на семенна течност от съответните органи на някои членове на групата. Този факт бе причина в цялата Средна Европа да не остане крокодил непребаран, с изключение само на Бърненския дракон в старото кметство. За беля контрата от цялата тази работа се стовари на плещите на Пройно Сома като 20 килограмова добавка към 38-те кг раница. Това доведе до този уравновесен човек – планински спасител и вегетарианец до такова унижение – да заплашва нечия невинна майка.
Във Високите Татри ние научихме много полезни неща – например как да се организира символично гробище с капацитет 500 почиващи. Но заваля дъжд и ни накисна лагера. Пак, който си беше късметлия, не се мина. Летописецът, например, разшири своите познания в областта на животинските науки. Явнозвероморителят бе убеден, че Летописеца е черпил познанията си по селско стопанство от популярната книжка „Ян Бибиян на Луната“, затова го обучи на следните похвати:
– как се вади конски зъб
– как се скопява мъжка крава
– как се цери трипер у катъри кой има най-дълъг инструмент /1200 мм/ , а именно Марин Дрински – магаре от ДЗС – Самоков.
Бихме могли да добавим нещо за чешките нужници, но те са добре описани от Швейк, пък и нека не претоварваме Кодошника с еднообразен материал.
РАЗДЕЛ- НЕКРОЛОЗИ
Тъй като клубният Летописец, завеждащ некролозите може пръв да се пресели в другия свят, откъдето пощата се цензурира 100%, то той реши да си свърши работата по-добре рано, отколкото никога.
С КРЪВНА ВЕСТ
С изгнили от скръб сърца и далаци съобщаваме на всички серсеми, че обичният ни
ПАНАЙОТ НЕЙКОВСКИ
се помина, разкъсан от разяреното животно, когато искаше да покаже на тореадора как се лови бик – а именно, като му се вържат рогата на рифов възел с осигурителни възелчета накрая. Покойника бе известен с мекия си нрав, с благия си език и с това, че и на мравката път не даваше преди да я поучи на нещо.
Не знаем душата му къде ще иде, в ада или в рая, но където и да иде, Господ да им е на помощ.
ШУМНА ВЕСТ
Въобщаваме на всички живи и умрели, великоезичния
СИМЕОН ПОПОВ
биде смазан на скалата от камъни, съборени от трептения на въздуха от звукова честота , изхождащи от аналния отвор на споменатия пострадал. Боже, задръж го в чистилището инак ще научи и ангелите и дяволите да бъбрят и светът ще стане гигантска каменотрошачка. Тогава Господ да ни е на помощ.
СТРАШНА ВЕСТ
Управлението на поддържане и проучване на Софийските гробища с основателно прискърбие съобщава за драматичната кончина на
ПРОЙНО СОМОВ
майстор-копач VII разряд
Смъртта настъпи следствие неумереност. Покойния беше вегетарианец и веднъж опитал топла свинска пържола, подправена с лютеница, зрял боб и кисели краставички и така му хареса, че нагълтал наведнъж: слон, хамелеон, две камили, крава с теле, псе и едно попово прасе.Тленните останки ще бъдат изложени в Софийската зоологическа градина. От опечалените
ПОУЧИТЕЛНА ВЕСТ
Със спуснати в знак на траур знамена, съобщаваме за радост на всички гърци, турци, лунаги, татантоги и пр., че Българисимус
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗДАНОВ
почина в страшни гърчове от лош сън. Най-напред той просънува, че е свръхбрачен праправнук по прабабина линия на африканския владетел Туто Муто Ха Сега Па Тики Така, единствен законен собственик на прочутия диамант Коф-ти-Пор. Неуспяла да отшуми потта от този кошмар – ето, че бе повърнат в друг – че е станал домакин на Съдебната палата. И накрая – ужасът, който не можа да преживее: че границата на България минава отсам, а не отвъд Малкия Магеланов облак, а Александър Грозданов е назначен за главен инспектор на Гранични войски. На погребението, което ще стане на държавни разноски, ще проечи химнът „Цар Симеон пред Голямата мечка“.
СМЕШНА ВЕСТ
С надути от смях бузи едвам смогваме да съобщим, че главният кодошник на клуба
КЛИМЕНТ БУРИН
умря от смях над собствените си кодоши. Покойният искаше много, без да знае какво, заемаше се с много неща, без да знае защо и всички го минаваха, без да знае как.
СЪН БЕЗ ЗАЯВКА
Легнах да спя без заявка до Републиканската комисия по сънно-почивно дело и бях наказан. Сънувах кошмари. Моят приятел Пройно Сома преял суров боб от херметическа тенджера и пърди, та се тресе. Но преди да пръдне вади един лист, поглежда го и го подрежда в папка. „Това са заявките“ – обяснява ми – „има строг регламент. Само пръдня до един егр /т.е. по чорап/ може да се пуска произволно. От 1 ерг до 1 джаул се пуска заявка до Гръмкия клуб „Рачко Пръдлето“. Пръдни от 1 до 100 джаула се заявяват до Градската комисия по гръмко дело, а до 1 киловатджаул – до РКГД „.
И все пак моят приятел намира сили да се пошегува – „Добре е, „- рече ми той – “ че пръднята ми не е с тротилов еквивалент 100 мегатона. Тогава би трябвало да пращам заявка до Съвета за сигурност при ООН .“
Като рече това той се стопи в небитието, за да отстъпи място на нашия любим вожд Панайот Нейковски на фона на нощния силует на Златна Прага. Беше го погнала скороклекницата и той проформа, както подобава на истинско съновидение се скри в някаква градинка, посветена на един християнски великомученик. След малко оттам долетя шум като че ли се изсипва рядко кисело мляко. В същия момент долетяха някакви ангели от горестоящите инстанции да анкетират случая. Оказа се, че в бързането Панайот не се беше снабдил със заявка. Наказаха го с трикратно лишаване от подобни прояви. Събудих се изпотен. Помислих си, че ако продължава така скоро некролозите ще започват с думите: С разбити от скръб сърца съобщаваме, че пещерисимус ХАЙВАН КОЛЬО подаде последната си заявка при опит да се завре дето не му бе мястото ………. и т.н. Или ако някой се откачи от въжето без заявка, то ще виси между небето и земята, докато един приятел не се смили и не напише: Заявявам от името на АХМАК ДОНЬО падане IV -та категория с прилично погребение. Инвентар 50 м, отвес Iво качество, скъсано въже 13 м и камара остри камъни, калибър 300. Ръководител на проявата Симо Друсана. Дано сме живи да не доживеем такива неща.
СТРАСТНА СЕДМИЦА В РОДОПИТЕ
Летописецът, Цецо, Тико, Петьо и Дида Капията. Разпети Петък ни завари на спирка Хвойна. Вместо Христос на кръста, на гърба на всеки от нас беше разпнат по един самар с тегло от 25 кг нагоре /моят беше 16 кг, но имах и 10 л бензин на ръка, та ръцете ми се разтегнаха като на гибон/. Жадувахме съчувствие. Първата жертва беше един капитан от КАТ. Дида му се примоли. Той погледна кротко, обърна колата и побягна с непозволена скорост назад към Смолян. Понесохме самарите си с евангелско смирение. Но понеже на разпети петък няма Господ, дяволът ни помогна. Един майор от милицията ни качи на „газка“. Вози ни 2 км и ни свали. Обеща ни камион 2.5 т. Плъзнахме да закусим с киселец. Ние с Цецо вдигнахме задниците по високо от главите и работата тръгна. Петьо беше по-сложен. Носеше по едно листо киселец за сравнение и го налагаше върху листата на всеки срещнат растителен вид. Въпреки това, за разлика от другите, той закуси гювеч-зарзават. Дойде камионът и ни откара в Орехово. Там веднага кацнахме на кодошите на един зевзек шофьор. Изглежда, в това село който е тарикат го правят шофьор. Та и него. Нарече куфалниците ни църкви. А моята – цял манастир. Може би това му хрумна като видя, че Тико носи цял иконостас на шапката си. Колчем зинехме да му върнем кодошите поглеждахме камарата раници и млъквахме. По-добре осмян да се возиш, отколкото отмъстен да махаш пеш. И пак, и пак, се повозихме. Затова последните 4 км до хижа „Персенк“ ни се сториха Танталови мъки.
Написал Климент Бурин