Крушуна 6 – 7 ноември 2010

Написано от Татяна Виналиева

Участници: Таня, Юлия, Тодор, Дидка, Жоро; Пещери: Водопада, Урушка Маара

В периода 6 – 7 ноември бяхме поблазнени от хубавото време, офертата за луд РД купон и може би последната слънчева възможност да направим водна пещера без да дзиндзирикаме от студ. Така че съставът – Таня, Юлия (Чистякова  – Санкт Петербург), Тодор и Анелия – потегли бодро в ранната съботна сутрин към село Крушуна.

Юлия (поради пълната липса на пещери изобщо около “Ленинград”, да не говорим за водни такива), не беше стъпвала във водна пещера и респ. не беше слагала неопрен или ползвала лодка в пещерни условия. Усещах приятния гъдел на “първия път” заедно с нея.

Оставихме Анчо в центъра на селото, до извора на всяка бира – местния магазин, и се разтоварихме на поляната близо до бариерата. Докато се тъкмяхме, ми се обади Диляна Соколова, която изненадващо заяви, че усеща почти непреодолимо желание да ходи на пещера в неделя.  Аз набързо сведох до вниманието й къде сме и какво правим, и я поканих  заедно с Жоро да дойдат за неделята и да ползват лодката за Водопада. Разбрахме се да се чуем след като излезем от пещерата. Екипирахме се и понесохме лодката. Пред пещерата използвахме купената от Янев помпа, която успешно замести изчезналата “лягушка”, и едновременно с помпането отговаряхме на деб**ните въпроси на туристите “Вие с тази лодка по водопадите ли ще се спускате? Ама има ли пещера? Ама там има река ли? Ама …”. Все пак любезните и любознателни хора ни пожелаха успех и ние “проникнахме” :):):)

Без подробности – благодарение на Юлия и Тодор често се въртяхме на едно място :), доста се поомокрихме, но все пак стигнахме “дъното” забавлявайки се максимално. Юлия за пръв път видя синтрови образувания и беше очарована от всичко в пещерата, освен може би честото носене на лодката. Вода имаше доста по-малко от обичайното, което най-вероятно е обичайно за това време на годината.

Излязохме по светло, мокри и щастливи. Децата се забавлявха, аз мъдро запазих достойство и достолепие и не участвах в съревнованието “Най-пълен с вода ботуш и неопренов чорап”.

Разходихме се до рожденния ден и въпреки, че веселието се вихреше, усетихме че не ни е там мястото, и се опънахме (палатки, шалтета и храна) на поляната. Обадих се на Дидка и тя приятно ме изненада, казвайки че с Жоро ще дойдат още същата вечер.

Събрахме дърва с Юлия, Тодор се направи на Прометей и скоро вечеряхме до буйния, сгряващ и прекрасен лагерен огън. С напредъка на вечерта руският ми се подобряваше все повече. В сладки приказки дочакахме Диди и Жоро, които се опънаха близо до нас. Джо и Пешо (жени!) също позиционираха палатката си наблизо. Скоро се натръшкахме да спим.

След като поизмръзнах през нощта, цяла сутрин търсих слънцето. Тодро се нави да повтори Водопада с Диди и Жоро, и след като ги поверихме на крехките му тинейджърски ръце, аз и Юлия потеглихме към Урушка Маара.

Не знам дали Юлия беше очаквала точно този вид преживяване. Надявам се, че наистина й хареса. Поплувахме, поразтъпкахме се, нагледахме се на красоти и мирно и спокойно се върнахме обратно на белия свят. Групата от Водопада вече беше изникнала. Докато те хапваха и оправяха багажа, заведох Юлия да разгледа водопадите, които определено я очароваха.

След това се върнахме в голямото село. За съжаление.