Written by Таня Кръстева
Камен беше решил неделя да идем на лежерна дупка, аз след ППД и на друга не бих могла. Деси предната година ме беше научила че на дупка под -80 не си струва ходенето. За моя изненада който чу за идеята за Ластовицата се ентусиазира. Събрахме се голям отбор: Камен, Туни, Диди, Юлето, Анчо, Марти, Маги, Лорка и едно момче от Малд дихател- Кичо.
Някакси се натъпкахме в двете налични коли и поехме по магистралата. В Ябланица ни посрешна Лъчо и прехвърлихме по един човек от кола.
Паркирахме колите на някаква полянка пълна с красиви крави, нарамихме раниците и тръгнахме. Някой отбеляза че по такъв терен може да върви цял ден.
Много лесно намерихме входа, за разлика от предният път, когато го търсихме 4-5 часа.
Марти, който беше на антибиотици си носеше странната комбинация от спален чувал, за да спи докатос ме в дупката и ботуши. Нахлузи ботушите и влезе по дънки до дъното заедно с нас.
Дупката има два много специфични тесняка, който дават спортният елемент на проникването. Направихме си задължителната снимка на дъното и изпълзяхме навън.