Written by Таня Кръстева
Милен ме подхвана да ходим петък на пещера и аз си прегледах папката с пещери които искам да посетя, последва няколко пъти смяна на плана, но в крайна сметка се насочихме към Малка Балабанова, присламчвайки се към малък Гога и Пелтеков, които имаха за цел да снимат в дупката.
Ходила съм в тази пещера преди 12-13 години и имах добро впечатление без реален спомен. Най-яркият ми спомен от нея е как Джесата, която ни водеше, връчи един гладък бидон с карабид без дръжка да го носят момчетата и това доста ги изтормози по пътя. Помнех джапането в снега от хижа Малина по пътеката към дупката.
Сега от Годеч се качихме с коли поне 10 км нагоре в планината. За пръв път тази година стъпих на сняг. Дърветата бяха красиво отрупани, в далечината високите гори бяха заскрежени и много красиви. Преоблякохме се до колите и поехме по пътеката. Пелтеков избра приятно равен заобиколен маршрут, който в един момент се метна в гора. Там оставихме следи напред, назад като за заблуда на противника, но много лесно попаднахме на входа на пещерата.
Ние влезнахме през долният вход, от който се губи известна денивелация и се спестява пускането на въже. Екипирахме се със седалки и железа, като за проникване във вертикална пещера и дори си намерихме един глух отвес който да спуснем.
Излязохме и разекипирахме това което бяхме сътворили и тръгнахме по истинският път за дъното. Скоро попаднахме на първите натеци. Те са огромни, покриват на места целите стени и под. При добро осветление пещерата зашеметява с красотата си. С много снимки и спиране успяхме да слезем почти до края и. Там попаднахме на една голяма зала с кристално бели образувания в нея и загубихме още време в снимане. Това ни отказа да екипираме последният отвес, така ще има за какво да се върнем отново. Оставихме снимачният екип да твори и много бързо излезнахме от дупката. Стигнахме до колата преди дъжда и поехме към София.