Както напоследък става, след „нормалната“ неразбория кой ще дойде и кога ще се тръгва, в неделя към 10,30 ч. стартирахме към Партизанската.
Отбор: Александър Янев, Константин Стоилов и не на последно място Кристина Домозетова.
Цел: Проверка за евентуално продължение, намиращо се над началото на камбаната.
Към 12,30 ч. благополучно пристигнахме на поляната пред баира на пещерата, след не лош обяд на „Стрелките“.
Докато се натутаме, стигнем до пещерата и се преоблечем, мина 13,30 ч. Оказа се, че съм успял да забравя десандьора си вкъщи, та се наложи да търча до колата (за щастие носех комплекта, иначе предназначен за Деси). Като последен влязох в 14,30 ч.
Коце вече беше почнал да екипира, но се опитваше да се забие в съседната на правилната дупка. След лека корекция на траекторията всичко си дойде на място. Големия отвес аз го екипирах, защото вече наизуст помня закрепванията и нямаше да се забавим. След клина с голямото пандюл, кацнах на площадка вдясно, където отвеса се разделя на два паралелни кладенеца. Кратко съвещание с Коце и заковах един спит. Следва прехвърляне на образувание далеч назад. 10-тина метра по-надолу в ляво с голямо пресягане двойно закрепване на образувания, още спускане около 4 м. и с залюляване успях да стигна стръмен лайнян наклон. Началото му се пада на нивото на двете закрепвания за финалния отвес (камбаната), но от другата страна на „езика“ на който са забити.
Успях да се изкатеря и да фиксирам края на въжето на един феноменален сталактон. Бре доста пандюлене се събра в тази пещера. 🙂
Вече бяхме на място на което не беше стъпвал човешки крак (на картата от ’75 г. мястото е отбелязано като липса на стена с въпросителна). Има доста образувания, много от които за съжаление са стари и изветрели. Пък и са „расли“ върху глина, та неволно бутнахме няколко. 🙁
Следва прагче от 3 м. след което започва възходяща част. Коце се направи на бат’ Гойко и успя да прехвърли въжето около един сталагмит (стабилен за наша радост). Тази забава се наложи, защото стените са много ронливи и катеренето бе нецелесъобразно. Изкатерих се по въжето, нагоре се проврях между образувания. Коцето и Криси ме настигнаха и Коцето изкачи последната част. Свършва с тесен комин от едната страна, а от другата просто свършва.
На око денивелация + 15-20 м., дължина 50-60 м. Красиви образувания (макар и повечето да са стари), видяхме и хеликтити.
Коцето разекипира, Кристината пухтеше по средата (повече тренировки требват!). Излезнахме около 18 ч. всички и цели. После последва кратко кръчмуване с преваляване и пране на инвентар в р. Вит на неподходящо копривено място.
Приключението приключи в 22,30 ч, когато оставих Коце у тях.