Плана за тази неделя 14.06.09 беше проникване в Колкина дупка. Перфектна спортна дупка за тренировка и усъвършенстване на техническите умения върху въжетата. Явно всички имаха желание за лека трнировка, адреналин и още нещо сред невероятно кресивата природа около Зимевица. И затова налице се отзовахме голяма и надъхана група.
Нали знаете – обичам да знам къде отивам и затова, и този път направих малко проучване за района. Разгледах картата на Колкина дука и макар да бях в неизгодна позиция с оглед на местоживеенето си, предложих по ранно тръгване, все пак дупката не е съвсем лесна, пък и прането на въжетата…
На уговорената среща бяхме Камен, Диди1, Явор, Диди2, Лорка, Борко, Тунай, Юлето и аз, както казах надъхана група.
Като се ровех из списъци и карти на пещерите в района тайничко (и не съвсем) се надявах да ми се отдаде възможност да посетя шедьовъра на природата в този район Елата.
Стартирахме скоростно и ето ни в село Зимевица. Още с отварянето на вратата на колата в центъра на селото ме лъхна приятния хладен полъх на свежия балкански въздух с аромат на борови иглички и мащерка. Страхотно усещане след изнервените и горещи делници всред асфалт, панелки и луди хора.
Луди ама не колкото нас. Скокнахме обрартно в колите и газ по зловещо стърчащите кари. След усилени опити да разцепим картерите на колите се озовахме до чешмичката, отправна точка за достигане на Колкина дупка. Докато разтоварвахме тегавите раници, при нас дойде един местен овчар-алкохолик. Заприказвахме се. Хубав човек и почти пещерняк -като дете се „мушкал“ в Каците и оттам сигурно и порокът му е дошъл.
-А бре макар ша се мушкате там ли бе ора. Абе са иизтрпете бе.
После като видя каските въжетата и се поуспокои и почна да ни плаши със селския бик 800кг. който дупчи колите наред.
-Ше ги потроши,манете ги от чешмата, че иди….
Май се отплеснах от същественото… Та тъкмо тръгнахме и пред нас искърци, връшат се и ни приканват да спрем. В пещерата имало колония скални орли в разножителен период. И ето, че надеждите ми се сбъднаха. Променяме плана и отиваме на Елата.
След изтощителния преход, които ни поднесе GPS-a в желанието си да ни преведе по най-краткия път през най-стръмните и гъсти гори се добрахме до Елата уморени и изгладнели.
Похапнахме и в дупката се „мушнахме“
А долу…
Огромна зала с прекрасни образувания в средата на която едно открояващо се с размери и форма, от която идва вероятно и името на тази красива пещера.
Навсякъде на където и да се обърнеш виждаш красоти, странно наклонени сталагмити, сталактони -в синтровите джобчета по земята големи калцитни кристални друзи поначупени от невнимателни колеги. Нататък широката галерия се стеснява леко. Преминаваме през пресъхнало синтрово езерце, а около нас колонада от сталактони, сталагмити и сталактити. По нататък голям сталактон разположен в центъра на залата, като че ли да подпира стените на диаклазата оформяща се напред с лек наклон. Следва срутише силно наклонено, в дъното на което голямо синтрово езеро обградено отвсякъде с красиви образувания. А в средата му две подобни на свещниците в синтрово мазе на Духла, но корите по тях наподобяват лодки в които величествено стоят човешки фигури, а около тях кристално чистата вода се разклаща от падащите капчици.
Зад езерото до където според картите пещерата свършва Явор забеляза интересен тесняк и реши да го провери. След минута извика за подкрепление някой по слаб, интересно защо искаще да е жена. Желание прояви Лора и не сгреши. След минута висеше с главата надолу в дълбок конусовиден пресъхнал сифон в дъното на който отвор с размери ~ 30×40 продължаващ леко спираловидно и понаводнен, там трябваше да се пъхне -куражлиика. И заседна-страха и паниката я обземат. Но пред нея голяма галерия края на която не се вижда-стимулът. И така с малко помощ успя. Там наистина пещерата продължаваше с широка и дълга около 30м галерия. Решихме да проникнем всички и така един по един.. Няма да разказвам за пъшканията охканията и стреса от прегръдката на скалата, но адреналина беше много. Тунай и Диди не минаха и добре че останаха. През г-образния тесняк образуван от конуса и тясната извита дупка долу бе почти невъзможно излизането без тяхната помощ- за което сърдечно благодарим. Сега стимулът ни е още по голям, тези части явно не са картирани, така че има нови части за картиране…
Лъчезар Ковачев