Written by Бай Петко
На 19.12.2010г, с Павел Патев, Огнян Стоянов и Юлиан Атанасов решихме да разходим красивите си тела до понора „Кръволочица”. Дойде ни на ум, че след миналия порой е възможно дъното му да се е пробило и изобщо да е станало нещо интересно.
Понорът се намира на около километър, почти точно на север от входа на „Духлата”. Той отводнава площ от околоквадратен километър, а може би и повече. Твърди се, че някога е било езеро. Поне две неща са в подкрепа на това твърдение. Едното, че на брега му, от югоизток все още личат останки от селище, според някои – крепост, а такива неща се строят някъде до вода. Второто е вече лично наблюдение. Когато бях там за последен път преди 25 години, дъното на понора си беше хубава ливада, сега вече има храсталаци с височина над 2 м…. Та може би…. до не много отдавна там си е било дъно на езеро…. В което според легендата се криел воден бик, който нападал стадата пасящи наоколо. В резултат на което настроил срещу себе си мастните хора, които му устроили засада и смъртоносно го ранили. Бикът се хвърлил във водите на езерото от което те почервеняли, след което водата изведнъж изчезнала и за спомен от случката останала само червената пръст в района (нея и до сега си я има).
Та този понор бяхме решили да навестим. Навремето до него се стигаше, като се тръгваше на север, по първото дере след Духлата. В зависимост от подвижността на отбора се стигаше заполовин – един час. Баирът си е върличък, пък и никога не сме бързали.
Да ама така беше преди 25 години и въпреки, че не бяхме толкова красиви, тогава бяхме по – слабички и по – подвижни. За това до понора стигнахме с джипа на Павката. Имаше около 10 – 15 см. сняг – идеално за да може да се отвори евентуално „духало”. За съжаление, въпреки вложените усилия в обхождане такова не беше открито…. жалко.
Като екстричка някои посетиха, а други само видаха къщичката на бай Боре, която вече е заградена от ловното стопанство.
Освен всичко друго си коментирахме миналата спасителна акция и свързаното с нея ниво на водите в района. Със съжаление си припомних, че в тази област клубът твърде малко направи в периода 1975 – 1990 г. Измерванията са случайни и несистемни, а дори само с тези резултати има за какво да се замислиш. Ето някои неща:
13.03.1978 г. При дебит на реката в “Академик” 35 л/сек от края на голямата зала са пуснати около 200 гр. уранин. До 24 ч. след това не е отбелязано оцветяване на изворите около селото. Дебита на Извора е 400 л/сек.
15.04.1978г. В 17 ч. при дебит на реката в “Академик” 52 л/сек е пуснат флуоресцин, който в 21.50 излиза на Извора, без да се появи видимо оцветяване на водите на Чешмште до 24 ч. Дебита на извора е около 700 л/сек.
30.04.1981г. В 18.30ч. в потока на “Чучулян” е пуснат 1.5 кг. флуоресцин. На 2.05., около 10.30ч. започва оцветяване на “Врелото”. Водата му тече цветна повече от 12часа, забележимо се оцветиха и водите на язовира. Не беше наблюдавано оцветяване на изворите в Боснек.
3.05.1981г. В 9.25ч. в реката на “Академик” е хвърлен флуоресцин, който в 15.25 се появява на “Чешмите”, без да се появи на “Извора”.дебитът на извора е само около 2 л.сек-
1.05.1983 г. В 11.24ч при “Рибката” е пуснат флуоресцин, който започва да излиза едновременно на “Чешмите” и “Извора” в 17.20ч. В 18.20, интензивността на оцветяване на “Чешмите” рязка намалява, докато на “Извора” продължи да нараства.
За яснота – Изворът се намира на около 100 на изток ина няколко метра над Чешмите, току пред двора на къщата
Разстоянието Рибката – Чешмите – се преминава от водата средно за 2 часа.
Разстоянието Академик – Чешмите или Изворите – 5 часа – при почти два пъти по – малко разстояние по права линия и огромен дебит….. Какви ли обеми има в участъка „Академик”, „Чешмите”…. Ясно е, че двата извора са свързани, ясное, че единият е преливник… и май нищо друго не е ясно….
Сещам се и за най – ярката изява на „Извора” през последните 50 години. Май беще 1977 година. Багер копае на реката в участъка между „Духлата” и селото за да вади чакъл. Пролет е и в Струма си има вода. Изведнъж цялата река изчезва в копаната от багера дупка! Цялата…. и като гейзеризбликва от Извора…..нагора хвърчат камаъни с диаметър по над метър!”Геизерът” бил с височина над покрива на къщата…. и от тагявя….. мяй само „Академик” намерихме в този район….
Та така….Все се сещам за чичо Сашо Стрезов, патриарха на изследването на Духлата, човекът който кръсти ППД, когато то беше с дълбочина само няколко метра… Та той, в края на осемдесетте години на миналия век казваше „Момчета, ние все още не сме достиганли началото на големите открития!”