Ода за пещерния дух

Автор: Чавдар Георгиев

Живял някога, доскоро било е

в Лакатнишката Темна пещера

един чудат, добър дух във покоя

на пещерната вечна тишина.

Обичал всички пещерният дядо

със прилепските бебета играл

и винаги за пещерното благо

живота свой той целия би дал.

Но случи се така, че в шещерата

проникнал със карбитката човек

реката хванал, дупката изцапал

тъй сложил край на пещерния ред.

Изхвърлил вътре празните бутилки

от алкохола, който бил изпит,

найлоните и гадната мътилка

от купчината изгорял карбид.

С погнуса прилепите отлетели

утихнала и шумната река,

за да помахат на духа поспрели –

потърсили си нова пещера.

А той ги гледал тъжно и въздишал

в безсилие заплакал огорчен

Последно “сбогом” с пепел той написал

и тръгнал по света зелен.

И днес той още обикаля по Земята

и търси свойта чиста пещера

Дали ще я намери в скалата?

Ще срещне ли той своя дом сега?