Written by Калина Петрова Шанова
Още от миналата седмица с Деси и Алекс (блондики 1 и 2) се разбрахме да ходим на Охо-Бохо. Имаше идея да присъединим Яна и Тони към нас, но последният се отказа, а третата блондинка дълго мисли. Така или иначе се оформяше ходене на пещера в стил “блондинки и аз”. Ето, че нашата идея се хареса на още хора и изведнъж от 3 станахме 7 присъединиха се Васко, Натали, дълго мислещата Яна и за голяма радост и изненада Теодор от “Приста”- Русе.Тръгнахме към 8:15 стигнахме на Пионерския лагер в 10 и нещо и в 11:00 вече крачехме по пътеката към Влайна. От всички нас само Васил беше ходил до пещерата и се оставихме той да ни води въпреки, че носех описание за местонахождението, което ако бяхме прочели щяхме да си спестим 1 час търсене в съседното дере
В 13:00 бяхме пред дупката. Облякох се, докато Тео накатаваше въжетата и се пуснах във входния тесняк. Докато приплъзвах едвам едвам в него си мислех 2 неща: първо-как Боби въобще е успял да влезе, че и да излезе оттук преди да го разширят и второ как ние ще излезем.
Екипирах точно според описанието на Сашо Янев. Нямах проблем да намеря нито местата за примките, нито спитовете, освен един от основното и дублиращото на втория отвес. Оказа се обаче, че още на първото закрепване има проблем. За да се избегне скалата трябва удължителят да е дълъг поне 20см, защото иначе карабинера трие зверски в скалата. След следващото прехвърляне ако не се държиш в ляво, което на качване е малко по-трудно,защото се хлъзга, въжето трие в стената. Според мен прехвърлянето на голямо рошаво образувание в ляво трябва да се смени със спит по средата. Едно защото се руши образуванието и второ защото като пускаш до залата въжето трие.
Иначе се помотахме хубаво. Напъхахме се и в блокажната част, омазахме се с кал и тръгнахме нагоре. Излизането от тесняка беше лично преживяване за всеки, освен може би за Тео, който прояви истинско геройство във вид на търпение към нас , за което искрено му благодаря.
Като стигнахме до колите тъкмо се мръкваше. Изпрахме въжетата, похапнахме край реката и тръгнахме доволни и малко уморени.