Written by Таня Кръстева
Четвъртък- чудесен ден за ходене на дупка.Избрахме Панчови грамади.
Тръгнахме с новият ни GPS и координати взети от сайта caves.4at.info . Хванахме пътеката която започва от една кошара, времето беше много необещаващо- мъгла по високото и ситна влага сипеща се над нас. Камен искаше да се излежава край дупката, но като видя какво е времето се отказа и реши че ще прониква с нас с Иван ( Грейв). Пътеката си вървеше напред към прямка между два хребета, а нашите координати сочеха право нагоре по баира. Естествено хванахме нагоре през камъни , храсти и нацъфтял здравец. Миришеше страхотно, ние бяхме с бодри сили и теренът не ни затрудняваше.Изгря слънце. Изкачихме билото и GPS-а ни отведе на една полянка, много прекрасна, но дупка никаква. Повъртяхме се и като видяхме, че няма надежда звъннах на Краси Бо, който отново ни спаси, като ни даде верните координати. Входът излезе на километър и нещо от нас- слизане от този хълм и качване на следващият, за да слезем от другата му страна. Между временно минахме през една пътека и я отхвърлихме като надежда да ни заведе до входа. После излезе че тя води точно там…
Към 4 часа бяхме на входа и по вече утвърден принцип влезнахме около 5часа в пещерата.
Дупката е мечта за екипиране, много интересна и спортна, с хубави натеци. Първият отвес го пуснах от най-високата точка и въжето съвсем естествено не стигна за малко три метрово прагче веднага след отвеса. Добре че Грейв носеше прусяк, завързах го на ръждясал много стар, не добре влезнал клин, както беше и по описанието, а на излизане видях срещу клина чудесен спит…
Вторият отвес започва с хубав тесняк, за моя изненада закрепванията не бяха в тесняка или на входа му, а на около 6м. на отсрешната стена. Вместо У закрепване направих там основно и доблиращо и минах през тесняка. Пак прехвърляне, последвано от броене на метрите за следващото закрепване. То излезе на най-неудобното място зад един камък извън естественото полезрение.След няколко минути търсене го открих.
Пуснах и третият отвес на примки и достигнах до площадка. Обяснението за нея е, че има два пътя и единият е много опасен. На пръв поглед не се виждаха следи за орентир кой отвес да екипирам, дойде Грейв и намери чудесно закрепване на по-камбанестият и пуснах него. Пещерата е напълно суха, за компенсация на дъното има оставени два буркана под капчуци и може да се презаредят карабидките от тях.
Грейв разекипира, аз измъкнах едната прониквачка, за моя изненада въобще не ме затрудни. Излезнахме на сдрачаване. Проблемът беше в безумният път по който дойдохме- по никакъв начин не искахме да се прибираме по него.
Хванахме по пътеката пред пещерата в едната посока на където бяхме видяли кошара, но тя излезе изоставена. Обърнахме назад, след доста бързо ходене най-после ни залаяха кучета. Накарах Камен и Грейв да извикат няколко пъти (аз вече нямах никакъв глас- следващите няколко дена комуникацията с мен беше шепнешком) и излезе овчар, който ни показа пътя, заразправя ни как живее и колко овце има. Помолихме го да ни напълни бутилка с вода, той взе нашата бутилка и се върна с друга пълна. Обясни че няма вода и я кара с магарето от далеч… Пихме малко и оставихме водата, с надежда че в колата ни има достатъчно.
От там по хубава пътечка, след половин час излезнахме на мястото от където бяхме тръгнали нагоре по баира. Равносметката :извървяли сме чудесна осмица, почти без пролазване под драки и люлякови храсти.
Към три часа си бяхме вече в София.
На следващият ден прахме на рекичка по здрач, тръгнахме си от там в тъмното и съм си забравила фотоапарата, без това вече не работещ. Неделя много рано сутринта се сетих за него, когато затръгвахме към следващата дупка и когато стигнах до рекичката той си седеше там, доста намокрен от дъжда предната нощ, но все още не работещ. За съжаление няма снимки от това ходене освен една-от телефона на Грейв, но още не съм я виждала.