Written by Татяна Виналиева
Тази неделя посетихме Партизанската пещера. И като никога до сега направихме дъното
Съставът, по ред на проникване в пещерата, беше следният:
Александър Янев – екипиращ, Мартин Тодоров, Татяна Виналиева, Константин Стоилов – преекипиращ, където не му хареса , Лили Маркова, Васил Марков (без родствена връзка за сега, независимо от съвпадението във фамилиите), Кристина Домозетова, Яна Манева и Ивайло Мартинов – ариегард.
Събрахме се с минимално закъснение на Централна гара – срещата беше в 8:30, след 10 минути бяхме готови за тръгване. Без Криси, която след като издирихме по телефона, даде оптимистичната прогноза – след 15 минути съм при вас. Още си беше в къщи. Янев каза: “Не!” и оставихме Криси за следващия път. Е да, но си бяхме направили сметката без нея – Петър я докара пред дупката. Браво на курсистката – беше решила да не пропуска тази пещера.
Пътувахме с паджерото на Коце и моя ситроен. На отиване валеше сняг и духаше доста, магистралата не беше почистена и затова шофирахме бавно. Почти едновременно се събрахме с Криси и Петър под хълма на пещерата, и след организиране на инвентара и екипировката хукнахме по пътеката нагоре. Е, хукнахме е силно казано – калта и снегът ни принуждаваха да правим невероятни изпълнения, поизкаляхме се предварително, изпопадахме де от хлъзгавата кал, де от смях, намокрихме се заради ръсещия се сняг и за съжаление Любо Янев си падна на коляното, което го принуди да се върне обратно в София с Петър.
В 12:30 започна проникването в пещерата. За около 3 часа всички бяхме на дъното, а Коце, Мартин и Яна се бяха забили в новите части.
След кратко изчакване и почивка аз поведох изкачването. Според Алекс съм качила камбаната за 12 минути, но трябва да си призная, че самото качване беше по-кратко. Загубих време в невероятни еквилибристики, на прехвърлянето, защото бях успяла да мина на горното въже, обаче си бях забравила крачния самохват включен на долното. Добре, че нямаше кой да ме гледа, защото изпълнението ми беше достойно за цирк!
Както и да е – аз и Янев излязохме от отвесите към 17 часа, а в 17:30 вече бяхме при колите и се топлехме. Алекс джи-пи-есна входа на пещерата, докато чакахме останалите да се излюпят.
Лили, Криси, Васко и Иво се смъкнаха при нас към 20:30. На двете курсистки им беше харесало … май … не съм сигурна де, те ще си кажат. Важното е, че стояха здраво на краката си и имаха сили за шеги и усмивки! Разекипиращата група – Коце, Яна и Марти излязоха кам 22:00. И тримата бяха омазани с кал по невероятен начин – все едно целенасочено се бяха въргаляли в грязта. Е, то си е било точно така де. Решихме, че поради късния час, прането на инвентара – а той е не просто мръсен, а МНОООООООГО МРЪСЕН, ще остане за вторник – Коце организира групово въргаляне в топлата вода на Панчарево. Според мен идеята е да види двете курсистки потопени в минералната вода, измърляни от калния инвентар и по възможност облечени по-неглиже. След около 40 минути бяхме готови за тръгване – Янев, аз, Лили и Васко поехме директно за София, а останалите в джипообразното на Коце хапнаха топла супа в кръчмата при стрелките. Финиширахме си у дома към 1:00 сутринта. Доволни и мръсни – банята остана разбира се за малко по-човешки час от деня. Аз лично съм невероятно доволна от упражнението! Двете дами от курса ни се представиха отлично … единственият недостатък на организацията беше, че групата се оказа голяма за тази пещера и за еднодневно проникване. Май трябва да помислим за закупуването на още клубни въжета, за да може да се правят две пещери едновременно – в този случай Нановица и Партизанската щяха да са идеалната комбинация. Ще се радвам, ако и останалите споделят впечатления от вчера. До следващия път!