31.12.1981 г. Никола Николов
Нямаше още никакви хора,
около пещерата в Боснек,
петромаксите бяха на мода,
Сашо Стрезов бе още студент.
Сашо Стрезов, Сашо Стрезов….
Лидка прокопа тесняк с търнокопа,
в дългата, дългата тягостна нощ,
клубът намери вълшебната дупка
и светът стана по – малко лош.
В пещерата, всред бели кристали….
В нея тогава горяхме от радост,
всички пеехме “Чудна е тя!”,
а над Витоша облаци сиви,
се изливаха право над нас.
Пак тогава, Пашо пред всички,
обяви се за строгост и ред,
Дребна гад, там от нейде яви се
и запя “Ах, елате мъже!”
Чернокожо кубинче откри
на Иван колко много неща са красиви,
а на Мальовица Петко откри,
че карабинерите май са чупливи.
Още след Мара делфините плуват,
Юри потънал е сам в тишина,
Пешко бе още юнюша гладен,
гдето и да се намира сега.
Аз съм само един юноша гладен…..
Все си очакваме нови въжета,
от федерация или от бог,
вятърът свири сякаш ни пита:
“Къде сте тръгнали серсеми бе пак?”
Петнайсет серсема, петнайсет серсема….
Клубът запя нови пещерни песни,
Марио мъката своя прокуди,
а от малката тясна палатка
за децата светът беше чуден.
Нямаше група за спортни изяви,
спелеонавти и може би
Пройно Сомов успя да запази
своя устрем за по късни дни.
Пройно Сомов, Пройно Сомов……
Нямаше още “Нова система”,
нямаше единично въже,
нито на клуба кой, кой да покаже,
Вилиан Ошанов го нямаше даже.
Отвори ми нося гушица…..