Written by Таня Кръстева
За ППД се събрахме много хора: Павел, Васко, Сашко, Ники ( един приятел на Васко, за когото това беше първата дупка), Любо, Деси и аз.
Пaвката реши, че влизаме на две групи- първата той, Деси и аз, втората всички останали.
Входа на дупката е много красив, този ден като погледнеш от вътре се виждаше слънчево сияние край отвора. Моята карабидка като помириса пепедейската кал и почти отказа да работи. Непрекъснато спирах да и чиста дупчицата за въздух, въобще не си струва да се вкарва уред на тази система в ППД.
Много кални стигнахме до Месомелачката. Реката според Павел, беше много пълноводна. Месомелачката се нарича една тръба с диаметър около метър, на места по-малко, в която пълзиш някакси на двете и страни, в средата под теб тече реката. Деси се поизкъпа. Очаквахме, че сифонът ще е пълен, но за наша изненада беше напълно сух. Павел и Деси ентусиазирано се заровиха в рядката кал на дъното и започнаха да я изгребват. Една от целите на проникването беше Павката да постави специално пригодени тръби в сифона, който да превеждат видата през глинестата тапа, така че да се отводнява по-бързо. Докато копаеха, а аз скучаех, той разказа как преди доста време са намерили маркуча с който са пробвали отводняването на сифона, забит на тавана на една доста отдалечена галерия. От там и други белези съдим, че преди сифона галериите се пълнят с вода. На мен ми стана странно защо вадим глината на място от което водата ще я върне пак и прегазих копаещите за да разгледам сифона от другата страна. Галерията която сифонира е под формата на буквата U. Ясно се виждат притоците на водата от цепки в скалата. За моя изненада след малко прагче се попада на идеално чист пясък. Полазих малко по него, опитвайки се да мисля. Цепките които вкарват вода в сифона са така разположени, че неминуемо се излива вода върху пясъка, но явно скалата отдолу е рехава и не задържа глината.
Бързо се прегрупирахме и започнахме да изливаме рядката кал върху пясъка, подавайки си пълни туби. Вече не е чист.
В процеса на работа стигнахме до извода, че трябва да се направят няколко неща:
– да се допълни дневника, който Юли води за ППД, да се направи такъв и в клубната картотека, в който да се води статистика на влизанията. Ако е възможно да се хване логика между височината на реката в ППД и тази пред дупката и водата в сифона. Хубаво е да се знае дали сифона е пълен възможно най-близко до входа.
– да се намерят средства за обезопасяване на камините след сифона, да се потърси друг път на вътре и ако не се намери да се накове стабилен парапет на камините. Аз там не съм ходила, но Павката каза, че е нужно да се добавят няколко опори за да се обезопаси мястото.
– мой личен ангажимент е да се направят периодични влизания до месомелачката с цел навикване с дупката. За мен години наред ППД беше плашеща мисъл, слушала съм легенди за хора, толкова изтощени, че спят по стълбичките на излизане. Основният проблем, както го виждам, е не проникването и излизането, а когато трябва да се работи дълго време на дъното. Само редовни тренировки могат да създадат екип от млади пещерняци който да поемат работата на вътре.
Според Павката има много хора който са заявили желание да помагат, трябва да се създаде нещо подобно на план за работа, да се набележат целите.
Оставихме маркери (поплавъци) за да разберем до какво ниво се пълни галерията след сифона.
Деси , благодарение на омокрянето в Месомелачката, кротко започна да хипоермясва и дружно решихме, че излизаме и няма да продължим след сифона.
Втората цел на проникването ни, освен тръбите, беше да изнесем колкото можем повече от маркуча. За това Павката започна да го кълца с един чук, остана не голямо парче за следващият път. Натъпкахме прониквачките. Аз напълно се предадох и прибрах карабидката. Борбата беше безмилостна- духане, плюене и миене в локвите не помогнаха въобще и продължих на челник.
След като минахме Месомелачката на връщане се чуха характерни думи от Павката, който предвождаше. Втора група достигнали до там ни бяха оставили две хидро торби пълни с 4 шоколада, една халва, няколко разтворими кафета, кутия цигари, малко бульончета… натъпкахме всичко това с малко бой по препълнените прониквачки и се заизхлузвахме през тесняците за навън.
Събрахме стълбата и въжето и излезнахме в чудно красива нощ с небе обсипано със звезди.