Както винаги от първоначално заявилите участие окапаха поне половината… В крайна сметка събота сутрин се събрахме Александър Янев, Константин Стоилов (СПК „Академик“), Светломир Станчев (ПКСУ „София“) и Христо.
Плановете бяха да се опъне багажен тролей през „Месомелачката“ (отпадна поради махмурлизъм на Павката, в който бяха необходимите материали) и ако може да се мине през стоящия сифон да се бачка по дъното. В крайна сметка установихме, че „сифоно е у вода“ и решихме да поотмахнем от скалата, която се вклинява във водата.
Докато Коце и Светльо се запътиха за подготовката за инженерните работи, а Ицо тестваше система за източване, аз се покатерих през едно гадничко качвало и влязох във висока диаклаза. Общо изкачих около 15 м. и нагоре се виждат още поне толкова, но диаклазата се стеснява, а по образуваната гладка кална камина не успях и да отлепя. Трябва си изкуствено катерене. На върха на камината се чернее отвор на комин.
Успяхме да отмахнем около 40 см. от скалата. С Ицо избистрихме система за отводняване, но си трябва „истински“ маркуч, защото внесения от габарите целия е на дупки.
Едната стълбичка даде фира под тежестта на Светльо и не е лошо да се направи нова.
След 12 часово проникване благополучно се прибрахме в София към 3,30ч сутринта.