януари 1999г., Петко Съйнов и колектив
Цял ден блъскаш, строиш демокрация,
ако можеш, откраднеш и ти,
срещи с мутри и с политизация,
сещаш времето как си лети.
А при Ванката, е същински рай,
там със фанта, фъстъчки и джин,
там е тесничко, гъз до гъз играй,
и отново сме като един.
Дойде ред да си караш почивката,
ех защо не си пак в пещери,
извън тях тъй ти вадят душичката,
и край теб, ах какви маскари.
А при Ванката, е същински рай,
там натясно пърдим и димим,
Там отново сме, Алекс, Петко, Ник,
и отново сме млади за миг.
Един бие те, друг застрахова те,
трети идва чрез тебе на власт,
а годините те като синтър са,
и затрупват ни пласт, подир пласт.
Не в Орландовци, а при Ванката,
или хвалят те или мълчат,
баджанакът е тук до баджанак,
и отново сме с времето в крак.
И децата ни вече големи са,
и косите са пълни с сребро,
Дълги тягостни вече са дните ни,
все работиме, но за какво?
А при Ванката, а при Странджата,
ний пак сме тез от младини,
не говориме , тук за манджата,
готвим подвизи, както преди.