В четвъртък вечер се емнахме двамцата с Криси към Партизанската. Целта на занятието бе в петък Криси да екипира първата си пропаст, а пък и да отразим на карта новите части там. Спахме на беседката до \”Съева дупка\”, раздухме по някой локум с Плътния.
В ранното утро на петъка, след \”по кафенце, по цигарка\”, тръгнахме към \”Партизанска\”. Подмоткахме се малко и се оказа, че техниката за картиране (във вид на МР3 плеър) малко е сдала багажа на батериите, та се наложи да ги заредим, не много успешно както се оказа. Та в крайна сметка успяхме да влезем по класическо време – в 12 ч.
Криси се справи с екипирането екстра и се надявам, че се е убедила, че нещата не са толкоз страшни. 🙂 Ударихме и десет отсечки картировка, като накрая МР3 плеъра му издъхна батерията та се наложи да прибягна до писане на ръка.
Успяхме да излезем в 17, 30 ч. Последва пране и в София финиширахме към 21 ч.