14 – 16.авг.2015
Малкият ни отбор в състав Павката, Светльо, Ефи, Катрин и аз пристигнахме благополучно късно вечерта (или по-точно около 1:30 на следващия ден) в местността Пещерите. Набързо хапнахме, полафихме и после бегом по чувалите. Към 7 без малко сутринта, Светльо събуди Павката и след съгласуване с въпросното ръководно тяло събуди и нас останалите. Скоро дойдоха двама водачи на 2 коня плюс малко жребче, които бяха дошли да разузнаят пътя нагоре, понеже им бе за първи път да ходят с животните нататък. Тази година Боги няма удари рамо на транспорта на багаж – с друга „фирма” ще се извозваме. Тайно се надявахме да имат и по един самар и да ни „помогнат” с раниците нагоре, ей така за допълнителна реалистичност на тренировката, ама не ни бе писано да ни е толкова лесно. Та ездачите отпрашиха смело, ние подредихме раниците умело и забързахме да изпреварим прогнозирания дъжд по обед. В сладки приказки за 5 часа и малко бяхме вече в лагера, подминавайки с немалко учудване снежната пряспа в най-ниската част на циркуса, точно след 3ти ригел. Лавините са нещо голя-я-ямо, значи. Разпънахме палатките, хапнахме и то заваля, та направо си подремнахме за час, докато му писне. Като премина дъждът, се порадвахме на дъгата над Банско и тръгнахме да разузнаем как е на девятката. Добрата новина е, че има сняг в първите тапи над лагера, т.е. вода има наблизо. Едно стадо от над 20 диви кози премина гордо и шумно малко под Кутело 2, но понеже слънцето залязваше, побързахме нагоре. Девятката бе стандартно леко запушена, но си духаше и бързо може да се влезе. Павката отскочи да покопае снежната тапа в номер 11. Прибрахме се бодро през бул. Бакалов и след малко хапване и звездоброй заспахме. В неделя се събудихме късно, проверихме землянката и бидоните с храна – оказа се, че единият бидон (не този с надпис „спукан”) бе глътнал вода. Бактериите и микробите в него бяха милиони и много летливи, но се оказа, че има оцелели продукти. Тъй като облаците вече сформираха заплашителна маса, тръгнахме надолу заедно с първите капки. 3 часа и няколко литра вода на кв.м. по-късно бяхме вече при колата. С ужас установихме, че сме смъкнали 3л. минерална вода, 1 хляб и 2 домата, вместо да ги оставим горе и затова се заехме да ги забравим чрез консумация. Потеглихме към София, но скоро пак ще се видим с мрамора – имаме недовършени работи с него.