Тази статия е препечатана със съкращения от английското списание “Спелеолог”, том 2, №13, 1967г. Въпреки нашето несъгласие с някои от изводите на автора, ние считаме че статията ще бъде интересна и полезна за нашите спелеолози. (Годишник на СПК „Академик” – 1968г)
Предоставил Хинко 23.03.2006 г.
Когато хората вършат незаплатени неща техните действия са винаги загадка за другите. Но докато причината за тази дейност учудва наблюдателите, много често най-невеж по този въпрос си остава човекът, който си доставя удоволствие от тази дейност.
Това специално се отнася за пещерняците. Попитайте пещерняка защо той върши всичко това и вие ще получите най-различни отговори – такива като научен интерес, радост от нови открития, добро физическо упражнение и т.н. Само някои от тях ще ви дадат най-откровения отговор: “Не зная!!!”.
Индивидът, който се катери или ходи по пещери, прави това първоначално за да компенсира някои неосъзнати дефекти на неговата личност. Най-много пещерняци започват своята дейност млади, на възраст, когато училището ги освобождава от семейното влияние и ги предоставя сами на себе си, когато дефектите в личността започват да влияят върху държанието им (главно неосъзнато) и когато те са умствено незрели. Това е времето, когато им се предлагат фантазии като “Каубоите и Индианците”, като “Прилепа”, когато се отваря пътя за пушенето, наркотизма, престъплението или спорта, които дават чувството за превръщането на момчето в мъж. Това е времето, когато отношението към противоположния пол става определящ фактор в поведението и започва да осъществява своето влияние върху юношата.
Нищо не прави един мъж по-зрял от брака. Зрелостта, причинена от брака много често слага край на кариерата на пещерняка.
Обикновено в чисто мъжките дейности, като пещернячеството и алпинизма, не се срещат незрели мъже, които са несигурни в себе си полово, тъй като те са заети на друго място – в компанията на жени, където те се опитват да се убедят в сексуалните си качества.
Жените ходят по пещери, търсейки мъже и това не продължава дълго – пещернячеството често ги показва в най-лоша светлина.
В действителност от всички подобни дейности пещернячеството е най-малко мотивирано от пола, дори ако участието в пещерните експедиции се използува като предлог двата пола да бъдат заедно.
Може да изглежда парадоксално, но доминантната причина за хората, които ходят по пещерите или се катерят по скалите, е страха.
Страхът мотивира хората различно! Неговият най-мек натиск е върху физическите малките и нежни типове хора, които не успяват във физическите спортове и намират пещернячеството за добър начин за изява на себе си. Малките хора имат преимущество в пещернячеството, което с елемента на риск и необходимостта от придобито умение им дава чувство на достойнство и самоувереност, без тук да се включва здравословността на упражненията. Когато страхът упражнява своето влияние, той се явява като мотив, който тласка към постоянство. Компанията на другарите, лоялността към клуба, навикът -това са само стимули, но не и мотиви. Във връзка със страха и пещерячеството може да се изтъкне и следния куриозен факт – някои хора се страхуват от алпинизма понеже страдат от замайване от височината. Такива хора могат да преодолеят това чувство само при полутъмнината на пещерите, но не и при дневна светлина.
Когато страхът е мотив за пещерна дейност, то той става и неин фактор. Пещернякът, който лежи буден през нощта преди експедиция, допускайки във въображението си всички ужасни неща, които могат да се случат на следващия ден, едновременно с това преценява и всички средства, които ще го направят сигурен.
Обаче скалите и пещерите имат и друга човешка употреба – източник на слава. Във футбола, крикета и другите спортове участниците трябва само да играят, а славата им се извоюва от професионалните писачи и журналистите. При пещернячеството и алпинизма, където публика не присъствува, не е необходимо да се играе въобще, освен с молив или пишеща машина. За да получиш слава на пещерняк е необходима само способност да пишеш.
Временна вестникарска слава се придобива най-лесно чрез неуспеха, а в пещернячеството и аплинизма крайният резултат от неуспеха е некролога. Без обаче да се стига дотам, неуспехът в пещернячеството е започнал да става средство за саморекламирането му. Но в последно време и нещастието в пещерите загуби стойността си при сдобиване със слава, понеже стана много обикновено. В пещернячеството и алпинизма напоследък започна да се внася елемент на конкуренция и дори хазарност. Срещат се хора, които се опитват да направят алпинизма съзнателно скоростен, а също така и влизането и излизането от пещерите. Целта е да се въведат алпинистите и пещерняците в търговската сфера. Единствените вещи, които не могат да бъдат предмет на търговската реклама са старите дрехи, обувки и шапки,
които не могат да поставят голями суми в джоба на търговеца. Далеч от всичко това са някои истински пещерняци и алпинисти, които правят всичко възможно да организират междуклубни състезания с благородната цел да получат евентуално олимпийски статус на спорта си.
(Забележка: Първият световен шампионат ще се състои лятото на 2006г в Севиля, Испания – 30м въже – сегашен рекорд 1,19мин.)
Когато разглеждаме мотивите за пещернячеството трябва да споменем и научния интерес и желанието да се открие нещо ново. Но тези две причини са така тясно свързани със стимула за славата и приоритета,че не могат да имат самостоятелно количествено разглеждане. Хората, които са направили открития в пещерите, се загубват в голямата маса, която не е направила нищо. Но независимо от малкия им брой тяхното значение е голямо – те придават достойнството на една дейност без достойнство.
Превела: Виолета Москова
първият пещерен клуб в България. Основан на 22 октомври 1958г.