На 26.11.2011 г. вечерта се събра отбора в състав аз и Алберто. За съжаление Вили отпадна по здравословни причини. Към нас се присъедини и Мария Златкова.
Пътуването мина нормално, като променихме малко плана и спахме при Пламен във Враца. Пламен и Мария до късно говореха за извори и пещерни системи в района докато Алберто попиваше всяка казана дума. В кайна сметка трябваше да лягаме, ако искахме на другия ден да се приберем на време.
Като на майтап станахме в 07.00 ч. и след кратко кафепиене потеглихме на горе в сутрешния мраз. Качихме един чичо на стоп, който сподели, че по радиото казали: \”Темтературата на връх Ботев е -2, а във Враца -6.\”
Както и да е. Баба Шкода успя да ни качи малко над пейките с голямата кал и от там за час и петнайсет минути стигнахме до Барките. По пътя Мария разказваше истории за района и перспективните пещери. Разставихме малък лагер, хапнахме набързо и след кратко обсъждане ние двамата с Алберто влязохме в Барка 8, а Мария се отправи към Барка 24. Дадохме си среща към 18 ч.
С Алберто нямахне особени премеждия докато стигнем до дъното. Разбира се, на него страшно му хареса залата с красотите въпреки краткото време, което и отделихме.
Гмурнах се в първия тесняк, за да си припомня нещата, обаче се оказа, че Алберно няма да може да го мине. Не че пробва де. Така че решихме, че работата ще започне от там.
Пробих първата дупка в един натек, който е започнал да затваря галерията, обаче от вътре излезе доста кал и зарязах тази посока. От другата страна се оказа, че имаше доволно скала и дупката стана идеална. Обаче…. разширителите, които бях направил по новата за мен технология не искаха да влизат в дупката – бяха се получили твърде широки. Успях да свия един достатъчно за да влезе и той откърти едно добро парче скала. Опитах се да донагодя и някой от останалите, но само унищожих два и се отказах.
Все пак решихме да пробием колкото се може повече дупки за следвашият път, за да не сме носили излишно акумулаторите. Тук имаше лека искрица радост в нещастието – на входа след доста размисъл оставихме другата двойка акумулатори на повърхността. 🙂
На връщане отново нямахме накакви особени премеждия – минахме по пътя на водата за разнообразие и излезнахме към 16,30 ч.
Мария междувременно беше си свършила заплануваното в Барка 24, включително и затваряне на входа с клони – за да не се напълни с кал на пролет.
Хапнахме на бързо и леви, леви – до колата и после до София без инциденти, прибрахме се към 22 ч.
Резултатите от разузнаването с бой са – леко разширен първи тесняк, иска още веднъж, и пробити общи 5 дупки, чакащи разширител по първия и втория тесняк.